През юни правителството на САЩ публикува дългоочакван доклад за НЛО. Въпреки че, както се надяваха мнозина, докладът не признава съществуването на малки зелени човечета, той разкрива, че не само в нашето небе се появяват обекти, които Пентагонът – който контролира американската армия – не могат да обяснят, но някои ясно поставят „Проблем със сигурността на полетите и може да представлява предизвикателство за националната сигурност на САЩ“.
Пентагонът също така разкри, че се отнася толкова сериозно към НЛО, че през 2007 г. дискретно създаде Разширената програма за идентификация на аерокосмическа заплаха (AATIP), която оттогава събира данни за необясними въздушни явления (UAP).
Некласифицираната версия на доклада (имаше и класифицирана версия, видяна само от законодателите на САЩ) не намери „никакви ясни индикации, че има някакво извънземно обяснение“ за наблюденията. Но нито го изключи. Докладът предлага пет типично светски възможни обяснения за НЛО и, най-важното, едно всеобхватно отричане на други причини.
Точно отричаните причини са тези, които привличат вниманието на феновете на конспиративни теории. Ако американската армия тихо и сериозно разследва НЛО (или, както Пентагонът би казал, UAP) от 2007 г. и ако официалният доклад на Пентагона не може да изключи съществуването на извънземни, време ли е да разгледаме отново твърденията за близки срещи и хората, които са ги направили?
Правителството на САЩ казва, че някои НЛО представляват „проблем за безопасността на полетите и могат да представляват предизвикателство за националната сигурност на САЩ“
Ентусиазмът за НЛО и извънземни е проникнал в популярната култура, откакто балон на американските военновъздушни сили се разби близо до Розуел през 1947 г. Теоретиците на конспирацията объркаха балона за НЛО; американското правителство свърши лоша работа, като не развенча тези твърдения и те бързо завладяха въображението на обществеността. Бързо напред към 1961 г., когато Барни и Бети Хил разказаха първата в света история за отвличане на извънземни.
Андрю Абейта, професор по психология в Университета Рътгерс, в съавторство „ Ние не сме сами“ , изследване за това защо някои от нас искат да вярват в извънземни. Абейта обяснява, че вярата в извънземни е подобна на религиозността: неоснователни вярвания в неопровержими идеи, които изискват наличие на вяра. „Хората имат нужда да чувстват, че животът им има смисъл и тези вярвания могат да подскажат, че има нещо по-голямо там; става нещо по-важно “, казва Абейта.
Разказвам на Абейта за интервю, което направих с млад мъж във Флорида. Мъжът, който не искаше да бъде назован, описа двусмислена близка среща, която се случи по време на съня му. Когато го попитах каква е истината – истинска среща или просто ярък сън – младият мъж каза, че би предпочел да е истина, защото това би означавало, че е „специален“.
„Мога да си представя, че да съм главен герой в историята за отвличане на извънземни изглежда доста смислено, като значимо постижение“, казва Абейта. Това чувство за специалност играе важна роля в тези истории. „Чувството, че твоят необясним опит е резултат от отвличане на извънземни, просто изглежда по-вълнуващо и по-важно от естественото обяснение.“
Все пак темата за срещите с извънземни остава чувствителна. Открих колко чувствителна е, когато авторът Уитли Стрийбър, за когото някои твърдят, че е бил отвлечен от нечовеци през 1985 г., прекрати разговора ни, след като научи, че не съм чел книгите му. В последващ имейл той пише: „Не знам дали съм бил отвлечен от извънземни или не. Целият смисъл на работата ми е да опиша какво се е случило с мен и да се опитам да разбера какво е това. От медиите бях превърнат в „извънземно отвлечено Уитли Стрийбър“. Това не е моята позиция. “ Той добави: „Изгубени сте в космоса, що се отнася до тази тема, приятелю – всички вие.“
След като поправих грешния си подход спрямо Стрийбър, той се върна и ме запозна с бившия криптолог от американския флот Матю Робъртс. Той е бил на борда на самолетоносача USS Theodore Roosevelt, когато изтребители записаха скандалните видеоклипове „Gimbal“ и „Go Fast“ на необясними обекти край бреговете на Флорида през 2015 г., което допринесе много за доклада на НЛО на Пентагона.
