Един от най-забележителните търговски обекти в света – универсалният магазин „Селфриджис“ в Лондон, носи името на своя създател и първи собственик Хари Гордън Селфридж, на чийто живот е посветен вълнуващият телевизионен сериал „Mr. Selfridge“ от 2013 г.
Един от най-забележителните търговски обекти в света – универсалният магазин „Селфриджис“ в Лондон, носи името на своя създател и първи собственик Хари Гордън Селфридж, на чийто живот е посветен вълнуващият телевизионен сериал „Mr. Selfridge“ от 2013 г.
Магазинът на шест етажа (плюс два подземни), в който има 11 заведения за хранене, 2 изложбени зали и многобройни услуги, при построяването си през 1909 г. е поразявал въображението с огромните си мащаби и непознатите дотогава търговски практики.
Представете си за момент, че живеете на границата на 19. и 20. век и въпреки че епохата е бляскава и пълна с оптимизъм и надежди, средната класа няма много развлечения. Тя пазарува само по необходимост и не е склонна да харчи разточително в обичайните магазини, в които стоките не се докосват и я обслужват намусени продавачи. Те не се стараят да бъдат любезни – търсите бяла риза, ето ви бяла риза. Да, тя може да е от индийски памук, но нямате време да я разгледате – оставяте парите на касата и бързо излизате от магазина с чувство за собствената си незначителност и силното желание да не се връщате тук, докато не я износите докрай. Такова е пазаруването в началото на миналия век.
Един човек променя това завинаги, инвестирайки всичките си спестявания, за да направи търговията приятно преживяване, и това е Хари Гордън Селфридж.
В ранната сутрин на 15 март 1909 г. на Оксфорд Стрийт в Лондон е обявено невероятно шоу, което никой не иска да пропусне. Хиляди хора се стичат към мястото, за да видят новото чудо – огромната сграда с йонийски колони, построена на мястото, което до неотдавна е било дълбок изкоп в не особено популярната за онова време част на търговската улица. На датата на откриването, която по-късно е обявена за Международен ден на правата на потребителя, сградата с излъсканата табела Selfridges над главния вход сякаш е привлякла всички жители на британската столица.
Мобилизирана е полиция, защото хората се тълпят пред дузината витрини, покрити с копринени завеси в цвят „пепел от рози“. Мистерията е налице. Точно в девет пердетата падат едновременно и всяка витрина разкрива отделна сцена: на една от тях младеж, облечен по последна мода, подарява роза на момиче, на друга – дама се радва на красиво опакованите си подаръци. Блъсканицата е неописуема, всички се надпреварват кой пръв ще разгледа витрините. Истински хаос настъпва обаче, когато отварят вратите на магазина и никой не може да удържи тълпата. В деня на откриването си „Селфриджис“ е посетен от 90 000 души! И в този ден един предприемчив американец преобръща завинаги живота на средностатистическия англичанин.
Великолепието на магазина е зашеметяващо. На първия етаж купувачът, свикнал с тесните магазини на Оксфорд Стрийт, се озовава в огромно помещение, залято от светлина, озвучено с оркестър на живо и наситено с вълнуващи ухания (Селфридж е голям фен на парфюмите и се е погрижил всички отдели на магазина да са приятно ароматизирани). Шест асансьора изкачват клиентите до горните етажи, във всеки от тях има красива хостеса, облечена в кокетни панталони и червени ботуши. Навсякъде наетият персонал е усмихнат и дружелюбен. По думите на собственика „магазинът, в който ходиш всеки ден, трябва да е толкова приятен и с благородно излъчване като църква или музей“.
Целта е постигната и хората, които идват в „Селфриджис“, по правило се застояват дълго: в магазина има и фризьорски салон, салон за бръснене, ресторант, стая за пушачи, библиотека, детска стая и стая за почивка с приглушени светлини и удобни дивани.
Хари Селфридж се е погрижил магазинът да получи телефонен номер «1», който и най-разсеяните клиенти могат да запомнят. Барон Бийвърбрук, писател, по-късно ще каже: „Хари Гордън Селфридж е пионер в изкуството да се глезиш“.
