Идеята за едно време бе доста популярна, но може да бъде замразена
Снимка: Pexels
Много хора мразят да настройват часовниците си, когато лятното часово време започне през март. Европейският съюз изглеждаше готов да направи нещо повече от това просто да се оплаче: през март 2019 г. Европейският парламент гласува да се откаже изцяло от двугодишните промени на часовника, пише Bloomberg TV Bulgaria.
Континент, пълен с хора – уморени да бъдат потопени в ранната вечерна тъмнина през есента и след това да имат час повече ценен живот през пролетта – с нетърпение очакваха последната година от настройването към лятното часово време в ЕС този месец.
Страните, избрали да се придържат към лятното часово време, трябваше да спрат процеса през март, докато тези, които предпочитат зимния график, щяха да извършат последната промяна през октомври.
В САЩ подобен ход за преодоляване на толкова презрения навик за смяна на часовника е предприет от група сенатори и от двете партии, чийто закон може да направи целогодишното лятно часово време узаконено в страната. Мерки на щатско ниво по този начин са факт вече в Калифорния, Флорида и много други щати.
Аргументите за премахване на практиката, която се появи в началото на 20-ти век като средство за спестяване на енергия чрез преместване на работното време, за да се следва слънцето, са много и различни: разрушителните ефекти от промяната на времето два пъти годишно са свързани с по-голям брой автомобилни катастрофи, инциденти на работното място, улични престъпления, сърдечни пристъпи и обща раздразнителност.
Но както показва европейският опит, спирането на лятното часово време не е лесно. Този месец жителите на ЕС ще преместят часовника си напред по целия континент (на 28 март, две седмици след САЩ), без никакво потвърждение, че практиката ще бъде изоставена през следващата – или която и да е – година. И така, какво се обърка?
Основният виновник за забавянето е може би пандемията, вероятно ограничено влияние има и Brexit. Трудното преминаване на проблема през сложните механизми на ЕС също показва колко лесно решенията в тази институция могат да бъдат засегнати от международната бюрокрация – ако няма никой, който да настоява усилено за напредък.
След гласуването в Европейския парламент промяната трябваше да бъде приложена след споразумение в Европейския съвет – ръководен орган на ЕС, състоящ се главно от държавни глави. След това Съветът прехвърли въпроса на Европейската комисия – изпълнителната власт на ЕС, като каза, че не може да прокара промяната, докато комисията не направи оценка на въздействието. Комисията, от своя страна, настоя, че този въпрос трябва да се прехвърли към Съвета, който първо трябва да намери решение по обща позиция. Резултатът е безизходица.
Лесно може да се излезе от безизходицата, но европейските правителства в момента имат по-големи проблеми. През последните 12 месеца държавите от ЕС бяха твърде заети, опитвайки се да спрат разпространението на коронавируса, поддържайки здравните системи и икономики живи, за да се тревожат за лятното часово време.
Brexit допълнително усложни картината. Обединеното кралство вече не е член на съюза и няма планове да се откаже от лятното часово време в своите граници. Така че, ако Ирландия следва останалата част от ЕС в изоставянето на лятното часово време, рискува да създаде два различни периода на острова за половин година – един в Републиката и един в управляваната от Великобритания Северна Ирландия.
Дори и без тези усложнения, да се отървем от смяната на времето ще отнеме известни преговори. Както в САЩ, различните географски райони могат да изберат лятното или зимното часово време. (По-голямата част от Аризона и целия Хавай понастоящем са се отказали от лятното часово време, както и няколко американски територии.) Въпреки че това е теоретично възможно в Европа, може да стане изключително сложно да има часови разлики между страните, продиктувани не от географията или привеждането в съответствие с настоящите часови зони, а от потребителския избор.
Въпреки че постоянното лятно часово време обикновено е най-популярният вариант в социологическите проучвания – малко под 60% от французите го предпочитат например – северните страни са склонни да бъдат по-разделени. Идеята, че една държава от ЕС е била длъжна да се съгласи на определен избор, за да стои в хармония с останалата част от съюза, би могла да разгневи популистите, които вече обичат да категоризират погрешно блока като диктатура.
Междувременно много страни в Европа, включително Турция, Русия и Беларус, вече се отказаха от смяната на времето.
Трудно е да се каже дали подкрепата наистина изтича за лятното часово време, въпреки че фактът, че прекратяванету му може да е единственият проблем, който наистина се радва на двупартийна подкрепа в Конгреса на САЩ, дава усещане за неговата широко разпространена непопулярност. В Европа смяната на часовника ще се задържи поне още една година.
По публикацията работи: Красимир Ангелов
