Към края на първата година от пълномащабната война на Русия в Украйна интелектуалците в страната започнаха постепенно да осъзнават, че властите активно експлоатират идеята за смъртта като нещо възвишено и пречистващо.
Това посочва в свой анализ за руското издание “Riddle” Владислав Иноземцев, директор на базирания в Москва Център за изследване на постиндустриалното общество.
Според него по-обстоен поглед над реалността в Русия показва как опитът насилствената смърт да бъде представена като нещо естествено и дори възвишено се появяват в Русия в процеса на нейната сегашна фашизация, като паралелите с Германия от 30-те години на миналия век са очевидни. И все пак Русия не е класическо индоктринирано тоталитарно общество, подобно на тези от първата половина на ХХ век, когато страстта към борбата и смъртта е широко разпространена.
Вместо това съвременна Русия е търговско управлявана страна, в която всичко се решава от парите.
Кремъл започна пълномащабна война срещу Украйна, обещавайки, че „специалната военна операция“ ще бъде проведена от армия по договор. Наборниците, които „случайно“ бяха изпратени на фронта, в по-голямата си част бяха изпратени обратно у дома. Въпреки това, поради огромното изтичане на персонал, руските власти скоро разрешиха набирането на затворници от частни военни компании и след това обявиха мобилизацията, която мнозина смятаха почти за подобна на набора от 1941 г.
Експертите по различни начини прогнозираха, че “частичната“ мобилизация ще бъде последвана от масова, но това все още не се е случило. Напротив – военните ръководители започнаха да говорят, че кадровият дефицит в армията е преодолян. Как е възможно това, особено предвид загубите, които продължават да търпят руските военнослужещи?
Отговорът може да се крие в странната връзка между преклонението пред смъртта и преклонението пред парите.
При оценката на първите мерки, предприети от руските власти през 2022 г., трябва да се отбележи, че армията на договор, която нахлу в Украйна през февруари, и тази, сформирана в края на същата година, са по същество доста различни.
От една страна, военнослужещият по договор от 2019 г. например е човек, който е имал предишен опит на военна служба и е получавал месечна заплата от 38−42 хиляди рубли преди данъците. Като се има предвид, че средната заплата в Русия по това време е 47 500 рубли, Министерството на отбраната щеше да получи доста добре обучен войник дори и за по-малко пари. Ако военнослужещ загине, близките му могат да разчитат на обезщетение от 3 милиона рубли.
Условията за военнослужещ по договор в края на 2022 г. обаче стават съвсем различни. По онова време месечното възнаграждение скача до 195 хил. рубли – три пъти над средната официална заплата. Освен това само еднократното плащане на президента в случай на смъртта на войника е 5 милиона рубли. Става възможно включването на хора без опит в армията.
С други думи – цената на един руски войник нарасва многократно, а професионалните му качества намаляват в трудни за оценка мащаби.
От друга страна, преди пълномащабната война в Украйна армията беше ясно разделена на договорни и наборни сегменти (наборниците от 2020 г. получаваха 2086 рубли на месец, индексирани с инфлацията, докато военнослужещите по договор печелеха десетки пъти повече). След инвазията обаче всичко се променя – войниците, мобилизирани по мерките за мобилизация, са де факто редовни военнослужещи по договор, имащи право на минимално заплащане и обезщетение в случай на нараняване и смърт.
Казано иначе – смъртта на война в съвременна Русия е не само „почтена съдба“, но и изгоден начин да сложиш край на живота си.
Колко печелившо е това? Отговорът е изненадващ.
Хипотетично, ако гражданин, който е мобилизиран и скоро изпратен в окупираните части на Украйна, воюва там в продължение на пет месеца и накрая е поразен от заблуден куршум.
Докато животът му придобива особено значение, смъртта му ще бъде придружена от внушителни плащания. На първо място, трябва да се отбележи, че войникът получава 195-200 хиляди рубли при мобилизация, което означава, че той има право на 1 милион рубли при минимална ставка за пет месеца служба. Следва еднократно президентско плащане от 5 милиона. Освен това роднините на войника трябва да получат застраховка (в момента повечето военни са застраховани от застрахователната компания Sogaz), като размерът на обезщетението не може да бъде по-малък от 2,968 милиона рубли.
В същото време никой не е отменил „редовното“ обезщетение в случай на смърт на военнослужещ, участващ във военни действия (към 1 януари 2023 г. то възлиза на 4,698 милиона рубли). И накрая, роднините на загиналия войник ще получат най-малко 1 милион рубли от регионалните власти (в някои случаи 2 милиона, а понякога дори 3 милиона).
