Резултатът e – повтарящи се човешки трагедии
Снимка: БГНЕС
Не трябва да има повторение на 2015 г. Този рефренът са подели политиците в целия Европейски съюз, докато наблюдават разгръщащата се хуманитарна катастрофа в Афганистан, която може да се очаква рано или късно да предизвика подновяване на масовата миграция, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Тези европейски политици включват кандидатите за канцлер в Германия, изнервени за националните избори на 26 септември; лидери като австрийския канцлер Себастиан Курц, който вече изключи приемането на бежанци от Афганистан; или френският президент Еманюел Макрон, изискващ „стабилен отговор“ на всеки нов приток на мигранти.
Те включват и лидерите на Литва и Полша, които сега изграждат физически огради по границите си с Беларус, за да се предпазят от бежанците. Александър Лукашенко, белоруският диктатор, който открадна изборите миналата година и оттогава потиска сънародниците си, е обект на санкции на ЕС. В отплата, ако това е думата, той е внасял мигранти със самолети от Ирак, включително афганистанци, след което ги е пускал като добитък към границите на ЕС.
Използването на Лукашенко на човешки същества като политически пионки е цинизъм, но в никакъв случай не е единственият. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, въпреки сключването на споразумение с ЕС през 2016 г., което го задължава да попречи на бежанците да преминат към Гърция, заплашва да изпрати мигранти към ЕС, всеки пък когато действията му се сблъскат с Брюксел, Берлин, Париж или Атина.
Това, което харесват Лукашенко и Ердоган, е, че миграцията е обвита в хуманитарен и геополитически динамит и по този начин е оръжие срещу ЕС, което може да се взриви по-опустошително от всяка бомба. Автократите знаят, че могат да разкрият ЕС, който не разбира твърдата власт, а твърди, че се грижи за човешките същества, като слаб, лицемерен или и двете.
Това е наследството от 2015 г., когато около милион мъже, жени и деца – предимно сирийци, но също така афганистанци и други – избягаха в Европа за една година. Тези отчаяни хора дойдоха с лодки през Егейско море, разхождаха се през Балканите или се качваха на камиони, които често се превръщаха в капани на смъртта.
С големия си брой тези бежанци почти премазаха Гърция, която вече беше в разгара на кризата с еврото. Те показаха унгарското правителство като открито ксенофобско и анти-ЕС. Всичко това подхранва популизма в цяла Европа; тя също така разделя партньори като Германия и Австрия, а след това и целия ЕС в непримирими лагери по въпроса как да се справим с миграцията като цяло.
Едно нещо, което случилото се през 2015 г. очевидно не е променило, е да мотивира ЕС да реформира смислено своя миграционен режим. Той все още до голяма степен се основава на нефункционалната „Дъблинска система“, в която бежанците могат – поне официално – да кандидатстват за убежище в първата държава от ЕС, в която физически влизат.
Това изправя страните от периферията на ЕС – Испания, Италия, Малта и Гърция, както видяхме в миналото, и евентуално Латвия, Литва и Полша – до ръба на собствените им възможности. Техните лидери са изправени пред неудобно решение да приемат мигрантите и по този начин потенциално да насърчат още повече да ги последват или да ги отблъснат насилствено, както Гърция прави в Егейско море.
Решението би могло да изглежда по следния начин: ЕС съвместно контролира своите външни граници, съвместно обработва лица, търсещи убежище, съвместно депортира онези, чиито молби се провалят, а след това разпределя и трайно преселва успешните кандидати сред 27 -те държави членки, пропорционално на тяхното население и икономика. Но Унгария и Полша, наред с други, не отстъпват пред перспективата някога да приемат каквито и да било контингенти. И така нищо не се очаква да се промени.
Резултатът се състои от повтарящи се човешки трагедии. Понякога пренаселен бежански лагер на гръцки остров изгаря. Друг път мигрантите са блокирани на лодки, които не могат да намерят пристанище. И сега дори са хванати между враждебни войници на границата между ЕС и Беларус. Морално, символично и дори буквално оградите, издигащи се там, може да се превърнат в нова желязна завеса.
Неуспехът да се контролира миграцията е рушил империи и преди. Само в представите на изкуството и литературата Рим внезапно е бил превзет от варвари, които се появяват от нищото. В действителност изменението на климата и сътресенията в Централна Азия – звучат ли познато – предизвикват вълна след вълна на масова миграция, на вандали, вестготи, остготи, алани и др. Това са хора, които искат да се установят мирно в империята. Неспособна нито да ги задържи, нито да ги интегрира, Западната Римска империя като цяло постепенно атрофира и в крайна сметка се разпада.
ЕС не трябва да свършва по същия начин. Но може. Това, което хуните извършват тогава, талибаните и други правят днес, като принуждават цялото население да бяга, за да спаси живота си. Както природата се променя тогава, нашият климат става още по-безмилостен и агресивен днес. Гладът и войната ще продължат да тласкат африканците и хората от Близкия Изток към ЕС, този рядък евразийски придатък, който се базира на относителния просперитет и мир.
За разлика от САЩ, ЕС не е в състояние или не желае да разгърне твърда сила, когато е заплашен, и затова е осъден или да следва американското ръководство – за по-добро или, както в Афганистан, за по-лошо – или да се опита да подкупи правителства в Африка и Близкия изток с надеждата да запазят хората си у дома. Което нито е успокояващо, нито съзидателно в дългосрочен план.
Европа все още може да попречи на 2021 г. да стане друга 2015 г. Но миграцията е явление, което ще се повтаря вечно. ЕС, подобно на древния Рим, не може да направи много, за да го контролира, и въпреки това трябва да издържа предизвикателствата отново и отново – изпитанията, в които в крайна сметка Европа може и да се провали.
Още анализи четете на Bloomberg TV Bulgaria
По публикацията работи: Анисия Иванова
dnes.bg
