Страната може и да излезе от ЕС, но предстои Борис Джонсън да постигне търговско споразумение с блока, което може да се окаже още по-трудно
Снимка: Ройтерс
През последната година процесът по излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) беше доминиран от вътрешнополитическите трусове на Острова. Разсеян с избори и последвалата сага по наместването на новите ръководители на европейските институции, блокът до известна степен обърна гръб на Великобритания в един особено ключов за процеса момент.
Безспорно, обаче, събитието на годината бе идването на премиера Борис Джонсън на власт, чието управление, макар и едва от лятото насам, очаквано внесе много променливи в уравнението и катализира напредъка в процеса.
Въпреки това радостта от изборите в началото на декември, които той безапелационно спечели, може да се окаже твърде прибързана. През 2020 г. изтича срокът на преходния период след излизането от ЕС и с поредното отлагане на Brexit до 31 януари Лондон и Брюксел се оказват само с 11 месеца за постигане на нова търговска сделка.
Джонсън се надява да сключи споразумение като това между ЕС и Канада, но може би забравя, че до него се стигна след близо седем години на преговори – време, с което нито той, нито ЕС разполагат.
Годината започна без изненади. На 15 януари се проведе първото гласуване в парламента на сделката на премиера Тереза Мей с Европейския съюз. Напълно очаквано тя така и не можа да спечели одобрението на депутатите и още с първото си разглеждане потвърди прогнозите на анализаторите, че тя не е печелившият кон, за какъвто я смята Мей.
Несъгласието с Мей
Загубата за премиера беше съкрушителна – най-тежката за консерваторите в съвременната парламентарна история, загубвайки вота с 432 срещу 202 гласа.
Вотът подчерта и още една тенденция, която от референдума за Brexit ставаше все по-отчетлива и достигна кулминацията си с избора на Борис Джонсън за премиер – а именно разединението в редиците на самата Консервативна партия, както и невъзможността на Мей да упражни контрол върху собствените си депутати. Тя загуби две други гласувания през март – със съответно 391 гласа “против” срещу 242 гласа “за” и с 344 “против” и 286 “за”.
Само ден след първата си загуба премиерът успя да излезе невредима от друг вот, този път на недоверие, иницииран от лидера на опозицията Джеръми Корбин, което така и не можа да стабилизира позициите й.
Тежката загуба при първото гласуване накара Тереза Мей да прибегне до това, което тя всячески се опитваше да избегне – предоговаряне на параметрите по сделката с ЕС и най-вече т. нар. предпазен механизъм. Позицията на Брюксел, обаче, остана непоклатима по отношение на промени в споразумението, като изменения са възможни единствено в политическата декларация. Това изглежда бе достатъчно за Мей, която прие възможността като единствен изход от задънената улица в отношенията между парламента и правителството.
Британските депутати не можаха да бъдат заблудени и другите гласувания на сделката с ЕС отново завършиха с неуспех. Това изпрати сигнал, че е необходима по-категорична промяна в политиката на управляващите по отношение на преговорите с ЕС.
В средата на март вече беше сигурно, че Великобритания няма да може да напусне блока до края на месеца. Отлагане на датата бе подкрепено с 211 гласа в британския парламент, а исканата отсрочка бе до 30 юни. Голямата въпросителна останаха европейските лидери, за които няма гаранции дали ще одобрят отлагането, или ще се стигне до развод без споразумение.
В крайна сметка се стигна до ново отлагане на Brexit – до 31 октомври, когато страната трябва да напусне блока с или без сделка. Отлагането предизвика недоволство и разнопосочни мнения в европейските столици.
В Лондон пък все по-упорито път започна да си прокарва една друга идея, която от месеци витае в политическото пространство – че ще са необходими нови предсрочни избори, за да се излезе от поредната безизходица преди октомври.
До нов вот обаче така и не се стигна. Вместо това след бурни призиви от всички страни на политическия спектър Тереза Мей обяви, че подава оставка, считано от 7 юни.
Ерата Джонсън
След оставката на Мей Консервативната партия започна процедура по избор на нов лидер, която, след няколко кръга и редица водещи политически фигури, изпробващи късмета си, в крайна сметка завърши с безапелационната победа на Борис Джонсън с 66% от гласовете на партийните членове.
Ексцентричният бивш кмет на Лондон и едно от лицата на кампанията за Brexit успя да стане новият премиер на страната с обещанието, че няма да има повече отлагания и компромиси.
Първите няколко месеца преминаха бурно за новия премиер, който изглеждаше по-скоро в свои води, отколкото притеснен за бъдещето на страната.
Поучил се от горчивия опит на своята предшественичка, Борис Джонсън побърза да се погрижи да елиминира – доколкото е възможно, парламентът като фактор в процеса по излизането на страната от блока.
През август премиерът отправи официално запитване за прекратяване работата на парламента през септември, което бе одобрено от кралица Елизабет Втора. Според премиера мярката е рутинна, но мнозина анализатори видяха в нея опит да се даде на депутатите по-малко време за евентуални опити да се блокира в парламента сделката за Brexit преди 31 октомври.
