Защо се ненавиждаме един друг? Този и много други проблеми на социалния
и политическия живот изследват днес учените. Даваме думата на психолога Светла КИРИЛОВА
– Какво знае за агресивността строгата наука – психоанализата?
– Човешката агресивност може да бъде конструктивна и деструктивна. Първата се изразява в стремежа за личностна реализация и желанието да се промени света. Това е свойствено на човешката природа от самото раждане на човека. Другата, деструктивната, не е вродена, тя се придобива с течение на годините, но се поражда в детството.
– Искате да кажете, че милиони хора се тормозят един друг само защото са имали нещастно детство?
– Не само. Нашите деца, които растат в яслите и детските градини, получават една тридесета част от вниманието, което биха могли да им отделят майките им, ако имаха възможност да ги възпитават у дома. А и посоченият процент е такъв, само ако възпитателите и учителите са добри.
Какво значи за малкото дете недостигът на внимание? То се е напишкало, но не са му сменили навреме пелената. Искало е да яде, но не са го нахранили; било му е страшно, но никой не го е прегърнал и утешил. Потребностите на човека са грубо нарушени и нормалната реакция на организма е агресията. Деструктивната агресия. По принцип нито един човек не може да го избегне. Дори децата, които са възпитавани в “кралски” семейства, в семейства, където царят добри емоционални отношения, получават много любов и внимание, но в определена “доза”, защото все пак просто съществуват определени ограничения. Въпросът е каква трябва да е тази “доза”? Какво да бъде съотношението между конструктивната и деструктивната агресия, коя да е повече?
– Струва ми се, че разбрах защо сме толкова несдържани, дори зли. И все пак защо сме станали по-нетърпими и ожесточени именно в последните години?
– Станали сме това, което всъщност сме били. Възрастовата агресия е обратната страна на прекаления инфантилизъм, който винаги е бил една от характерните черти на предишното общество.
На какво реагира детето със своята агресивност? На недостатъчните грижи и внимание. Онова общество непрекъснато ни внушаваше, че то се грижи за нас, партията бдеше над всички, старото поколение внимаваше как се развива младото, а младото помагаше на старото. Живеехме бедно, но като че ли по отношение на грижите нямаше проблем. И ето, че обичайният ход на нещата е нарушен. На същите тези хора им казват, че ще получат толкова, колкото са изработили. Как трябва да реагират те? Как реагира малкото дете, когато не му обръщат внимание – то започва да пищи и да настоява да получи, каквото иска. И с обществото е така. С какво е пронизан манифестът на всяка хунта – подчинявайте се и ще бъдете обградени с грижи. И цените ще намалим, и порнографията ще премахнем. Ще ви нахраним, ще ви напоим и облечем, ще ви вкараме в строя и пак ще ви поведем към светлото бъдеще.
– Според вас инфантилните хора ли са агресивни?
– Прекалено инфантилният човек не може да има нормални отношения с другите хора. Ако изпитва любов, тя е много силна. Ако е ненавист, тя е незабавна и безотговорна. Никакви компромиси и полутонове.
– Нека поговорим и за другите видове агресивност. Например всички изпитват особена ярост към преуспелите предприемачи. Какво е това?
– Знаете ли, когато попаднах за първи път в Ню Йорк, вървях веднъж по улицата, а покрай мен се изреждаха безкрайно дълги “Линкълн”-и, наоколо се виждаха весели хора, светеха разкошни витрини. В мен взе да се надига злост. Идеше ми камък да хвърля по тях. Защо? Защото още от дете са ми втълпявали, че индивидуалното богатство е нещо лошо, а общата бедност е нещо съвсем естествено. За мен тази иначе съвсем естествена перспектива – ще работя, за да стана богат, е нещо фантастично и нередно.
– Хората, преизпълнени с агресивност от деца, никога ли вече няма да разберат какво е свобода?
– Да, мисля, че по-голямата част от обществото ни просто няма представа какво е това. Не от обществото нито от държавата трябва да търси свободата си човекът. Това е невъзможно. Но когато се ядосани, трябва да се опитате да се освободите от гнева си, за да може той да се превърне в конструктивен. Когато обичате, трябва да сте свободни от всепоглъщащите чувства, за да видите все пак самия човек, на когото толкова държите, както и обстоятелствата, при които правите това. Ако любовта ви замъглява погледа и гневът помрачава мисълта ви, това вече не е свобода. Най-голямата ни беда е, че ние просто изгубихме потребността да бъдем свободни. Имаме потребност да бъдем сити и спокойни, но не повече.
– Гледате песимистично на бъдещето, така ли?
– Мисля, че нашето щастие вече се изразява в друго – доведоха ни до такава черта, зад която е просто опасно да прекрачваме. Провървя ни с това, че имахме толкова бездарни ръководители. Ако не беше така, ако бяха използвали старателно своите пари, сега ние щяхме да бъдем същите роби, само че малко по-сити и малко по-спокойни.
Разговаря Ели АНГЕЛОВА
blitz.bg
