Бързите тестове помагат в изследването на коронавируса и могат широко да се използват, но не могат да служат за надзор на развитието на болестта в България, тъй като са недостатъчно сигурни – това каза днес директорът на Националния центъра за заразни и паразитни болести и член на националния щаб за борба с коронавируса Тодор Кантарджиев, като се позова на препоръки на Световната здравна организация.
От началото на мерките срещу заразата в България има два вида тестове – т.нар. бързи, които дават резултат до часове, но при положителна проба трябва да се потвърдят от референтните лаборатории, и генетичните тестове, които отнемат поне денонощие и на базата на които се обявяват потвърдените случаи в страната. Миналата седмица шефът на щаба Венцислав Мутафчийски обясни, че при бързите тестове има около 20% фалшиво положителни и 20% фалшиво отрицателни резултати. По думите му отрицателните са особено опасни, тъй като създават излишно самочувствие на хората, че са здрави, и така може да разпространят заразата.
Ето какво разясниха днес от щаба за видовете тестове, които се ползват в България за установяване на COVID-19, техните специфики и недостатъци:
Бързи тестове
Това са тестове, които дават резултат в рамките на минути или часове. Делят се на две групи в зависимост от това какво изследват:
Тестове, които доказват антиген – могат да се правят в първите дни на заболяването (на четвъртия – петия ден от контакт със заразен). Те установяват наличие на вируса в засегнатите тъкани на задния назофаринкс. Пробата се взима с тампон като за генетично изследване и чрез имунофлуоресценция се доказва антиген. Това изследване може да се направи в първите дни на клинична проява на заболяването. „Започне ли да ти тече носът, да те стяга гърлото и да губиш вкус, може да се вземе материал и да се докаже наличие на вируса в горните дихателни пътища“, обясни Кантарджиев.
Тестове за доказване на антитела – те не дават резултати в първите дни след заразяване, а най-малко седмица след това, когато вече има имунен отговор у пациента. Причината: най-рано след четвъртия ден от съприкосновението с вируса заразеният започва да отделя вируса, между петия и осмия ден получава симптоми, които да се задълбочават, и чак между седмия и десетия ден се получават антитела, които могат бързо да се докажат в капчица кръв. Тестът е бърз, но показва, че пациентът вече е развил заболяването и имунен отговор.
Генетични тестове
Известни са като PCR тестове, при тях се доказва рибонуклеинова киселина, като се взима гърлен, носен секрет или слюнка. Те са по-бавни, но по-сигурни. Не вършат работа, ако се вземе проба в първите часове след заразяване, защото тогава резултатът е винаги отрицателен. Резултатите на държавните референтни лаборатории излизат в рамките на едно денонощие, каза Кантарджиев. В момента според него има три групи пациенти, които трябва да бъдат подложени на такива тестове:
– всички с двустранна бронхопневмония заради подозрението, че причината може да е коронавирусът;
– медицинският персонал, когато има клиника на заболяване като болки в гърлото и температура – целта е да не се допуснат вътреболнични инфекции;
– колективите от хора – в работещи предприятия например или други по-големи групи от хора, които се събират редовно по работа – за да се „хванат“ още първите случаи и да се изолират.
DNEVNIK.BG
