От поколения руснаците са учени да бъдат аморални – да не могат да правят разлика между добро и зло. Имаме пред себе си една аморална маса, която е убедена, че е по природа по-висша от останалите, твърди Евгений Дайнов.
Коментар от проф. Евгений Дайнов:
Поне три четвърти от населението на Русия вярва на лъжи и лъже при сгоден случай. А 100 процента от ръководството на Русия лъже поне веднъж на всеки кръгъл час. И така от половин хилядолетие, с редки периоди на умерено просветление.
Защо Русия представлява заплаха за цивилизацията
Труповете, оставени от руснаците в населените места северно от Киев, били „постановка и провокация“ – нищо, че вече всички световни новинарски агенции и телевизии направиха собствени репортажи в различни села, градчета и предградия. Кадрите от разрушения Мариупол били „голивудская инсценировка“. Украинците били „нацисти“ – нищо, че на признати от всички избори са избрали евреин за президент. Русия изобщо не била нахлувала в Украйна – както нямала такива планове за нито една друга съседна страна. Руснаците никога никого не били тровили, особено в чужди държави. Кремъл никога не бил убивал журналисти и опозиционери. Зелените човечета в Крим преди осем години не били руски – докато Путин не ги събра в Кремъл, за да им връчи награди. Руснаците никога не били сваляли чужди пътнически самолети – нито по съветско, нито по путинско време. Руската армия никога не била нахлувала в чужда държава. Руснаците не били избивали 20 000 поляци в Катин.
Как го правят? Какви същества са способни на това? В какви семейства са възпитавани? Какво са им обяснявали родителите: „Ври, Ванька, побольше и почаще“?
Първата ни мисъл е наистина за семейното възпитание, но тук случаят е по-сложен. Работата е там, че от поколения руснаците са възпитавани да бъдат аморални – да не могат да правят разлика между добро и зло. Единствената разлика, на която са учени, е: „полезно за мен/вредно за мен“. Ето ви откровенията по въпроса на Сталин, обявен от руснаците чрез всенародно допитване за най-великия вожд в историята на човечеството: „Ленин учеше, че нравствено е всичко, което помага за победата и утвърждаването на комунизма“. Заменете „комунизма“ с „империята“ (преди 1917 година) или с „русский мир“ (днес, през 2022 година). Няма разлика.
Добро е онова, което помага на Русия да победи враговете. Злото е онова, което ѝ пречи. Добро е да нахлуваш в чужди държави с танкове. Зло е да застанеш на Червения площад с надпис „Мир“.
Мравуняк, подчинен на вожда
Свеждането на морала до полезност – и то за държавата, не за отделния човек – унищожава самата възможност за носене на отговорност за каквото и да е. „В Русия никога няма виновни“, казваше режисьорът Тарковски. Виновни няма, защото изобщо не стои въпросът за личната отговорност. Защото и личност няма. Има мравуняк, подчинен на вожда, който действа на принципа, описан от Клод-Леви Строс при амазонските племена: „Зло е, когато съседното племе ни нападне, отвлече жените и запали колибите. Добро е, когато ние нападнем съседното племе, отвлечем жените и запалим колибите“.
Това автентично, неподправено непознаване на доброто и злото, в съчетание с единението в единна племенна маса, кара руснаците да се смятат за племенно по-висши от онези, които познават морала и затова слагат ограничения върху собствените си щения и страсти. „Женчовци“, си казват руснаците всеки път, когато някой отвън се отнася учтиво с тях или им обяснява за върховенството на закона и за човешките права.
Ето ви отново Сталин по въпроса: „Ние, комунистите, сме особена порода хора. Ние сме направени от особен материал. Ние, които сме частици от армията на другаря Ленин. Няма нищо по-висше от честта да принадлежим към тази армия“. Заменете сега „комунистите“ с „руснаците“ и „Ленин“ с „Путин“ и ще получите 2022 година.