Сега пенсиониран от военните, Робъртс не се трогва от мненията на скептиците. „Тези обекти се улавят от множество сензори, които понякога са от различни производители, така че да се мисли, че всичко това може да се отхвърли и обясни толкова лесно – просто няма как да стане.“
Мик Уест, научен издател и програмист на видеоигри, превърнал се в развенчател на теорията на конспирацията, предлага свои собствени, по-нормални обяснения за обектите: твърди, че земните неща – технически проблеми, отблясъци на камерата, балони и птици-са по-вероятни от извънземни.
Въпреки това, сега дори Пентагонът призна, че има повече НЛО-та от това. В своя доклад на девет страници се казва: „Повечето от докладваните UAP вероятно представляват физически обекти, като се има предвид, че по-голямата част от UAP са регистрирани в множество сензори, включително радар, инфрачервена камера, електрооптична камера, скенер за оръжие и визуално наблюдение.“ С други думи, имаше нещо там и изображенията не бяха технически проблеми. Питам Робъртс за теория, изложена от Уест, че обектът Gimbal е отблясък, причинен от близък самолет. „Всички самолети – на национално, международно ниво – трябва да излъчват кои са те. Ако не излъчват това, това е много необичайно. Мик Уест, благослови душата му, той никога не е бил в армията “, казва той.
Робъртс обяснява, че след терористичните атаки на 11 септември неидентифицираните въздушни следи ескалират много бързо. „Ще отиде при капитана, ще отиде при адмирала и те ще искат да знаят какво е това, защото мисълта веднага би била:„ Това ли е търговски самолет? Отвлечен ли е? Ние не сме толкова некомпетентни, колкото Мик Уест би искал да повярвате. Ако нещо е неидентифицирано, то трябва да бъде идентифицирано незабавно. “
Въпреки развенчаването и разпространението на по -светски обяснения за НЛО, съобщенията за близки срещи продължават десетилетия. Тери Ловлейс, пенсиониран помощник главен прокурор във Върмонт, САЩ, и автор на „ Инцидент в Дяволската бърлога“ , пазеше отвличането си в продължение на 40 години поради страх да не загуби работата си. Той имаше близък сблъсък през 1977 г., докато служи във ВВС на САЩ.
Ловелас, сега 67-годишен, беше на къмпинг в националния парк Devil’s Den в северен Арканзас с приятел и колега на име Тоби, когато нещата станаха странни. Те седяха около огън и се мъчеха да си побъбрят под шума на бръмчещите щурци и крякащите дървесни жаби, преди всичко да се успокои. „Това звучи някак клиширано – от филм – но точно това се случи с нас“, казва той.
Три ярки светлини се появяват на хоризонта и се придвижват към тях. Когато светлините са над тях, те забелязват, че се излъчват от черна триъгълна призма, широка като два градски блока.
Син лазерен лъч се стрелва над тях и Ловелас мисли, че ги сканират. Когато се изключва лъча, двамата мъже заспиват. След това Ловелас се събужда и вижда Тоби да наднича от палатката. Триъгълникът висял над съшества приличащи на деца, стоящи на поляна под тях. „Какво правят тези деца тук посред нощ?“ – пита Ловлейс.
„Те не са малки деца. Не помниш ли, че ни взеха и ни нараниха? ” – отговаря Тоби.
Ловелас казва, че в момента, в който Тоби каза това, в съзнанието му проблясват фрагментирани спомени за това, че е вътре в НЛО. Години по-късно хипнозата му помогна да запълни още празни места и той си спомни, че всъщност е срещал същества, докато е бил вътре в НЛО.