Предприемачът, на когото се приписват думите: „Клиентът винаги има право“, е роден в Рипон, Уисконсин, САЩ, на 11 януари 1858 г. Впоследствие семейството се премества в Джаксън, Мичиган, където баща му купува магазин, но с избухването на Гражданската война се присъединява към федералната армия, издига се до чин майор и повече не се връща у дома. Изоставя съпругата си с три невръстни деца, а тя се чуди как да свърже двата края, докато не ѝ поверяват поста директор на местното училище – поради интелигентността и добрите ѝ обноски. Времената са трудни и двамата по-големи братя на Хари Селфридж умират в ранна възраст. Той остава единствената надежда и подкрепа на майка си, с която живее до края на живота ѝ.
Хари е обсебен от майка си, тя е единствената опора в живота му. Затова и той иска да даде своя принос – още на 10-годишна възраст започва работа като разносвач на вестници. На 14 години напуска училището, за да се опита да издържа семейството. До 18-годишна възраст той пробва и други професии: работи като младши продавач в галантерия, после е обслужващ персонал в банка. Избират го, защото има приятна външност и жените го харесват. Не е висок, но компенсира с добро облекло и маниери. Майка му го е научила още от детството да поддържа спретнат вид и да бъде любезен с хората.
Идва моментът, когато младежът ще се представи на един от най-влиятелните търговци на дребно – Маршал Фийлд, собственик на най-големия универсален магазин в Чикаго, човек от старата школа, всяващ страх у подчинените си. Никой никога не е виждал усмивка на лицето му, такива са и мениджърите в магазина му. Ето защо той е много изненадан, когато в един от приемните дни в офиса му влиза дребен млад мъж, усмихнат до уши, който веднага започва да говори какво мисли за магазина и как обслужването в него може да се подобри, за да донесе повече печалба. И до днес не е ясно защо Фийлд наема своя антипод, чиято неудържима енергия ще го дразни през следващите 25 години.
Хари първоначално е назначен като работник в склада, после го прехвърлят към отдел, който днес бихме нарекли рекламен. По онова време на рекламата не се обръща особено внимание – важното е да имаш магазин, пълен със стоки. Хари Селфридж прави нечуван ход, като пуска реклама на магазина на Фийлд на цяла страница във вестник „Чикаго таймс“.
Шефът е бесен, но продажбите се увеличават и инстинктът му подсказва да назначи амбициозния младеж в търговския отдел. В този момент Хари започва истинска революционна дейност!
Първоначално значително намалява височината на щандовете, така че хората с нисък ръст да се чувстват комфортно при избора на стоки. Поставя продуктите под стъкло, за да се виждат, а не както е било досега – в затворени кутии. За първи път в историята на търговията витрините на магазина са осветени през нощта, след което в английския език навлиза понятието window shopping – гледане на витрини с идеята да си купиш нещо в бъдеще.
На ход е обучението на персонала. Хари внушава на подчинените си, че купувачът трябва да бъде посрещан като скъп гост, независимо дали ще купи нещо, или не. Налага глоби за закъснение, но и поставя мотивиращи надписи навсякъде: „Правете нещата по-добре, отколкото са били правени преди“, „Изслушвайте и двете страни в конфликта“, „Бъдете учтиви, дайте пример“. Когато види прах по щандовете, не повишава тон на служителя, а пише с пръст инициалите си HGS и след минути вече е чисто до блясък.
Негова е и стратегията на входа на магазина да има табела с надпис: „До коледните празници остават … дни“, като числото се сменя, подтиквайки клиентите да побързат с покупките си.
Като част от печелившата стратегия, той отваря чайна на първия етаж на Marshall & Co. и това се превръща в сензация. До момента в Чикаго няма места, които дамите могат да посещават сами. Тяхното място е или вкъщи, или на църковната скамейка. Да си купят чифт ръкавици и да се отдадат на сладки приказки с приятелките си в чайната – какво благоприлично удоволствие!