Преди да се стигне до там, обаче, депутати и от двете основни политически сили успяха да се обединят, за да гарантират, че няма как да бъде осъществен развод с ЕС без споразумение. Искането бе прието на 4 септември с 327 срещу 299 гласа. Макар и да звучи на пръв поглед безобидно за Джонсън, това развитие означава, че той ще бъде принуден да поиска ново отлагане на датата за Brexit, ако до 31 октомври не гарантира минаването на сделката си в парламента.
Преди края на месеца Джонсън получи нов удар с решението на британския Върховен съд, че отлагането на работата на парламента е противоконституционно. Така още на следващия ден след решението работата на парламента бе подновена отново, но все по-ясно започнаха да се чуват призиви за предсрочни избори.
Добрите новини за Джонсън дойдоха през октомври, когато стана ясно, че е постигнато споразумение с ЕС преди срещата на върха на блока на 17-18 октомври. Въпреки това, все още предстои одобрението й от британския и европейските парламенти.
Те обаче не се задържаха, тъй като с напредването на времето все по-ясно започна да става, че до Brexit на 31 октомври просто няма как да се стигне. Въпреки многократните увещания на Джонсън, че страната напуска блока на 31 октомври, все пак британското законодателство го принуди да поиска удължение на срока.
В крайна сметка през октомври бе потвърдено удължаването на срока до 31 януари 2020 г., като това може да стане и по-рано, стига споразумението с ЕС да бъде одобрено от британския парламент.
Ноември от своя страна премина под знака на европейската политика и избора на нов председател на Европейската комисия (ЕК). Обратно на Острова в края на октомври депутатите гласуваха за провеждането на нови избори. Така парламентът се разпусна на 6 октомври за пет седмици предизборна кампания до датата на вота 12 декември.
Изборите начело с Борис Джонсън се превърнаха в своеобразна кулминация на бурната изминала година. Категоричният успех на премиера, който успя да спечели за Консервативната партия най-голямата изборна победа от времето на Маргарет Тачър насам, потвърди нещо, което мнозина вече знаеха – британските избиратели са по-уморени от процеса по Brexit, отколкото се притесняват за последствията от него. Успехът на премиера би могъл да се разчете само по един-единствен начин, като категорично желание цялата тази сага по напускането на блока вече да приключи.
За успеха на Джонсън фактор изиграха и популистките обещания на лейбъристите за увеличаване на данъците на богатите и национализиране на индустрията, но въпреки всичко темата за Brexit беше водеща в сърцата и умовете на избирателите – по-добре ужасен край, отколкото ужас без край, както гласи старата максима.
Рисковете напред
Новината за избора на Джонсън и мнозинството на консерваторите, което му позволява да прокара сделката, бе посрещната радостно и в чужбина, където развръзката на процеса по излизане от ЕС се усеща, макар и индиректно, през ефектите върху световната търговия.
Радостта и пазарните ръстове, обаче, може да се окажат временни. Догодина ще се окаже особено важна не само защото тогава – поне засега – ще се осъществи Brexit. Пред Лондон и Брюксел стои нова порция преговори за търговските отношения след развода, което крие не по-малко рискове и подводни камъни от преговорите за условията по раздялата.
„Brexit може да продължи да натежава върху икономическата активност, тъй като трудната задача по изковаването на новите търговски взаимоотношения на Великобритания едва започва“, посочва пред Bloomberg Саймън Уелс, главен икономист за Европа на HSBC Holdings Plc.
В същото време дни преди коледните празници стана ясно, че Джонсън готви законодателни промени, които да гарантират, че преходният период след Brexit няма да бъде удължаван. Рискованият ход на Джонсън е последният знак за намерението му да осъществи раздялата с ЕС без повече допълнително протакане. След изборната си победа премиерът вече разполага със свободата да действа по програмата си за Brexit, без да се страхува от неодобрението на парламента.
Мярката също така предполага, че Джонсън се опитва да окаже натиск върху преговарящите от Брюксел, за да си спечели отстъпки, гарантирайки, че заплахата от хаотичен Brexit ще е заложена в закон.
„Виждали сме Джонсън да използва заплахи и крайни срокове и преди, за да предизвика действие. ЕС ще има стимул да избегне хаотичен Brexit след година. Но също така той иска да запази Великобритания колкото се може по-обвързана със своите правила и регулации“, посочва журналистът на Bloomberg Розалинд Матисон в свой материал.
Така, също както в края на 2018 г., съдбата на Brexit остава отворена. Въпреки постигнатия напредък рисковете, с които страната изпраща 2019 г. и посреща новото десетилетие, остават относително непроменени. Въпреки трудностите, с които беше съпроводено, излизането на Великобритания от Европейския съюз е едва първата стъпка и тепърва от още по-голямо значение за бъдещето ще е способността на страната да договаря изгодни за нея търговски сделки, в това число и с ЕС – основният й търговски партньор в момента.
Борис Джонъсн доказа, че лесно може да привлича избирателите на своя страна, но дали ще има същия успех и на масата за преговори, изправен срещу новата и нахсана Европейска комисия, тепърва предстои да стане ясно. 2020 г. лесно би могла да се превърне в годината на Борис Джонсън, но също толкова бързо той би могъл да падне с гръм и трясък от пиедестала си подобно на своите предшественици. Със сигурност с Brexit проблемите на Великобритания и нейните ръководители няма да свършат.
По статията работиха: автор Елена Илиева, редактор Миглена Иванова
investor.bg
