Имало ли е истински преход към демокрация у нас и завършил ли е вече той, коментират за БТА народни представители от различни парламентарни групи по повод годишнината от демократичните промени.Преди 22 години - на 10 ноември, след драматичен за България пленум на тогавашната компартия падна Тодор Живков и беше "отпушен" пътят за реформи в страната.
“Преходът определено не е завършил, мисля дори, че започна преди две години”, коментира зам.-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов (ГЕРБ).
“Ако имаше някакъв преход, той беше в преразпределение на собствеността – успешно за някои, но за по-голяма част от българския народ – не”, допълва той.
И обяснява, че резултатът в крайна сметка е много сериозно разделение на бедни и богати у нас.
“Не мога да дам прогноза колко години ще са нужни, за да се завършат реформите, но е важно да се заложат законодателно нещата така, че следващото правителство, без значение дали ще е на ГЕРБ или друго, да не може да излиза от рамките на тези закони и да следва наистина правилна политика”, казва заместник-председателят на НС.
За съжаление, посочва той, част от колегите от парламентарната опозиция и тези извън НС показват нежелание за разговор, някои от противоречията са много сериозни.
“Приемам със смях твърдението, че преходът всъщност е започнал преди 2 години”, обяви лидерът на ДСБ Иван Костов, който е и един от участниците в кръглата маса през 1990 г.
Според него никога у нас не е имало преход.
“Имаше български посткомунизъм, който май не е свършил”, подчертава той.
Костов смята, че българският посткомунизъм не е реванш, защото премиерът Бойко Борисов е реабилитирал Тодор Живков, а комунистическите символи и ритуали са превърнати в легенда, в музейни ценни експонати.
“Каква кръгла маса – със синдикати и работодатели ли, мерси!”. Така той отговаря на въпроса дали сега има място за нова кръгла маса.
Според него е нужно българската демокрация да бъде “пусната в ход”.
Според заместник-председателя на ДПС Лютви Местан отговорът на въпроса дали е приключил българският преход е неразривно свързан с начина, по който е започнал.
“Свършил или не, няма съмнение, че той беше най-дълъг и най-мъчителен и от всички страни нови членки на ЕС, които преживяха прехода от тоталитаризъм към демократично гражданско общество, българските граждани платиха най-висока цена”, твърди той.
“Може би ще обявим прехода за завършен, едва когато всички сме убедени, че това, което наричаме гражданско общество, вече се е случило”, смята Местан.
Според него продуцирането на месии всъщност символизира дефицити на демократичност.
Депутатът от левицата Андрей Пантев пък твърди, че до голяма степен промяната на 10 ноември е била симулативна.
“Отново виждаме банален рефрен в нашата история – когато едно събитие се внася, когато се имитира, то се оказва и симулативна промяна”, коментира той.
“Днес не можем да кажем, че има по-ниска смъртност и по-висок жизнен стандарт и че нашето място като цивилизована държава в цивилизования свят се е придвижило малко по-напред, дори е точно обратното”, добави той.
Павел Шопов от “Атака” определи понятието “преход” като идеологема.
“За някои преходът се състоя и беше успешен, за други – не”, обобщава той.
Според него за средните българи резултатът е плачевен, дори и за предприемчивите. За тях остана някое гаражче, семейно хотелче, изобщо бизнес на дребно, допълни Шопов.