За някои фактът , че Пентагонът най-накрая призна, че не може да обясни поведението на обектите, може да е изненада, но за компютърния специалист Алън Годфри, 73, той просто доказва това, което вече знае.
В една ветровита и дъждовна нощ в Западен Йоркшир през ноември 1980 г. полицай Годфри преследва стадо избягали крави в жилищния комплекс на Тодморден. Вместо крави, той се натъква на гигантски левитиращ диамант, който ще промени хода на живота му. Близката среща на Годфри с този НЛО става популярна по целия свят и превръща Тодморден в британския Розуел.
Годфри, обикновен йоркширец, роден и израснал в Олдъм, отдавна напуснал полицията все пак си спомня събитията от онази нощ, когато се изправя лице в лице с особения обект-самолет във формата на диамант, който се движи на 5 фута от земята, докато се върти около оста си.
Годфри е имал време да скицира НЛО-то в бележника си, преди да бъде заслепен. Когато идва в съзнание той вече седи в патрулната си кола, а НЛО-то вече не е там. „Излязох от колата, погледнах пътната настилка и изглеждаше като водовъртеж“, казва той. Бързото въртене на НЛО-то са подредили падналите листа, клонки и други отломки в спирала с есенна тематика.
В резултат на срещата си Годфри е имал посещения от Министерството на отбраната, кореспонденция от руски учен и интерес от световната преса. Той дори се подложи на хипноза, за да разкрие спомени от отвличането си.
Годфри е обект на подигравки с години – много от хората, които са преживели подобни събития не ги докладват от страх от същото отношение към тях, но нещата се променят.
Високопоставени държавни служители като Кристофър Мелън, бивш американски секретар по отбраната в разузнаването, и Луис Елизондо, бивш директор на AATIP, настояват, че в нашето небе има самолети, които не се подчиняват на известните закони на физиката. Дори Барак Обама записва по темата, разговаряйки с CBS тази година: „Има кадри и записи на обекти в небето, които не знаем точно какви са, не можем да обясним как са се движили, тяхната траектория . Те нямаха лесно обяснение. Хора продължават да разследват и проучват, за да разберат какво е това. Но аз нямам какво да ви докладвам днес. “
Що се отнася до историите за отвличания, скептиците ще кажат, че тези срещи са или измами, или разкази за ярки сънища или халюцинации. Кристофър Френч, почетен професор по психология в Goldsmiths, Лондонски университет, е прекарал години в изучаване на паранормалното и твърди, че парализата на съня е по -добро обяснение за много от тези истории. „В някои случаи получавате свързани симптоми и те включват чувство за присъствие; много силно усещане, че има нещо в стаята с теб “, казва Френч. Той добавя, че страдащите могат да халюцинират и „да видят странни светлини, движещи се из стаята, или странни фигури или хора в сянка“.
Това не отговаря на историята на Годфри – по това време той е шофирал и бил на служба. „Мисля, че в случая на Алън Годфри той е бил лишен от сън; той беше на служба дълго време. Най -вероятното обяснение е някакъв халюцинационен опит поради умора “, казва Френч. Какво ще кажете за историята, която той разказа под хипноза? „ Хипнотичната регресия е е един от най -добрите известни начини за генериране на фалшиви спомени. Ако отидете на хипнотична регресия, очаквайки да възстановите спомените за отвличането на извънземни, има много голям шанс това да стане истина.“
Но Ник Поуп, бивш следовател на НЛО от Министерството на отбраната, не е убеден и смята, че Годфри е истински. „Той можеше да загуби много, като излезе с това твърдение и въпреки това се придържаше към казаното.“
Нима халюцинациите не обясняват какво е видял? „Разбирам, че хората наистина имат халюцинации, но те обикновено са резултат или от психично заболяване, или от някаква халюциногенна субстанция, а този човек беше на служба и по всички причини беше рационален. И така изглежда, че тези обяснения не са приложими – аз съм озадачен, когато става въпрос за този конкретен случай. Запитайте се: колко пъти сте били уморени и сте стигнали до края на дългия ден? Всички сме били в тази ситуация и изведнъж не изграждаме странни разкази за космически кораби и извънземни.
