Действията на държавните органи в защита правата на човека в България през 2020 г. бяха недостатъчни и се наблюдаваше проблем с безнаказаността.
Сериозни са проблемите с независимостта на съдебната система; сериозни са ограниченията на правото на свободно изразяване (включително цензура на медиите), тежките корупционни деяния.
Това са само част от констатациите за България през миналата година според годишния Доклад за правата на човека през 2020 г., изготвен от Държавния департамент на САЩ. Той се разпространява сега, защото по закон държавният секретар Антъни Блинкен трябва да го публикува до 30 март на календарната година.
И това не е всичко, защото още в началото на текста за България се казва, че в средата на 2021 г. ще бъде публикувано специално допълнение, „което ще разшири подсекцията за жените в Секция 6, за да включи по-широк спектър въпроси, свързани с репродуктивните права“. В момента тази секция, наречена „Дискриминация, социални злоупотреби и трафик на хора“, съдържа информация предимно за домашното насилие и дискриминацията на жените.
Докладът – поредният от 45 години насам – възложен от Конгреса във Вашингтон, обхваща 198 държави и територии през 2020 г. „Това е важна част от продължаващия диалог, който водим с нашите приятели и съюзници в стремежа ни да подобрим ситуацията с правата на човека във всички държави, да изградим свят, в който всички граждани са свободни, равни и овластени“, се казва в офииалното съобщение.
Ето какво пише в доклада за „съществените проблеми“ в България:
– насилствено отношение от страна на полицията;
– произволни арести;
– сериозни проблеми с независимостта на съдебната система;
– сериозни ограничения на правото на свободно изразяване, включително цензура на медиите, насилие и заплахи за упражняване на насилие срещу журналисти, както и корпоративен и политически натиск върху медиите (очаквайте днес в отделен текст констатациите за медиите);
– връщане на бежанци или търсещи убежище лица;
– тежки корупционни деяния;
– престъпления, свързани с насилие или заплахи за упражняване на насилие срещу роми;
– насилие срещу деца
– престъпления, свързани с насилие или заплахи за упражняване на насилие срещу лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ).
Директно са изброени като отговорни за това МВР, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Националната служба за охрана (НСО), като се посочва, че има ефективен граждански контрол над силите за сигурност, но и че са извършили „определени нарушения“
В края на мандата на този кабинет на Бойко Борисов са отправени особено тежки критики в секцията „Корупция и отсъствие на прозрачност в правителството“:
„Докато законът предвижда наказателни санкции за корупция от официални лица, правителството не прилага закона ефективно, а за служителите от всички клонове на правителството се съобщава, че безнаказано участват в корупционни практики.“
„Има съобщения за правителствена корупция, включително взимане на подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за злоупотреба с публични средства, нарушения при обществените поръчки и търговия с влияние“, продължава докладът.
При това прави впечатление, че частта за корупцията в правителството е почти 3 пъти по-малка като обем от тази, в която се описва състоянието със свободата на медиите и се говори за „олигарсите Кирил Домусчиев и Делян Пеевски“.
Относно корупцията се цитира и годишният Доклад за европейския семестър на Европейската комисия от май 2020 г. , в който се посочва корупцията като голяма пречка пред инвестициите и че България „все още не показва солиден и конкретен резултат за осъждане за корупция на служители от високите етажи на властта“. Посочен е и откъс от септемврийския доклад на еврокомисията за върховенството на закона, в който се казва, че има правна рамка за борба с корупцията, но системата на наказателно-процесуалното право е сложна и формалистична, поради което пречи за разследване и осъждане на корумпирани висши чиновници.
Дори в септемврийския отчет на главния прокурор пред парламента е казано, че под 5% от обвиненията в корупция завършват с присъда затвор. А по официални данни става дума за почти 2300 случая на продължаващо разследване за корупция. Цитирана е неправителствената организация Антикорупционен фонд, според която към юни от 40 прочути разследвания за корупция през последните 5 години само 3 са стигнали до повдигане на обвинения с резултат две условни присъди и една глоба, 7 са оправдани, 5 се обжалват и останалите са с неясен статут.
Нямаше произволни и незаконни убийства, нито безследно изчезнали след действия на правителството или негови подчинени, се казва в доклада. Но има съобщения за десетки случаи на полицейско насилие и твърдения, че те остават ненаказани.
Дадени са примери с Димитър Педев – пребит от полицията на протестите на 10 юли, задържан, вкаран в болница, където по данни на неправителствени организации е окован на леглото с белезници за 2 дни, както и с Николай Илков – спрян през февруари за проверка за алкохол и наркотици, отказал да влезе в патрулната кола за преглед на бельото и чорапите му и пребит от полицай, докато други трима са го държали. И по двата случая още не са приключили проверките. Отделно са описани множество съобщения и видеозаписи в социалните мрежи на полицейско насилие по време на антиправителствените протести през юли, август и септември. Разказан е и един от тях – за студента Евгени Марчев, който на 10 юли бе влачен и бит с поставени белезници от четирима полицаи. МВР така и не е разкрило как са наказани те.
Внимание е отделено и на случаите с бизнесмените Мариан Колев, собственик на „Хиполенд“, и Йордан Костадинов – на винарна „Загрей“, които са се оплакали, че два дни след участие на техни служители в протестите на 2 септември компаниите им са били подложени на подробни проверки и инспекции, които не са открили нередности, но и че двамата вярват, че това прилича на тормоз с координирани действия на няколко правителствени агенции.
Според Българския хелзинкски комитет полицейската бруталност в затворите и местата за задържане остават ненаказани. През 2019 г. със съдебна заповед е събраха информация за 78 случая, проверени от прокуратурата, от които са били приключени 67 и има само 13 разследвания, завършили без повдигане на обвинения и присъди.
В доклада е описано и отношението на властите към неправителствения сектор, като се казва, че общо взето местни и международни групи за правата на човека действат без ограничения, разследват и публикуват установеното, но и че е проблемно сътрудничеството от страна на публичните служители на национално и местно ниво.
„Някои политически партии, граждански движения и медии публично атакуват и призовават за затваряне на определени НПО-та, защитаващи малцинствени групи и получаващи финансиране от чуждестранни донори.“
Управляващата ВМРО е посочена като партия с политически дневен ред, насочен срещу гражданския сектор по повод блокирането на Съвета за развитие на гражданското общество през юни от страна на КПКОНПИ. Неправителствени организации са отхвърлили аргументите на комисията и са я обвинили, че прокарва политиката на ВМРО, пише в доклада.
dnevnik.bg
