Подмосковието е най-горещото място в света. Там продължават да бушуват горските пожари.
Екип от 80 наши огнеборци беше изпратен, за да помогне на колегите си в борбата с огнената стихия. Каква е актуалната ситуация в момента в Русия, добре ли са съоръжени и на какви предизвикателства са подложени пожарникарите ни. За отговор на този и други въпроси, свързани с огнения ад, потърсихме главен комисар Никола Николов, директор на Националната служба за „Пожарна безопасност и защита на населението“.
– Г-н Николов, какво се случва в Подмосковието, как се справят нашите огнеборци там?
– Ситуацията в Подмосковието е непроменена. Чухме се с ръководителя на нашите пожарникари. Новото в дейността им е опазване на с. Язвище.
– Вярно ли е, че село Язвище е на повече от 300 години и е обявено за паметник на културата?
– Дали е обявено за паметник на културата, колегите не можаха да кажат. Факт е обаче, че използват дървени ведра, които съм виждал само по филмите. И сградите са уникални.
– Какъв всъщност е проблемът в Москва, защо въздухът е толкова отровен?
– В Подмосковието гасят торфени горения, които са много опасни. По няколко причини. Първо – горенето е под повърхностния слой и се получава непълно изгаряне. А димът, който се отделя, е много богат на въглеродни диоксиди – те са доста отровни и това всъщност е проблемът на Москва. На места торфената настилка достига 2,5-3 м дебелина и това прави изключително трудно гасенето. Има и други опасности – например някое дърво изглежда абсолютно здраво, но корените му са прегорели и е възможно то да падне всеки момент.
– Възможно ли е и у нас да избухне подобен огнен ад?
– Винаги е възможно, но тази година нещата са по-спокойни заради дъждовете. Не бива да подценяваме и труда на нашите колеги от Агенцията по горите и от Държавния пожарен контрол, които се занимават с превантивните мерки. Тяхната работа също допринася за по-малкото полски и горски пожари.
– Но опасност съществува, температурите са високи.
– Разбира се, че съществува. Още повече, че прогнозите сочат горещи дни. Затова и към нашите органи са спуснати указания за повишаване готовността за по-нататъшното подобряване на взаимодействието на всички структури, за погасяването на полските и горските пожари. Заедно с полицейските органи контролираме прибирането на реколтата. Защото след това често стопаните пристъпват към палене на стърнищата. А това е най-големият бич за полето и след това за гората.
– А хората, които приготвят зимнина?
– Съвсем скоро ще излезем с призив към тях – да бъдат внимателни и в никакъв случай да не подценяват ситуацията. Защото всяко и най-малко огънче, дребна искра, може да се превърне в огромен пожар, който да нанесе сериозни щети на околната среда, да не говорим за риска от загубен живот.
– Наскоро синдикатите на огнеборците алармираха, че техниката, с която работите, е стара и опасна. Така ли е?
– Техниката е стара, така е. За съжаление, не можем да излезем с бодрата приказка, че всичко ще бъде наред. Правим необходимото. Банално, но и аз ще посоча, че финансовата криза се отрази сериозно при нас. Основните ни усилия са насочени към кандидатстване по европейските структурни фондове. Смятам, че в скоро време усилията ни ще имат резултат.
– Колко противопожарни автомобила са внесени през последните 20 години?
– Внесени са 68 нови пожарни автомобила, трябват ни 700. Един окомплектован, съоръжен изцяло, пожарен автомобил струва между 250 и 300 хиляди евро. Ако е само за гасене на пожар е малко по-евтин.
– Вариант ли е да използвате автомобилите на Гражданска защита, ако бъдат слети дирекциите ви – имаше такава идея?
– Сливането на двете служби ще доведе до по-висока способност за обединяване на силите, с които разполагат двете главни дирекции. Колегите от Гражданска защита наистина имат нови, модерни съоръжения, закупени през последните 2-3 г. В същото време и те разполагат с техника, закупена преди 30-40 години. Сходни са ни проблемите.
– Като говорите за криза и пари – как стои тази година въпросът с лъжливите обаждания за пожари?
– За миналата година са приблизително 2000. Ненужно харчене на средства. Много е възможно нашият екип пожарникари да отиде на място, където не е необходим, а в същото време другаде хора да се нуждаят реално от помощта ни. Разходите, които правим, са големи. Работим усилено с колегите от тел. 112 – да обучат операторите да разпознават фалшивия от истинския сигнал. Но сме длъжни при всеки да реагираме. И, не дай си Боже, ако приемем някой сигнал за лъжлив, а не е такъв, сами разбирате какви последствия ще има.
– Скептичен ли сте по отношение на частните пожарни?
– Не само че не съм, а още през 2003 г. работна група под мое ръководство разработи първата нормативна база, позволяваща създаването на частни пожарни служби. Има го в цял свят, има почва и у нас. Но в момента е много важно развитието на доброволното движение. То е много слабо застъпено у нас. В близките 1-2 месеца ще имаме ясна визия как да го развием.
– Има ли българинът доверие в работата на пожарникарите?
– В България такова социологическо изследване не е правено. Преди 3 г. немска социологическа агенция провеждаше сондиране на мнението в Европа и САЩ за доверието към огнеборците. Тогава доверието към нашите пожарникари беше 84 на сто. Преди два месеца същата агенция излезе с ново проучване за миналата година – доверието в пожарникарите в Европа върви от 98% в Швеция и 91% в Румъния. Ние сме някъде в средата. Доверието към българските пожарникари е над 90%, но не е като в САЩ – на 100%.
– Все още ли има наплив от кандидати за огнеборци?
– Кандидатите са много. През последните 2-3 месеца обаче не сме назначавали нови служители, ще направим конкурс съвсем скоро.
Антония Кюмюрджиева