Време ли е да започнете да приемате тези истории по -сериозно? „Не казвам, че вярвам, че е буквално вярно, че това са извънземни космически кораби“, казва Поуп. „Но поне тези хора, на които преди това не се вярваше и им се подиграваха, трябва да бъдат изслушани и изслушвани.
„За всички, които ви казват, че тези хора търсят внимание следвайки славата и богатството, бих казал:„ Каква слава? Какво богатство? Кой извън общността на НЛО е чувал за Алън Годфри или Тери Ловлейс?
Когато експертни военни свидетели описват видовете скорости, за които се съобщава, аз сядам и отбелязвам
Ник Поуп
Мисли ли папата, че извънземните са сред нас? „Не знам. Сигурен съм, че те са там, но независимо дали са тук долу или не? Не знам. Мисля, че е много по-вероятно да имаме работа с безпилотни сонди. “
Ако не са халюцинации, проблеми с оборудването или грешки, мнозина ще кажат, че това са секретни операции, проведени от САЩ, Китай, Русия или други военни, които са по -правдоподобно обяснения от извънземните.
„Приемам, че повечето военнослужещи няма да видят всеки един секретен проект и следователно не е задължително да знаят за всеки таен прототип, самолет или дрон, който лети“, казва Поуп. „Но военните, правителството и разузнавателната общност имат доста добра представа за това къде приблизително е таванът по отношение на технологиите. Така че, когато тези експертни военни свидетели описват видовете скорости, ускорения, маневри, които се съобщават при подобни инциденти, аз сядам и отбелязвам.
Каквото и да мислите за достоверността на тези истории, много от хората, които разказват, вярват, че са истински, а някои след това страдат от тежко психично заболяване. Крис Френч казва, че нивата на психологическа възбуда скачат до тавана при хората, живеещи с ПТСР, когато са помолени да преразкажат своите истории. „Ако направите същото с отвлечените от извънземни, се получава същото.“
Нощта на Ловелас в Дяволската бърлога промени живота му и живота на приятеля му Тоби. Американските военновъздушни сили, според военния протокол разделят Ловелас и Тоби и ги преназначават. Ловелас пренебрегвайки заповедите посещава Тоби, за да се сбогува. „Тоби се разпадаше“, казва Ловелас. Двамата се прегърнаха. Тоби каза: „Това се случи, нали?“ – Да, братко, наистина се случи. Не губиш ума си – отвърна Ловелас.
Ловелас страда много от тази нощ. „Имах 40 години кошмари. Все още имам фобия от пресичане на открита земя. Все още спя с включена светлина и пистолет до леглото си. Но той се чувства оправдан от признанията на правителството на САЩ, военните и Обама. „Имам дълъг списък с хора, на които ще изпратя имейл и ще кажа:„ Казах ви го. “
За Годфри е с 40 години закъснение. Той е категоричен за това, което вижда онази сутрин в Тодморден. „Имал съм всякакви подхвърляния: изпаднал си в някакъв транс, докато шофираш – и подобни глупости. Не, беше истинско. Оставяше отломки по пътя – фаровете ми се отразяваха от него, както и сините светлини. Това беше истински инцидент. Не ми трябваше Пентагонът да ми казва, че има нещо там. Знам, че това, което видях онази нощ, беше истинско, гайки и болтове. Ако бях излязъл и хвърлил тухла върху него, щeше да се да се чуе звук от удар. Това не променя нещата, които се случиха с мен и начина, по който бях третиран тогава. “
Daniel Lavelle
Харесайте нашата Фейсбук страница.
