От Ерик Берглоф, Гордън Браун и Джеръми Фарар
Снимка: Pixabay
Тази седмица лидери в медицината, икономиката, политиката и гражданското общество се обединяват, за да поискат незабавни и координирани международни действия – в следващите няколко дни – за мобилизиране на ресурсите, необходими за справяне с кризата COVID-19, за да се предотврати превръщането на настоящата здравна катастрофа. един от най-лошите в историята, в глобална депресия. Както отбелязва писмо до световните лидери, тъй като все още сме далеч зад кривата на COVID-19, много животи са излишно погубени, игнорират се други здравни, а обществата и икономиките са опустошени.
По време на глобалната финансова криза от 2008 г. лидерите на Г-20 работиха за координиране на глобалния отговор. И в други предишни извънредни ситуации – като цунами, граждански войни или епидемии – коалициите на държавите свикват донорски конференции, за да генерират необходимите ресурси. Днес имаме нужда и от двете: от групата на Г-20, която да координира международната подкрепа и донорска конференция, за да я направи ефективна.
Преди десетилетие непосредствената икономическа криза можеше да бъде преодоляна, като се обърне внимание на недостатъчната капитализация на световната банкова система. Този път икономическата криза няма да приключи, докато не се реши спешната ситуация със здравето, а спешната ситуация със здравето няма да приключи, като се обръща внимание на болестта само в една държава. Тя може да приключи само когато всички държави се възстановят от COVID-19 и бъде възпрепятствано връщане на болестта.
Всички здравни системи и общества – дори и най-сложните и най-богатите – се огъват под напрежението, причинено от коронавируса. Но ако не направим нищо, и понеже той се разпространява в африкански, азиатски и латиноамерикански градове и по-малки общности – които имат малко оборудване за тестване и крехки здравни системи и където социалното дистанциране ще бъде невъзможно да се постигне – това ще доведе до опустошение, ще продължи и може би неизбежно ще подхранва други огнища по света.
Единственият начин да преодолеем кризата по-скоро, е да направим това, което бяхме пропуснали да правим с години: да финансираме публичните здравни, научни и икономически агенции, които стоят между нас и глобалната катастрофа. Световните лидери трябва незабавно да се съгласят с първоначален ангажимент от 8 милиарда долара – 1 милиард долара, за да може Световната здравна организация да продължи своята жизненоважна дейност през 2020 г., а останалата част да подкрепи иновациите за коалиция за епидемична готовност за координиране на усилията за разработване, производство и разпространение на ефективни диагностика, терапевтици и ваксини. Тези постижения, при справедлив достъп за всички страни, са жизненоважни, ако искаме да прекратим тази пандемия и да предотвратим бъдещи трагедии.
Трябва да се осигури и финансиране, за да се отговори на глобалната нужда от вентилатори и лични предпазни средства. Вместо да се налага всяка държава, щат или провинция да се бори за дял от продукцията от съществуващия капацитет, при цялата конкуренция на разходите, която би донесла, ние трябва да увеличаваме значително капацитета, като координираме глобалното производство и закупуване на такива медицински консумативи. Ако ваксината стане налична, трябва да се отпусне достатъчно финансиране, за да бъде доставена чрез съществуващи организации като Гави и Алианса за ваксини до най-бедните страни.
Според дори най-оптимистичните оценки от Imperial College, Лондон, в Азия ще има 900 000 смъртни случая и 300 000 в Африка. На развиващите се страни не само липсват съвременни здравни системи; те също имат напълно неадекватни мрежи за социална сигурност. Най-малко 35 милиарда долара са необходими за осигуряване на жизненоважни медицински консумативи, набиране на персонал и укрепване на националната устойчивост.
И въпреки това, въпреки настъпващата опасност, почти 30% от страните нямат национални планове за подготовка и реагиране на COVID-19 според СЗО, а само половината имат национална програма за превенция и контрол на инфекции. Много от тях нямат адекватни стандарти за вода, санитария и хигиена в здравните заведения. И докато се изчислява, че по-богатите страни ще разполагат само с една седма от болничните легла, необходими за критична помощ, бедните страни ще имат далеч, далеч по-малко, а много от тях изобщо нямат.
Националните правителства също се опитват да противодействат на спада в икономиките си. Но за да се предотврати превръщането на ликвидната криза в криза на платежоспособността и днешната глобална рецесия да не стане утрешната депресия, спешно са необходими по-добре координирани фискални, парични и търговски мерки.
Пакетите за фискални стимули, които сега се прилагат в някои страни, ще бъдат много по-ефективни, ако всички страни, които са в състояние да го направят, се присъединят към тях. Но ако искаме да ограничим масовите съкращения (които вече настъпват в плашещ мащаб), то също е от жизненоважно значение банките да развият бързо гаранции за държавен заем и предоставят паричната подкрепа, от която се нуждаят компаниите и техните работници.
Най-бедните страни се нуждаят от специална икономическа помощ. Международната общност трябва да започне с отказ от изплащането на дълговете в развиващите се страни, включително 44 милиарда долара, дължими от Африка. Но реалността е, че най-малко 150 милиарда долара нови средства ще са необходими за защита на развиващите се икономики.
Световната банка може да увеличи мащаба на подкрепата, докато все още отговаря на тавана си за кредитиране. Но това няма да е достатъчно. През 2009 г., по време на Голямата рецесия, разходите на Световната банка преминаха от 16 милиарда до 46 милиарда долара. Подобно разширяване на наличните ресурси трябва да се гарантира и сега. Международният валутен фонд заяви, че ще мобилизира всичките си налични ресурси. МВФ трябва да отдели около 500-600 милиарда долара специални права на тираж (СПТ).
Времето е малко. В идеалния случай всичко това трябва да бъде договорено и обявено тази седмица и да бъде официално потвърдено от МВФ и Комитета за развитие на Световната банка, когато те се срещнат на 17-19 април. Това е може би най-жизнеспособната стратегия за излизане от кризата, с която светът разполага. Ако цената ви се струва висока, последствията от неплащането й може да са катастрофални.
*Ерик Берглоф, бивш главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие, е професор и директор на Института по глобални въпроси в Лондонското училище по икономика и политически науки.
Гордън Браун, бивш министър-председател и финансов министър на Обединеното кралство, е специален пратеник на ООН за глобално образование и председател на Международната комисия за финансиране на глобалните възможности за образование.
Джеръми Фарар е директор на Wellcome Trust и бивш професор по тропическа медицина в Оксфордския университет.
Текстът е предоставен за публикуване от Project Syndicate
economic.bg
