Агенцията не даде подробности по различните случаи
Снимка: БГНЕС
Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) трябваше много бързо да прецени дали докладваните инциденти в някои страни скоро след имунизация с ваксината на АстраЗенека са свързани с поставянето й или не. Поводът бяха 25 случая на тромботични състояния, 9 от които са завършили със смърт. Това стана причина няколко държави, включително и България, да преустановят имунизацията препарата.
18 са случаите на cerebral venous sinus thrombosis, което е мозъчен исхемичен инсулт и 7 са случаите на появата на съсиреци в множество кръвоносни съдове (disseminated intravascular coagulation) или т.нар. DIC синдром до 14 ден след ваксинация, съобщава БНТ. Към тях бяха отново прегледани всичките 400 подобни случаи, описани при мащабните клинични проучвания на ваксината.
Наблюдаването на тромбоемболиите в клиничните изпитания се дефинира категорично като нежелани лекарствени реакции след имунизация. Причинно-следствена връзка на ваксината на АстраЗенека с тези инциденти не може да се докаже пряко, като се отчита, че честотата им при ваксинираните е по-ниска от честотата в общата популация.
И тук идва най-важният извод – оксфордската ваксина не води до увеличение на общия риск от образуване на кръвни съсиреци. Още повече – рискът при ваксиниране намалява.
Първото и най-очевидно обяснение е, че тежкото боледуване при COVID-19 се дължи на възпаление на стените на кръвоносните съдове. А това задължително води до засилена тромбоза, която е и честа причина за смърт. Затова се предписват различни антикоагуанти. А всички одобрени от ЕМА ваксини, включително и тази на АстраЗенека предпазват на 100% от тежко боледуване и смърт от COVID-19. И е нормално и логично рисковете от инсулти и други тромбоемболични инциденти да намаляват. Освен това, COVID-19 разчисти терена от други инфекции, като например грипа, които също водят до подобни усложнения.
И въпреки че, връзката с намаляването на тромботичния риск е логична и очевидна, оценката на този риск е непряка, количествена.
А и ваксините не са в състояние да елиминират общия риск свързан със сърдечно съдовите заболявания, обездвижването, затлъстяването, хормонална терапия, онкологично лечение, антифосфолипиден синдром, наследствената или медикаментозната тромбофилия и т.н. Толкова много възможни обяснения на докладваните инциденти.
ЕМА за съжаление не даде подробности по различните случаи. Беше споменато единствено за по-висок процент млади жени, което естествено стана повод да се спекулира на тема противозататъчни. Защото те също дават висок риск от тромбози.
Така или иначе ЕМА заяви, че не може да се докаже причинно-следствена връзка с поставените ваксини и изводът на комитета по безопасност е по-скоро регулаторно коректен, отколкото категоричен в научно отношение.
Или “ползите от ваксината в борбата срещу ковид (който сам по себе си води до проблеми със съсирването може да е фатален) продължава да надвишава риска от странични ефекти”.
В режим на хипер-предпазливост, ЕМА все пак направи някакви уговорки. Заради единичните, но и принципно много редки случаи, в които парадоксално се наслагва засилена тромбоза и кръвоизливи. Медицинският термин е дисеминирана вътресъдова коагуация (disseminated intravascular coagulation) или т.нар. ДИК синдром.
Това е състояние, което със сигурност е една от коварните черти на COVID-19. Тежкото боледуване, което се свързва с атипична пневнония се дължи именно на възпаление на ендотела на стените на кръвоносните съдове, което води до засилено образуване на тромбози. Ако то не се овладее с лекаства, води до изчерпване на тромбоцитите и риск от кръвоизливи.
ДИК синдром може да се предизвика и от други инфекции, травми, операции, онкологични заболявания и т.н. Но тъй като в докладваните случаи става дума за синдром с неизяснена причина, няма как да се докаже или да се отхвърли връзката с ваксината. Но дори и тези неизяснени случаи си имат своята фонова честота и тя според специалистите е далеч по-голяма. Обикновено причините са автоимунни – като синдром на Мошкович, и до този момент са с абсолютно неизяснен произход.
Във всеки случай, в резултат на тази хиперпредпазливост, ЕМА ще допълни продуктовата информация на ваксината на АстраЗенека като засили вниманието към появата на подобни реакции. Освен че ще опише възможни симптоми, при които е добре ваксинираният да се обърне към лекар, ще даде указания и към медицинските специалисти, как да проследяват ваксинираните и да реагират при такива симптоми.
Така оксфордската ваксина в крайна сметка ще се нагърби с допълнителни функции. Освен да предпазва от COVID-19, тя ще стане причина за профилактита на тежки мозъчносъдови инциденти. Защото от всички симптоми, които всеки може да следи и да разпознава, това са най-вече предвестниците на инсултите – завален говор, изтръпване на лицето, замъглено зрение, загуба на памет.
И ако ваксината е причина да се засили вниманието към тези симптоми и стане причина за бърза реакция на невролозите, тежките последствия на инсултите ще отстъпят водещото си място като причина за смърт.
По публикацията работи: Валерия Белчевска