Печалбите растат и Хари придобива все повече власт. На 38 години става генерален мениджър на магазина. Пълен е с амбиции и заразява околните с енергията си. По това време той е вече женен за наследницата на известно семейство предприемачи от Чикаго Розалия Бъкингам. Бракът се оказва щастлив въпреки факта, че майката на Хари живее постоянно със семейството, а и той си позволява краткотрайни забежки.
Хари и Роузи имат пет деца: две момчета (най-голямото умира в ранна детска възраст) и три момичета. Висока заплата, съпруга съратница, възхищение на публиката, светски живот – изглежда, че 45-годишният Селфридж е достигнал върха. Но той иска повече.
Новината за уволнението му от Marshall & Co шокира всички, но не и близките му. Хари отдавна води преговори с Фийлд за преименуване на магазина Marshall & Selfridge, за откриване на нови клонове в Ню Йорк и Лондон, за още и още подобрения. Кризата е неизбежна. „Можете да си тръгнете още утре“, казва старшият партньор на младшия (по онова време Селфридж вече притежава 13 процента от акциите на магазина).
И Хари го прави, купувайки със спестяванията си друг магазин в Чикаго, който не след дълго препродава, мотивирайки се с думите, че му е трудно да се състезава с хората, с които е прекарал толкова щастливи, вълнуващи години.
Лишен от сериозен бизнес, Хари отглежда цветя в провинциалната си къща. Така се появява и неговата обсебеност от ароматите. На прага на 50-те си години, той се чувства пълен с енергия.
Когато скуката на селския живот става непоносима, Селфридж си купува билет първа класа в трансатлантическия кораб с дестинация Лондон. Виждайки, че британското общество е твърде далече от модерните похвати за търговия на дребно, решава да инвестира всичко в собствен магазин. Така се ражда легендата „Селфриджис“.
Селфридж продължава да залага на рекламата като приоритет в бизнеса. Той успява да убеди първия пилот, прелетял Ламанша, да стане рекламно лице на магазина. Причаква го близо до предполагаемото място на кацане и пуска в ход непобедимия си чар. Така Луи Блерио и конструираният от него самолет пребивават цели три дни в универсалния магазин, а статиите в пресата са с измисленото от Хари заглавие „Кале – Дувър – Селфриджис“.
Годините на Голямата депресия разкриват обаче пропуски в бизнеса на Хари. Неговият борд на директорите започва да задава въпроси дали е разумно да се харчат толкова много пари за реклама и закупуване на луксозни стоки. Отговорът на Селфридж винаги е: „Да!“.
Към края на живота си Селфридж развива изненадваща разрушителна страст. Тя се нарича Сестрите Доли. Близначките Роуз и Джени Доли се славят с ексцентричното си поведение. За тях Vogue съобщава от Кан: „В залата за бакара в казиното сестрите Доли вдигаха врява. Те носеха зашеметяващи диаманти. Крещяха през масата, пушеха цигара от цигара, печелеха и губеха стотици хиляди лири. Тълпата беше във възторг“. Очевидно Селфридж също замръзва от възхищение (по онова време той е овдовял и му се приписват любовни афери с популярни балерини и актриси). Сестрите задържат печалбите за себе си, а загубите се плащат от техния възрастен благодетел.
До началото на Втората световна война всичко свършва. Бордът на директорите на магазина гласува недоверие на Хари Селфридж и го отстранява от бизнеса. Оставащите му шест години живот минават незабелязано. Виждат го да се вози в автобус или да се разхожда из бедните квартали на Лондон. Пресата не закача бившия плейбой, той ѝ е бил любимец. Умира на 89 години.
„Селфриджис“ нееднократно сменя собствеността, но запазва името си. През декември 2021 г. мажоритарният дял е продаден на съвместното предприятие на тайландската компания за търговия на дребно Central Group и австрийската фирма за недвижими имоти Signa, които плащат за придобивката си над 4 милиарда лири.
