Цената за наемане на стая в Лондон надхвърли 1000 паунда (1246 долара) на месец за първи път в нов знак за недостига на налични имоти за наемане, който се превръща в още един проблем за британската икономика, пише Bloomberg, цитирана от investor.bg.
Данните на сайта SpareRoom, който свързва хора, търсещи съквартиранти, показва, че средният наем на единична стая в британската столица е нараснал с 15% на годишна база до 1013 паунда през август. Това е два пъти повече от темпа на инфлацията и с 28% над средното национално ниво от 794 паунда.
Най-високите лихви по ипотечните кредити от 15 години насам и растящите цени на жилищата от началото на пандемията направиха по-нерентабилно отдаването на имоти от собствениците им и това накара мнозина да продадат жилището си. По-високите лихви по ипотечните кредити също затрудняват купувачите на първо жилище да навлязат на жилищния пазар и ги блокират за по-дълго време на наемния пазар.
„Парите, които хората печелят, като отдават жилището си под наем, не са същите като преди десет или петнайсет години и хората се опитват да компенсират някак тези разходи. Лихвите се повишиха рязко и това се отразява на ипотечните им кредити. Но маржовете при отдаването на жилище под наем са подкопани от различни данъчни промени“, казва Мат Хътчинсън, директор на SpareRoom.
Председателят на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли заяви пред парламента в сряда, че е притеснен от последиците от по-високите лихви върху наемния пазар и призна, че те засягат най-много „домакинствата с по-ниски доходи“. Въпреки това според него повишаването на лихвите е необходимо, за да се ограничи инфлацията.
Елизабен Штийман, която наблюдава финансовата политика в АЦБ, коментира на същото изслушване, че самата тя живее в домакинство с представители на четири поколения, защото „за най-младите е все по-трудно да намерят място за живеене в рамките на бюджета, който могат да си позволят“.
Данните за Лондон показват мащаба на кризата на наемния пазар, която ограничава възможностите на компаниите да наемат служители в столицата.
SpareRoom съобщава, че хората, търсещи стаи в Лондон, далеч надхвърлят предлагането. Цифрите за август са с 20 хил. повече спрямо същия месец на 2019 г., докато броят на наличните стаи сега е намалял с 10 хил.
Това означава, че в момента за всяка налична на платформата стая има 5,7 души, които активно търсят жилище. Това е спад спрямо връхната точка от 8,8 през септември, но все още е три пъти повече от средните нива преди пандемията.
„Ню Йорк следва сходен модел като Лондон. Съотношението между наематели и стаи расте и в момента е 7,2, но подобно на Лондон, не е достигнало връхната точка от септември 2022 г.“, казва Хътчинсън и допълва, че средният наем там е 1473 долара (1181 паунда). „Положението изглежда по-стабилно в Париж, където съотношението между наематели и стаи остава по-ниско в сравнение с Лондон и Ню Йорк“, допълва той.
Някои собственици на имоти преустройват жилищата си в имоти за краткосрочен наем, обявявани чрез платформи като Airbnb, за да повишат доходите си.
Завишените регулации и намаляването на някогашните данъчни облекчения за ипотечните плащания тласкат повече собственици на имоти към краткосрочните наеми. Това се случва за сметка на дългосрочните договори с наематели, отбелязва Натан Емерсън, главен изпълнителен директор на професионалната група Propertymark, представляваща брокери на недвижими имоти.
„Хората не си изкарват прехраната с отдаване на имотите си под наем и се отказват. Те продават и излизат от пазара“, коментира Хътчинсън.
„Имаме хора, които се пренасочват към краткосрочните наеми и площи в Airbnb, защото така те могат да компенсират лихвените промени спрямо доходите от наеми. Жилищата за краткосрочен наем са класифицирани малко по-различно“ от данъчните власти, обяснява Емерсън.
Броят на обявените жилища в Airbnb в Лондон е нараснал с 10% през второто тримесечие спрямо предходното, сочат данни на Inside Airbnb.
Купувачите на първо жилище понасят най-тежък удар от растящите лихви, като вноските по жилищните заеми съставляват над 40% от доходите на хората спрямо дългосрочното средно ниво от около 29%, сочат изчисления на Bloomberg Economics. Това затруднява младите хора да излизат от жилището си под наем, за да купят собствен дом.
Бейли намекна, че ръководителите на централната банка може да обмислят пауза в най-бързата поредица от повишения на лихвите от три десетилетия насам, а това би успокоило ръста на лихвите по ипотечните кредити. Но едва ли ще преобърне настоящите тенденции на наемния пазар.
„Винаги има забавяне във времето, но ще започнат ли хората да намаляват наемите? Не смятам, че това ще стане“, казва Емерсън.
