Според регионалния министър дружеството не нарушава закона с прехвърлянето на дейност на трети фирми, а инхаус поръчките ускоряват строителството на инфраструктура
Председателят на комисията по ревизията Мая Манолова по време на заседанието. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group
С надвикване, витиевати отговори и прехвърляне на топката премина изслушването на министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова за дейността на държавното строително дружество „Автомагистрали“ от временната комисия по проверка и установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средствата от Министерския съвет, министерствата, държавните органи, държавните предприятия и дружества с повече от 50% държавно участие през последните 10 години, известна още като комисия за ревизията на управлението на Бойко Борисов.
В изслушването участваха още ръководството на „Автомагистрали“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Изслушването е във връзка с инхаус поръчки, възложени от пътната агенция на държавното дружество, вкл. за доизграждането на магистрала „Хемус“, заради които компанията е получила договори за близо 5 млрд. лева в последните години, както и превъзлагането на работа на компанията и плащани към други фирми без публичен конкурс. От тях средствата за „Хемус“ са за над 2,5 млрд. лева. Дружеството същевременно е сключило договори за извършването на по-голямата част от дейностите с други фирми, вкл. за наемане на техника и персонал с договори и рамкови споразумения.
Аврамова и ръководствата на държавната агенция и на дружеството настояват, че „Автомагистрали“ не е нарушило закона, защото не е задължено да следва Закона за обществените поръчки (ЗОП) при превъзлагане. Аврамова оправда превъзлаганията с това, че се търсят начини за съкращаване на процедурите, за да може и в Северна България да има магистрали и добри пътища.
Подобна теза застъпи и Георги Терзийски от Агенция „Пътна инфраструктура“, според когото държавата е закъснява със строителството на пътната инфраструктура и затова е възложила вътрешно строителството на някои обекти, след като законът ѝ го позволява. По думите му ресорната му агенция е една от най-проверяваните институции заради обществения интерес.
Комисията в крайна сметка реши стенограмата от заседанието да бъде предадена на Агенцията за държавната финансова инспекция, за да провери дружеството.
Поръчките за „Автомагистрали“
В началото на годината съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов сезира Европейската комисия (ЕК), Агенцията за държавна финансова инспекция, която вече обяви, че не е открила нарушения, Комисията за защита на конкуренцията за начина, по който дружеството е получило и изпълнява договори за почти 5 млрд. лева.
В последните години дружеството спечели обществени поръчки за поддръжка на магистралите „Тракия“, „Струма“ и „Марица“ и почти 90 км от магистрала „Хемус“. Въз основа на договорите за поддръжка на компанията се възлагат и текущите ремонти по магистралите.
Чрез инхаус възлагане компанията започна и строителните дейности по няколко ключови обекта. След като през 2016 г. беше отменена поръчка за строителството на отсечка от магистрала „Хемус“ заради съмнения, че спечелилите фирми са свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски и бившия шеф на „Лукойл” Валентин Златев, компанията изненадващо беше определена да дострои магистралата. Правителството ѝ гласува над 1,35 млрд. лева за отсечката до Велико Търново, а след това и още почти 1,4 млрд. лева за отсечката от Велико Търново и пътен възел „Буховци“. Средно цената на километър излиза около 10 млн. лева за първия участък и 15,5 млн. лева за втория участък.
През есента на 2020 г. „Автомагистрали“ получи още почти 1,1 млрд. лева за над 60-км участък от пътя Видин – Ботевград от пътен възел Макреш до обхода на Монтана.
Отделно дружеството е получило над половин милиард лева за укрепване на свлачища. Едно от тях е свлачището по пътя за Рилския манастир, с чието укрепване се похвали премиерът Бойко Борисов. Ремонтът е на стойност 6 млн. лева. Обектът обаче дори не е имал акт 15 и укрепването не е било готово за въвеждане в експлоатация, потвърдиха по време на изслушването от „Автомагистрали“. Малко по-късно след „откриването“ на Борисов в района се случи ново срутване на скални маси, което затвори пътя за светата обител.
Инхаус договорите за държавното дружество предизвикаха интерес и лавина от въпроси към регионалното министерство. От отговор на депутатски въпрос на регионалния министър Петя Аврамова стана ясно, че дружеството разполага с малко над 380 работници и служители и 355 машини, както и че дружеството работи с още 460 фирми по договори или рамкови споразумения по обектите си – за наем на техника и механизация, за доставка на материали и други. Договори са сключени с повечето големи строителни фирми.
Същевременно премиерът Борисов коментира през миналото лято, че в строежа участват 4 хил. души, т.е. останалите около 3 700 души трябва да идват от фирмите, с които компанията е сключила договори и споразумения.
Проверка на фирмата направи Сметната палата по искане на депутати от БСП от предишното Народно събрание. Докладът би трябвало да бъде готов скоро и да бъде внесен в парламента за разглеждане.
Превъзлагане на дейности няма?
В началото на заседанието на комисията по ревизията стана ясно, че регионалното министерство и „Автомагистрали“ не са отговорили на предварително зададените от депутатите от комисията. Изпълнителният директор на дружеството Стоян Беличев посочи, че информацията е изключително обемна – над 1,2 млн. страници, като компанията е готова на 90% с подготовката на информацията. Той се оправда, че не са получени точни указания от комисията за изпращането на исканите данни.
Аврамова допълни, че информация не се крие, но времето е малко и не е стигнало.
Няколко депутати коментираха, че само с наличието на договорите ще може да се проучи дали има конкуренция, или монопол, дали средства са насочвани към обръчи от фирми. Председателят на комисията Мая Манолова коментира, че дружеството е „буфер, каса, през която преминават пари на българския данъкоплатец“ и няма никакъв контрол и отговорност как се харчат тези средства и как се изпълняват обектите.
На въпроси как са избирани фирмите за превъзлагане на дейности и защо не са правени процедури по Закона за обществените поръчки Беличев посочи, че дружеството не е задължено да прави такива процедури, но пък вътрешните му процедури следват на 99% закона.
Аврамова обясни, че подборът на фирми, на които да се превъзлагат дейности, се провежда по утвърдени от съвета на директорите вътрешни правила. По решение на Съвета на директорите се издава заповед на изпълнителния директор за конкурса, създава се образец на покана, както и комисия, която проучва и предлага кандидати, които да бъдат поканени да участват в процедурата. След това втора комисия, чиито членове са различни от тези в първата, провежда процедурата и извършва класирането по критерии, като се канят 30-40 фирми.
На няколко пъти към Терзийски беше отправен въпрос за това превъзлагане и как го третира пътната агенция, на което той отговори, че това не може да се приеме, че са подизпълнители, а пътната агенция приема, че работата се върши от „Автомагистрали“. Същевременно и той, и Аврамова признаха, че компанията е декларирала, че ще ползва подизпълнители по договорите за поддръжка и ремонти. Той допълни, че Агенцията няма списъци с фирми, както и че е сключила инхаус договори с „Автомагистрали“, съответно всичко ще се плати на „Автомагистрали“.
Що се отнася до получените над 1,2 млрд. лева аванси, Беличев обясни, че с парите са капарирани материали, машиносмени на техника, за да се задържи нивото на цените, тъй като „Автомагистрали“ работи с фиксирани цени с Агенцията „Пътна инфраструктура“.
По статията работиха: автор Миглена Иванова, редактор Десислава Попова
investor.bg
