От Газа до Китай, кой ще предизвика САЩ
Впоследните години конфликтите по света избухват един след друг. Все повече сериозни експерти са притеснени, че ескалацията на напрежението в даден регион може да се превърне в спусък за Трета световна война. И все пак къде и кога е най-вероятно да стане това?
Най-новият конфликт между Израел и „Хамас” рискува да въвлече регионалните сили в по-голям сблъсък с последствия далеч отвъд Близкия изток.
Очаква се Израел да изпрати сухопътни войски в Газа в отговор на кървавите атаки на „Хамас”, извършени миналата събота.
Въпросът сега е как конфронтацията може да ескалира, смята Мири Ейсин, пенсиониран полковник от военното разузнаване и сега ръководител на Института за борба с тероризма в университета „Райхман” в Израел.
Пред „Форчън” тя пита: „Ако Иран има пръст в това, трябва ли да действаме превантивно?”
Анализатори от Стокхолмския международен институт за изследване на мира предупредиха това лято, че светът „навлиза в един от най-опасните периоди в човешката история”, като броят на активните ядрени бойни глави, притежавани от големите военни сили, се е увеличил през изминалата година до приблизително 12 512.
Ислямските държави срещу САЩ и Израел
Израелският премиер Бенямин Нетаняху „прекара последните три десетилетия в алармиране за ядрената програма на Иран” и многократно заплашваше да атакува ислямската република. След нападението на „Хамас” над Израел той „може най-накрая да успее да действа в съответствие със страховете си”, посочва Ал Джазира.
И ако Израел открие повод за действие, глобалното безпокойство ще нарасне. Нетаняху и неговите министри могат да имат нещо много различно предвид разполагането на войски на САЩ в региона, което надхвърля военното възпиране и политическото позиране. Израел може да реши най-накрая да приключи проблема с Иран.
А Техеран може да се обърне към своите съюзници – Пекин и Москва, счита Брандън Уайхърт, геополитически анализатор и автор на „Войната в сянка: Стремежът на Иран към надмощие”, интервюиран от „Експрес”.
И все пак това е малко вероятен сценарий. Нито Русия, нито Китай имат достатъчно важни интереси в Близкия изток, за да рискуват пълномащабна война със САЩ заради тях. А водещата регионална сила – сунитската Саудитска Арабия, разглежда Палестина като прокси на шиитски Иран и едва ли ще се намеси в негова подкрепа. Въпреки че турският президент Реджеп Ердоган се опитва да действа като балансьор в Близкия изток, Турция също е предимно сунитска страна.
За Русия и Китай конфликтът в Газа е преди всичко повод да пробват силите си на политическата сцена срещу САЩ, но не и причина за военна намеса.
Русия срещу САЩ
Русия вече има достатъчно проблеми със зле планирана си инвазия в Украйна, за да се включи в друга война.
Руското нахлуване в Украйна, което започна през февруари 2022 г., е описано от „Политико” като „по-опасно от всичко, което Европа е виждала след края на Втората световна война”.
Според „Уолстрийт джърнъл” загубите на Русия във войната само „увеличават риска” руският президент Владимир Путин да разшири конфликта.
А заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев открито заплаши, че с военната помощ за Украйна, западните държави водят ситуацията към Трета световна война.
„Всъщност това е задънена улица. Третата световна война наближава”, написа Медведев в Телеграм.
Въпреки войнствената реторика на Медведев, руският елит едва ли е готов да пробва шансовете си в ядрен апокалипсис.
Към момента, с помощта на Запада, Украйна успява да стабилизира положението на фронта. Но нейното контранастъпление изглежда претърпява неуспех. Така конфликтът се превръща все повече в битка на изтощение.
Въпросът е кой ще издържи по-дълго? Русия, чиито военен бюджет за следващата година ще нарасне със 70%, от 63 млрд. долара, до 107 млрд. долара или 6% от нейния брутен вътрешен продукт, но по данни на „Ройтерс” са предвидени и близо 110 млрд. долара като класифицирани разходи за неопределени, вероятно свързани с войната цели.
Или Украйна, която се опитва скоростно да увеличи отбранителната си продукция, но продължава до голяма степен да зависи от военната и финансова помощ на Запада.
В тази ситуация Русия има полза от разпалването на всякакви конфликти, които отвличат ресурсите на САЩ и ЕС от украинската кауза, но не и от пряко участие в тях.
Украйна обаче, поне засега, не е заплаха за Русия, която да налага ядрен отговор, според руската отбранителна доктрина. Кремъл би рискувал световна война само ако пряко е застрашена Руската федерация или режимът на руския президент Владимир Путин.
Пекин няма особени интереси, свързани с украинската война, въпреки формалния си политически съюз с Москва. Китай например забрани износа на дронове с двойно предназначение – способни да пренасят бомби, както за Украйна, така и за Русия.
Китай срещу САЩ
Китай вече не е само икономическа, но глобална политическа и военна сила. И все пак основният му фокус е свързан с казуса с Тайван и противопоставянето на влиянието на САЩ в Източна Азия и Тихия океан.
Според харвардския професор Греъм Алисън двете суперсили са обречени да попаднат в „капана на Тукидид”.
Името идва от описанието на гръцкия историк Тукидид на причините за Пелопонеските войни между Атина и Спарта. И това е събитиен модел, който се повтаря отново и отново в историята, когато нова политическа, военна и икономическа сила оспорва установения ред, както атиняните и техните съюзници преди близо 2500 години.
По същия начин Римската република оспорва хегемонията на Картаген в Средиземно море в Пуническите войни. Арабите почти превземат Византия. Русия води редица войни с Османската и Шведската империи и с Жечпосполита. А в началото на XX век, наскоро създадената Германска империя започва Първата световна война, изходът от която води до Втората световна война.
Следвайки този исторически модел военен конфликт между Китай и САЩ изглежда неизбежен, като и двете държави съвсем сериозно се готвят за такъв, с презумпцията, че готовността може да накара противника да се откаже от действие.
Според Националната отбранителна стратегия на САЩ, Китай се разглежда като основна заплаха и се очаква вероятността от въоръжен конфликт да нарасне през следващото десетилетие.
Най-вероятният повод, който може да разпали война между двете суперсили, изглежда е статутът на Тайван. На острова, за който Китайската народна република претендира, в момента се намира демократичната Република Китай, която не е официално призната от САЩ, но има договор за отбрана с тях.
Тайван обаче съвсем не е единствената точка на напрежение в Източна Азия. Пекин е в обтегнати отношения и с бившата американска територия – Филипините, където САЩ в момента строят няколко нови военни бази.
Япония, друг съюзник на Вашингтон в региона, се превъоръжава бързо заради китайската заплаха.
Продължава да тлее и конфликтът между Северна и Южна Корея, зад които стоят съответно Китай и САЩ.
Във всяка една от тези точки на напрежение може да пламне искрата, която да разпали война между двете големи ядрени сили.
Източник: Reuters, CNN, Express, NYT, Bloomberg, ISW, Newsweek, Fortune, WSJ, Al Jazeera
