Изтичащата 2010 г. беше доста слаба за тежките социални проблеми, които кризата задълбочи и които имат приоритет за всеки от нас.
Равносметката за действията на правителството в социалната сфера показва, че по нито един показател от социално-икономическата политика не са постигнати задоволителни резултати, а взетите мерки могат да се определят дори като антисоциални.
Тази година управляващите не показаха с действията си, че са в състояние да овладеят сериозни социални проблеми, които икономическата криза изостри още повече. Правителството остана безсилно към изключително високите нива на безработицата, към нарастващото свито потребление, постоянно покачващите се цени на стоки и услуги, междувременно замрази минималната работна заплата и пенсиите, подходи рестриктивно към социалните помощи и придобивки по различни пера.
Безработицата продължава да бъде най-големият бич
През 2010 г. безработицата беше най-същественият проблем, който удари българите и продължава да бъде тежко бреме са значителна част от населението. Перспективите за пазара на труда през 2011 г. не са положителни, тъй като повечето експерти смятат, че безработицата у нас ще продължава да бъде висока и ще е най-важният проблем за обществото.
Въпреки че през последните няколко месеца социалното министерство се похвали с понижаване на безработицата, която официално е малко под 10%, тя реално е около 16 на сто, като се има предвид нерегистрираните в бюрата по труда и сивия сектор.
Минималната работна заплата
По отношение на минималната работна заплата правителството също отбеляза черна точка. Социалният министър Тотю Младенов и синдикатите се опитаха да прокарат идеята за увеличаване на минималното възнаграждение от 240 лв. на 270 лв., но Министерството на финансите пресече това намерение с мотива, че подобно увеличение не е залегнало в първоначалния вариант на бюджетната рамка за 2011 г. Обещанията на правителството са за увеличение през юли 2011 г.
Липсващата пенсионна реформа
Скандално преминаха дебатите за пенсионната реформа и одобрението на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО), които президентът Първанов одобри с много условия преди дни.
Истината е, че промените в КСО, които прие кабинетът „Борисов“, са срещу интересите на някои категории граждани и ощетяват други.
Заради новите правила за пенсиониране работещите първа и втора категория труд при тежки условия ще пострадат, защото новоотпусканите от началото на годината пенсии ще бъдат значително по-ниски от тези на пенсиониралите се при същите условия, но до края на тази година.
Ще бъдат засегнати и голяма част от безработните, защото таванът на обезщетенията за безработица няма да отпадне от началото на 2011 г. и хората ще получават значително по-ниски обезщетения, отколкото сега.
Промените в условията за стаж и възраст за придобиване право на пенсия бяха обект на ожесточени дебати, станаха и повод за протести, за недоволство от страна на синдикати и работодатели. В крайна сметка се стигна до подписването на споразумение, което на думи удовлетворява социалните партньори.
Окончателните промени предвиждат увеличаване на стажа за работещите при трета категория труд от 1 януари 2012 г. с по четири месеца на всяка година до достигане на 37 години стаж за жените и 40 години стаж за мъжете през 2020 г. От 1 януари 2021 г. ще нараства и възрастта за пенсиониране на жените и мъжете с по шест месеца до достигане на възраст 63 години за жените през 2026 година и 65 години за мъжете през 2024 година.
Също така спорен въпрос беше вдигането на осигурителната вноска с 1,8 процентни пункта от началото на 2011 г. На това предложение възразиха работодателите, които започнаха да кроят планове за намаляване на заплатите, съкращаване на служители и други рестриктивни мерки. Това решение на правителството остана като поредната мярка с единствено фискален ефект.
Голям минус в провежданата пенсионна реформа е отпадането на т. нар. точкова система за пенсиониране от началото на 2011 г. С това решение се ощетяват хиляди работещи, които са се надявали да се пенсионират през 2011 г., но в последния момент управляващите ги задължават да работят още години наред или да си откупят на висока цена стажа и пенсията. Според изчисленията на синдикатите това ще затрудни пенсионирането на 10-15 хиляди души.
Въпросът с повишаването размера на пенсиите правителството отлага далеч във времето и тежестта на разходите се прехвърля на следващи правителства.
Национализацията на частните пенсионни фондове
Едно от най-скандалните решения на правителството през годната, свързано с пенсионната реформа, беше национализацията на частните пенсионни фондове. Стана ясно че 100 милиона лева от индивидуалните партиди на хората във фондовете ще се прехвърлят в Националния осигурителен институт, който ще изплаща ранните пенсии за работещите при първа и втора категория труд до края на 2014 г.
Чуха се различни мнения за това какво всъщност се случва с прехвърлянето на професионалните фондове към НОИ – дали това е кражба, национализация или посегателство върху частната собственост.
Това решение на правителството беше разкритикувано като частично и временно – до края на 2014 г., което не решава, а прехвърля проблемите на следващо управление и задълбочава недостатъците на пенсионния модел у нас.
По взетите мерки от правителството в социалната сфера личи, че управляващите имат един основен приоритет – и той не е социалното благополучие на нацията, а провеждането на временни политики с фискален ефект, които отлагат съществените проблеми за следващи правителства и поколениe.