В крайна сметка, според действащите закони и разпоредби, роднините на загинал войник, служил пет месеца, трябва да получат приблизително 14,8 милиона рубли. Децата му могат да поискат надбавка от 2.8 милиона рубли месечно, а вдовицата – военна пенсия от 21.4 хил. рубли на месец. Трудно е обаче да се каже колко дълго ще се изплащат тези обезщетения.
Алтернативата за същия този хипотетичен гражданин, ако Путин не беше започнал своята „военна операция“ за „денафицикация““, не е толкова атрактивна. Да приемем, че мъжът е отишъл на война на възраст 35-40 години, от регион, който може да плати 1 милион рубли в случай на смъртта му (повечето региони в Русия). Например, можем да предположим, че е заминал от Ивановска област, където официалната средна заплата в края на 2022 г. е била 35 хиляди рубли.
Тъй като мобилизацията обхвана мъжете, а заплатите на мъжете в цялата страна са средно с 28% по-високи от тези на жените, нека приемем, че нашият войник е печелил 40-42 хиляди рубли на месец в своя „цивилен живот“. В този случай всички горепосочени плащания ще бъдат равни на стойността на неговата заплата за 31 години (всъщност периодът е по-дълъг, тъй като върху тази заплата ще се дължи данък върху личните доходи). Това означава само едно нещо: ако човек отиде на война и умре на възраст от 30 до 35 години (т.е. в най-активна възраст и най-добро здравословно състояние), неговата смърт ще бъде икономически по-изгодна от по-нататъшния му живот.
С други думи, режимът на Путин не само възхвалява и облагородява смъртта, но и я превръща в рационален избор.
Въпреки че всичко по-горе се отнася само за военнослужещи от въоръжените сили на Руската федерация и Росгвардия, плащанията се извършват и на роднини на тези, които са подписали договор с частната армия „Вагнер“ на Евгений Пригожин. В този случай сумите са по-ниски: според широко разпространени съобщения , обезщетението възлиза на 5 милиона рубли и винаги се изплаща в брой.
Иначе казано – „купуването на животи“ е превърнато в индустрия в Русия.
Последната перспектива изглежда доста далечна, тъй като настоящите условия вече изглеждат привлекателни. Но трябва да се има предвид още нещо: Руската армия привлича и ще привлича граждани от сравнително бедни региони, повечето от които с ниски доходи дори по местните стандарти.
Съответно кохортата от военнослужещи, които ще преминат през всички трудности на военната служба, ще се различава значително дори от средния руски гражданин и желанието да се организира още един „победен“ военен марш ще расте.
Междувременно руските власти не разглеждат този фактор като риск. Напротив – те последователно се стремят да превърнат досегашната практика в норма, като предоставят още повече облаги на военнослужещите. Тъкмо така бе обявено, че не само държавните плащания, но и всяка помощ за мобилизираните военни, независимо от нейния източник, е освободена от данък върху доходите на физическите лица, а полученото „обезщетение за погребение“ не се включва в масата на несъстоятелността в случай на фалит на получателя.
Парадоксално, но Кремъл сериозно очаква положителен икономически резултат от създаването на високоплатена договорна армия. Ако приемем, че броят на мобилизираните и военнослужещите по договор варира от 400 000 до 450 000, то минималната им обща издръжка ще възлиза на около 1 трилион рубли годишно. Правителството ще трябва да отдели приблизително същата сума за обезщетения в случай на убити или ранени войници, дори ако има 50 000 или 100 000 такива на година.
Тези суми представляват почти 10% от предвоенните федерални разходи и някои хора вече прогнозират появата на социална група на „младите богати“ и дори правят планове как тези пари ще допринесат за дългосрочни инвестиционни програми.
Смъртономиката се превръща като „нова норма“ за руското правителство и икономистите, обслужващи неговите интереси.
Разбира се, рано е за грандиозни заключения, направени единствено на базата на година и половина война, въпреки че историята показва, че докато всички видове плащания и компенсации са лесни за увеличаване, опитите за намаляването им едва ли са реалистични. Като цяло е ясно едно – след съществената „идеологическа подготовка“ руските власти бързо изградиха система, в която животът не винаги е оптимален икономически избор за индивида.
Не трябва да има съмнение, че революцията на съзнанието, която ще съпътства това откритие, ще засегне цялата социална сфера – от здравеопазването до пенсионната система. Страната свикна със смъртните случаи, като икономическата им привлекателност се демонстрира ясно.
Превод и редакция: Джесика Вълчева
