Здравейте на всички потребители на сайта искам и аз да споделя
моята история
Много съм тъжна в последно време, от почти 2 години нямах работа, само мъжът ми работеше на малка заплата и някак си се издържахме тримата със сина ни но парите започнаха да не стигат, много разходи по момчето защото е в гимназия и все за нещо трябват пари.
След доста мъки и приятелско рамо успях да намеря работа в неговото училище като чистачка. Градът е малък и друга работа за неквалифицирани като мен не предлагат. От септември тази година започнах да работя но за месец и половина вече не издържам на тормоза от страна на учениците.
Някои ни се подиграват на всички чистачки, понякога ни обиждат, идват в междучасията и се държат потресаващо. Нямат никакво възпитание и уважение към възрастните, имам колежки които са на възраст и тях обиждат и се подиграват.
Най-лошото е че се подиграват и на сина ми, той е в 10 клас и много от съучениците са ме виждали и съм чувала как му се подиграват и му казват иди помогни на майка ти че виж колко е мръсно синът ми понякога ме подминава в коридора и се прави че не ме вижда когато е с приятели и виждам че го е срам, не съм го възпитавала така но се опитвам да го разбера.
Искахме да се оплачем на директора но той като идва в училището няма време да ни обърне внимание. Казахме на учителките че техните ученици ни се подиграват и се държат неуважително с нас но от тогава става по лошо. Някой идваха да ни викат как може да се оплакваме от тях на класните им, че нямало да имат хубави оценки и тн.
Не съм очаквала такова държание от 16-17-18 годишни, много се възмущавам но не знаем с колежките какво може да направим. Най-накрая си намерих работа, правя го и заради сина ми, за да има малко повече пари в къщи, не мога да си позволя да напусна защото на знам после още колко време ще стоя без работа и мъжът ми ще се мъчи сам да изкарва за прехрана.
tellbg.com
