Третият щурм за Плевен – 11 и 12 септември 1877 г.

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
45

Петмесечните боеве за освобождението на Плевен са едни от най-значителните събития през Руско-турската война 1877-1878 г. по своята продължителност, по броя на участващите в тях войски и по дадените жертви. Сраженията имат решаваща роля за хода и изхода на войната.

Завземане на Гривишкия редут, худ. Н. Дмитриев-Оренбургски, 1885 г.

Боевете за освобождението на Плевен започват през втората половина на месец юли и продължават до 10 декември 1877 година, период през който са проведени три щурма, блокада и последен бой за града. Най-кръвопролитен е Третият щурм, проведен на 11 и 12 септември. Боевете се водят на три участъка: на изток при с. Гривица, на югоизток при с. Радишево и южно от Плевен – на Зелените възвишения.

На източния участък при с. Гривица се сражава румънската армия. Румънците атакуват Абдул Керим табия, наречен след превземането му Кървав редут, където турците обстрелват ожесточено румънските воини. Три поредни атаки завършват без успех. При четвъртата, в подкрепа се включват два руски полка и вечерта редутът е превзет. В бой са убити и ранени около 3 600 руски и румънски воини. Геройски умират майор Георге Шонцу и капитан Валтер Мъръчиняну от румънската армия и полковник Николай Шлитер, командир на Архангелогородски полк.

На югоизток при с. Радишево, по недоразумение, щурмът започва по-рано. С много жертви руските полкове успяват да завземат две линии турски окопи и ложементи пред редута Омер бей. Турските части отблъскват русите и не допускат превземането на редутите. В тази битка падат убити и ранени 4 300 руски воини.

Генерал-майор Михаил Скобелев, худ. Н. Дмитриев-Оренбургски, 1883 г.

На юг от Плевен, в района на Зелените възвишения се водят двудневни кръвопролитни сражения при тежки метеорологични условия –дъжд, кал и мъгла. Тук се сражава 13 000 отряд на ген. Михаил Д. Скобелев. В 15 часа с мощно „Ура” владимирци и суздалци започват решителната атака под дъжд от куршуми и снаряди, сипещ се от турските укрепления.
Отрядът на ген. Скобелев има най-голям успех – овладява командната височина с двете най-близки до града укрепления „Исса ага” и „Кованлък”.

На този участък Осман паша прехвърля значителна част от армията си и провежда пет ожесточени контраатаки. Не подкрепен от командването, Скобелев е принуден да отстъпи тогава, когато победата е най-близко. В продължение на 30 часа малцината Скобелеви воини отбиват петте контраатаки на турците. Комендантът на редута „Кованлък”, майор Горталов, остава с шепа войници да прикрива изтеглянето на отряда и загива геройски.

След падането на Плевен, останал насаме с ген. Скобелев, император Александър II го прегръща и произнася с вълнение: „Благодаря ти, Скобелев! За всичко… за цялата ти служба – благодаря!”

По време на Третия щурм на трите участъка руската армия губи около 13 000 войници и офицери, румънската – около 3 000 убити и ранени.

С Третия щурм завършва първият етап от боевете при Плевен.

Даниела Дерешка,

уредник в РВИМ – Плевен
plevenzapleven.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!