Търговските бариери заради Brexit връщат спомена за насилието в Северна Ирландия

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
150

Напрежението в региона се засилва заради проверките в Ирландско море, местни жители и политици се опасяват от нови сблъсъци

Снимка: Paul Faith/Bloomberg

Дълбокият гняв сред някои пробритански юнионисти в Северна Ирландия заради търговските бариери след Brexit, които откъсват областта от останалата част на Обединеното кралство, ясно се вижда по пътя от Белфаст до главно протестантския пристанищен град Ларн.

Плакати с лозунги като „Без ирландска морска граница“, „Спрете Протокола за Северна Ирландия“ и „Долу ръцете на ЕС от Ълстър“ се виждат по голяма част от 35-километровия маршрут. На всеки няколко лампи пък се вижда закачено националното знаме на Обединеното кралство, пише Ройтерс в свой анализ.

Спор между Великобритания и Европейския съюз (ЕС) относно прилагането на т.нар. протокол за Северна Ирландия, предназначен да предотврати „твърдата“ граница с Република Ирландия, поражда опасения, че възмущението може да прелее в насилие през следващите месеци.

„Единственото нещо, което дава някакви резултати в тази страна, е насилието или заплахата от насилие“, каза Алекс, 72-годишен жител на Ларн, който се определя като юнионист. Той отказва да каже фамилното си име пред репортерите на информационната агенция.

„Ние сме част от Обединеното кралство, родени сме британци, живеем като британци и ще умрем като британци“, допълва той.
Управляваният от Великобритания регион остава дълбоко разделен 23 години, след като мирното споразумение до голяма степен приключи с продължилите три десетилетия кръвопролития. Много католически националисти се стремят към обединение с Ирландия, докато протестантските юнионисти искат да останат в рамките на Великобритания.

Запазването на този деликатен мир без да се позволява на Обединеното кралство да държи отворена задна врата към единния пазар на ЕС през границата между Северна Ирландия и Ирландия е дин от най-трудните въпроси на почти четиригодишните преговори за условията, при които Великобритания напусна блока. Протоколът има за цел да реши това, като определя Северна Ирландия както като митническата територия на Обединеното кралство, така и на единния пазар на ЕС.

Последвалото прекъсване в северноирландските пристанища за търговия със стоки от първа необходимост, например храни, откакто Великобритания напусна орбитата на ЕС на 31 декември, означава, че въпросът далеч не е уреден.

Юнионистите казват, че в усилията си да избягва граничните проверки между Северна Ирландия и членката на ЕС Ирландия и така да успокои националистическите опасения, сделката за Brexit вместо това ги реже от останалата част на Великобритания с ефективна граница в Ирландско море. Много юнионисти казват, че се чувстват сякаш част от тяхната идентичност е изтрита.

Този месец северноирландските лоялни паравоенни групировки, които атакуваха католиците през годините на насилие, заявиха, че временно оттеглят подкрепата си за споразумението от Белфаст от 1998 г., известно още като споразумението от Разпети петък. Докато те обещаха мирно и демократично противопоставяне на сделката за Brexit, групи, сред които забранените доброволчески сили на Ълстър и Асоциацията за отбрана на Ълстър, предупреждават британския премиер Борис Джонсън в писмо „да не подценява силата на чувствата“.

Дейвид Кембъл, председател на Съвета на лоялните общности, който представлява възгледите на лоялизираните паравоенни формирования, казва, че „кутията на Пандора“ на протестите и политическата криза ще бъде отворена, освен ако ЕС не се съгласи на значителни промени в сделката.

По думите му юнионисткият гняв е на най-високо ниво след англо-ирландското споразумение от 1985 г., което дава на Дъблин консултативна роля по въпросите, свързани със Северна Ирландия, и предизвика масови протести и ескалация на насилието.

Великобритания признава „дълбочината на чувствата“, след като секретарят на Северна Ирландия Брандън Луис заяви, че разочарованието на юнионистите от сделката може да постави провинцията „на доста опасно място по отношение на стабилността“.
Изявлението на лоялните групи трябва да бъде взето на сериозно, каза Били Хъчинсън от доброволческите сили на Ълстър, който е лежал и в затвора заради убийство на двама полубратя католици през 70-те години, а сега е лидер на Прогресивната юнионистка партия – малка лоялна политическа партия с връзки към UVF.

Северна Ирландия гласува 56%-44% за оставане в ЕС на референдума през 2016 г., като много юнионисти, които до голяма степен подкрепят Brexit, смятат, че това ще засили техните позиции, според Хъчинсън.

Правителството на Джонсън обещава, че няма да има нови бариери пред търговията с Обединеното кралство. По думите на Хъчисън обаче, ако не беше пандемията, хората щяха да протестират по улиците. Той предупреждава, че ако юнионистите и политическите партии от техния кръг не се опитат да отстранят проблема, ще се стигне до насилие.
Малцина вярват, че регионът ще се върне към бомбардировките и убийствата от онова време, в което загинаха над 3600 души. Лоялните групи, макар и да не са официално страни по споразумението от 1998 г., одобриха мирното споразумение и извадиха от употреба оръжията си.

Повторението на протестите от 2013 г., когато бензинови бомби и оръжия се върнаха по улиците на Белфаст след гласуване от местните съветници за прекратяване на вековната традиция да се издига знамето на Великобритания на кметството, се разглежда обаче като възможност.

Въпреки че юнионисткият гняв е насочен главно към Лондон, превъзхождащите националисти в градове като Ларн се опасяват, че те биха могли да бъдат целта, ако пак се стигне до демонстрации и сблъсъци, според Джеймс МакКаун, местен съветник на най-голямата проирландска партия Sinn Fein – бивш на политически съюзник на ИРА. Той е израснал в Ларн, но през 1998 г. на семейството му е казано да напусне, след като домът им е бил многократно обстрелван и бомбардиран. Те се местят в католическо село в близост.

„За съжаление в градове като Ларн винаги има този елемент на напрежение. Има много хора от двете общности, които се страхуват къде бихме стигнали този път“, посочва още той.
По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Елена Илиева
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!