В своята маса (има, разбира се, изключения, които обаче към днешна дата са комай обезвредени до крак) те смятат себе си за по-висши от нас същества. Висша раса. И оттук си вадят извода, че щом сме по-нисши, могат да се отнасят с нас като с животни в касапница. От това отношение идва касапницата, която руската армия има навика да устройва. Защо например, както си караш танка из улиците на Буча, да не застреляш някакъв украинец, който кротко си кара велосипеда? Та нали той е нисше създание и неговото предназначение по прицип е касапницата?
Но и тук виждаме не просто приумици, а съзнателна държавна политика. Вижте какво написа тия дни официалната информационна агенция РИА Новости: „Бандеровският елит ще трябва да бъде ликвидиран, тъй като неговото превъзпитание е невъзможно. Общественото блато, което го подкрепя активно или пасивно, трябва да премине през лишенията на войната, за да приеме този си опит като исторически урок и назидание“. Официално украинският елит са „бандеровци“, а народът – „блато“. В тази картинка хора – камо ли хора, равни на руснаците – няма.
Имаме пред себе си аморална маса, която е убедена, че е по природа по-висша от всички останали. И затова не е длъжна да се отнася към тях като към равни на себе си човешки същества. Това обяснява перманентните лъжи и зверствата на терен. Откъде обаче идва руската склонност към плячкосване – към това, след като си убил някакви хора, да им ограбиш дома и да пратиш плячката на майка си в съответното руско поселище? А тя да се радва на вещи, които не са нейни и са откраднати от мъртвец?
„Какво се случва в безграничната Русь? – Ами какво: крадат.“
И това явление е на 500 години. Царуването на бащата и дядото на Иван Грозни е характерно с това, че Московия плячкосва съседните руски княжества, като дели плячката със своите господари – татарите. След еманципацията от татарите Иван Грозни започва да плячкосва собствения си народ – на принципа „те са моя собственост и всичко тяхно е мое“. Това е смисълът на самодържието: държи се на власт сам, без да е васален на татарите и без да е подчинен на народа си.
От 500 години Русия развива идеологията на плячкосването. Всеки плячкосва всекиго и всички заедно – чужденците. Това е причината в Русия никога да не е имало частна собственост. Тя задава граници между „мое“ и „твое“. В идеологията на плячкосването всичко е потенциално „мое“, стига да имам силата да си го взема от онзи, у когото е в момента. Това е и дълбокият смисъл на констатацията на Карамзин, запитан какво се случва в „безграничната Русь“: „Крадат“. Все пак Карамзин е имал понятие що е кражба. През 20-и век такива има все по-малко, а днес са вече изчезващ вид.
Липсата на граница между „мое“ и „твое“ обяснява и странното отношение на руснаците към границите на собствената им държава. Такива няма. Защото няма ограничения. А няма ограничения, защото: първо, всичко е наше; и второ, няма добро и зло вън от това кое е полезно за държавата. А е очевидно полезно за държавата границите непрестанно да се разширяват. От източници вече знаем какъв е бил планът за зимата на 2022 година: първо Украйна, после Молдова, Грузия, балтийските републики, България, Румъния и нататък по ред на номерата. Най-вероятно за всички тях, за нас, има отдавна разработени планове за „ликвидиране“ на елита и подчиняване на „блатото“.
„В Русия всички пътища водят до катастрофа“
Имаме работа с маса, намираща се на етапа на събирачеството (до неотдавна наричано „дивачество“). За нея цивилизацията е обида, добрите нрави са обект на подигравки, а самоконтролът е съвършено неразбираема концепция. „В Русия“, пише поетът Манделщам преди да угасне в сталински лагер, „всички пътища водят до катастрофа“.
Русия няма силите да стане цивилизовано общество и затова представлява преманентна опасност за цивилизацията. Няма друга алтернатива – вече няма, не и след половин хилядолетие: цивилизованият свят или трябва да намери начин да цивилизова руснаците, или трябва да ги огради с такава стена, която те никога да не могат да прескочат. Ако се съди по изказването на Медведев от оня ден, засега самите руснаци предпочитат втората опция: „Ако така продължава“, коментира той отношенията с цивилизованите държави, „време е да окачим катинари на западните посолства, за всички ще е по-евтино“.
*****
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на редакцията
dw.com
