Бирмингам – вторият по населениe град в Обединеното кралство, познат на почитателите на киното от сериала Peaky Blinders. А феновете на футбола го знаят като родно място на някогашния европейски шампион Астън Вила и съседите му от Бирмингам Сити.
Клубът, който носи името на града не може да се похвали с успехите на Вила и съвсем няма най-богатата и славна история на Острова. Но феновете на Сити също имат своите специални дати и поводи за гордост.
Най-бляскавата ера за клуба е в края на 50-те години на миналия век, когато „сините“ печелят първенството във Втора дивизия, а на следващата година завършват шести в елита. Това и до днес е най-доброто представяне на Сити в най-горния английски ешелон.
През цялото следващото десетилетие клубът се състезава в Първа дивизия, а сред любимците на феновете са Гил Мерик, Тревър Смит и Ноел Кинси. Но истинската звезда на Бирмингам от онези години е Джеф Хол, чието влияние и авторитет постепенно се размиват във времето, както и онези поколения, които помнят неговата игра. Но за едно нещо няма да бъде забравен никога…
Хол, енергичен десен бек, пристига в клуба на 21. Забелязан е от треньорите като итрач на един от военните отбори, докато служи в армията. Скромен и харизматичен, скаутите на Бирмингам, които го канят да се присъедини към отбора, дълго време трябва да му обясняват, че не си правят шега и наистина притежава качествата да играе професионално. Минават часове, преди най-накрая да чуят: „Ок, нека се пробвам“.
Бранителят дебютира за Сити през 1951 г., а след по-малко от две години се превръща в една от основните му фигури.
През 1955-а Джеф изиграва първия от общо 17-те си мача за националния отбор на Англия. Любопитна статистика е, че с него в редиците си „трите лъва“ записват едно-единствено поражение.
Но в началото на 1959 г., преди да е навършил 30, защитникът си отива от полиомиелит.
Полиомиелитът е коварен вирус, който засяга вътрешните органи, мозъка и гръбначния мозък. Вирусът провокира парализа, мускулна атрофия и смърт.
През 50-те години на миналия век полиомиелитът е един от най-сериозните обществено-здравни проблеми във Великобритания, като страната регистрира официално 45 хил. инфекции. Колко са всъщност – никой не знае и до днес.
Летните месеци са най-опасни и заразата плъзва най-настъпателно, когато е топло. Така например – само в Ковънтри през лятото на 1957-а болестта убива повече от 100 души.
Полиомиелитната ваксина е изобретена още през 1952 г., но прилагането ѝ се забавя. До 1958 г. само половината от децата в риск в Англия и Уелс са ваксинирани.
Физическата активност засилва ефекта на полиомиелита върху тялото и е много изненадващо, че нито един английски клуб по това време не взима мерки за играчите си въпреки общия характер на болестта.
Никой никога няма да разбере къде и как Джеф Хол се заразява с полиомиелит, но футболистът започва да се оплака от общи проблеми в навечерието на мача срещу Портсмут на 21 март 1959-а. Лекарите обаче му поставят диагноза „хипотермия“ и Джеф играе през целия мач, завършил при равенство 1:1.
На следващия ден репортерът на „Спорт Аргус“ пише в материала си, че след двубоя Хол е изглеждал ужасно и е молел час по-скоро да бъде откаран към дома си.
Освен футболист на представителния тим, Джеф е и треньор на юношите по мини футбол на Бирмингам, на които им предстои турнир, който ще бъде излъчен по местната телевизия. Хол иска да подкрепи момчетата си на всяка цена и пристига за състезанието. Очевидци твърдят, че специално тогава е изглеждал добре, но на следващия ден е приет в болница.
Този път грешка няма и след прегледа лекарите му поставят злощастната диагноза.
Заради неговия случай отборите на Бирмингам и Портсмут са поставени под принудителна карантина. Футболисти от другите клубове съперници на „сините“ в предишните няколко седмици пък са изпратени за прегледи при специалист. Под карантина е поставен и телевизионният екип, който отразява полуфинала за ФА къп на стадион „Сейнт Андрюс“.
Въпреки факта, че вестниците пишат за подобрение в състоянието на Джеф Хол, бранителят първо е настанен в интензивното отделение, а много скоро след това умира. Той е само на 29 години.
Смъртта на футболиста е трагедия, която навярно би могло да бъде избегната. Но макар и косвено, английският национал преобръща историята на полиомиелита на Острова.
Скоро след съобщението за смъртта на Хол, здравните отдели във Великобритания са залети от заявки за ваксина срещу вируса. Още в първия уикенд след смъртта на Джеф преди мачовете от кръга във всички дивизии е прочетено съобщение от министъра на здравеопазването за превенцията на заболяването. Думите на правителството достигат до футболистите и персонала на над 400 английски клуба.
Огромна роля в битката със заболяването играе и вдовицата на футболиста Доун Хол, която говори за загубата му в националния ТВ ефир. На 22 април Би Би Си съобщава, че ваксината е изчерпана във всички части на Обединеното кралство, защото никой не е очаквал такъв наплив от желаещи.
Постепенно е набавена за цялото население.
През 1955-а болните с това заболяване в страната са 3712, а през 1963-та – само 39. От 1984-та насам Великобритания не е регистрирала нито един случай на този ужасен вирус.
„Смъртта на един футболист накара всички – работници, офис служители, ученици и изобщо цялото рокендрол поколение да тръгне към болниците за ваксини и лекарство“, пише вестник „Daily Express“ тогава.
В памет на Хол името му заедно с годините на раждането и смъртта му са изписани на циферблата на часовника на стадион „Сейнт Андрюс“ между централната трибуна и сектора „Гил Мерик“. Жест не само към един голям футболист, но и към човек, който даде живота си, за да спаси хиляди други. Макар и косвено.
