Центробежните сили в Обединеното кралство растат
Снимка: архив, Reuters
При „твърд“ Brexit а ла Борис Джонсън Шотландия и Северна Ирландия могат да кажат „сбогом“ на Обединеното кралство. Центробежните сили растат. „Велика Британия“ един ден може да се окаже „Малка Британия“, пише Дойче веле.
Как ще се промени положението на съюза след “твърд” Brexit без сделка, към който се стреми премиерът Борис Джонсън? Става дума не за Европейския съюз, а за обединението между Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия, познато днес като “Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия”.
Обединено – но докога? В Шотландия и Уелс все повече хора настояват за независимост от Обединеното кралство, най-вече заради неблагоприятните икономически последици от напускането на ЕС без сделка. В Северна Ирландия, чиято граница с Ирландия би станала външна граница на ЕС, призивите за обединение с Република Ирландия стават все по-гръмки.
Британският премиер Джонсън вече приключи първите си официални посещения в Уелс, Шотландия и Северна Ирландия, но навсякъде беше посрещнат крайно резервирано. Каква е ситуацията във всяка една част на Обединеното кралство?
Северна Ирландия
През 1921 г. Южна Ирландия (съставена от 26 графства) се отделя от Обединеното кралство и Ирландия след войната за независимост. Останалите шест графства в северната част на Ирландия остават в Обединеното кралство. По-голямата част от населението са протестанти, които се възприемат като британци и искат да останат в кралството. Малцинството са католици и се определят като ирландци. Засега обаче само малка част от католиците настояват за обединение с Ирландия.
От 60-те години на 20 век между двете религиозни групи постоянно има сблъсъци, терористични атаки и нападения срещу британски войници и полицаи. За да бъдат уредени т. нар. „неприятности“ между двете религиозни групи, през 1998 г. е сключено Белфасткото споразумение, познато още като споразумението от Разпети петък. Оттогава е премахната границата между Северна Ирландия и Република Ирландия, която се смята за ключов фактор в досегашното мирно съвместно съжителство.
В споразумението за излизането на Великобритания правителството на Тереза Мей и ЕС се договориха, че тази граница ще остане отворена, докато не се постигне окончателното решение след Brexit. Северна Ирландия трябва да остане в митнически съюз с Ирландия и по този начин в ЕС. Борис Джонсън иска да премахне тази клауза, тъй като това би означавало, че Северна Ирландия и останалата част от Обединеното кралство ще бъдат облагани с мита, различни от тези в другата част на ЕС.
Сред партиите в В Северна Ирландия има дълбоко разделение по темата.
Републиканските партии настояват за повторно обединение с Ирландия, докато т.нар. юнионисти не желаят да прекъсват връзката с Великобритания.
Белфасткото споразумение предвижда Северна Ирландия да може да напусне Кралството с референдум при мнозинство. В случай на ‘“твърд” Brexit тази клауза може да бъде активирана. Ирландският премиер Лео Варадкар несъмнено може да си представи обединението със северната част на острова като възможност за оставане в ЕС. Дори либералните протестанти биха имали съмнения дали ще се чувстват у дома си в една бъдеща националистическа Великобритания, обяснява Вардакар.
Шотландия
Новият премиер Борис Джонсън беше освиркан при посещението си в Шотландия в понеделник. Никола Стърджън, която ръководи правителството в автономната област, заплаши Джонсън с референдум за независимост в Шотландия в случай на Brexit без сделка. „По време на целия процес на Brexit Шотландия бе напълно игнорирана. Спрете да унищожавате страна ни“, призова Стърджън.
През 2014 г. шотландците проведоха референдум, на който отхвърлиха независимостта на Шотландия и оттеглянето от Великобритания. Но сега ситуацията е съвсем различна, смята Никола Стърджън. По онова време много шотландци се обявиха против, защото независимостта означаваше, че ще трябва да напуснем и ЕС. Сега е обратното – ако останем в Обединеното кралство, автоматично излизаме от ЕС. Тъй като на референдума за Brexit от 2016 г. шотландците гласуваха “за” оставането в съюза, сега те трябва да създадат независима държава, за да могат да бъдат приети отново в ЕС.
От шотландска национална гледна точка обаче този план има един недостатък: новият референдум трябва да бъде одобрен от правителството на Борис Джонсън в Лондон. Вестник „Сънди Таймс“ публикува анкета през юни, според която привържениците на шотландската независимост биха спечелили следващия референдум с преднина от шест процента.
Уелс
В Уелс, който принадлежи към Кралство Англия от 1282 г., винаги е съществувало съпротива срещу влиянието на Лондон. Според проучване на Би Би Си, по-малко от 10 процента от 3-милионното население на Уелс подкрепят идеята за независимост на държавата. Почти от 100 години съществува националистическа партия, която се бори за независимост. На последните парламентарни избори тя спечели 4 места. Лидерът й Адам Прайс наскоро обяви, че ако в края на октомври се стигне до Brexit без сделка, в Уелс ще се проведе референдум за независимост. „Парламентът в Лондон, а не в ЕС, изневери на хората от Уелс“, смята Прайс.
Уелс има ограничен автономен статут и собствен парламент. Първият министър на Уелс Марк Дрейкфорд критикува консервативния премиер Джонсън за това, че няма „план“. Земеделските стопани в Уелс ще пострадат, ако от октомври ЕС спре да изплаща субсидии. Дрейкфорд определено не смята за сериозно неясното обещание на Джонсън за по-добра „сделка“. Нищо чудно, че новият британски премиер беше освиркан в Кардиф, Уелс. Дрейкфорд обаче не настоява за независимост като своя шотландски колега. Мнозинството от уелските граждани гласуваха “за” излизане от ЕС на референдума за Брекзит през 2016 година.
Дали кралицата ще загуби част от своите поданици при евентуален “твърд” Brexit заради това, че шотландците, северните ирландци или уелсите ще формират независими държави? На този въпрос е трудно да се отговори в момента, казва Кейти Хейуърд, социолог от Кралския университет в Белфаст, Северна Ирландия. „Засега признаците за подобно развитие все още не се виждат на хоризонта, но след Brexit без сделка със сигурност всичко може да се промени“, смята Хейуърд.
По публикацията работи: Елка Василева
dnes.bg
