Укротяване на опърничавата… Източна Европа Полша, Чехия, Словакия и Унгария не играят по правилата

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
213

Снимка: архив Reuters

Никак няма да е лесно да се организира излизането на британците от ЕС, макар че по този въпрос 27-те останали страни-членки проявяват значително единодушие. Още по-трудно от Брекзита ще бъде налагането на наказателни мерки срещу една или няколко страни-членки, които нарушават правилата на ЕС, но явно желаят да останат в Общността. Ако Полша не отстъпи, още през пролетта на 2018 година ЕС ще е принуден да установи официално и за първи път в 61-годишната си история, че една страна-членка не е правова държава, поради което не изпълнява минималните изисквания за членство в Съюза, пише Бернд Ригерт от „Deutsche Welle“.
Наказателната процедура по член 7 от Лисабонския договор прокарва вододел в досегашната история на Общността и свидетелства за дълбокото недоверие между страните- членки. В центъра на този конфликт е идеологически заслепената партия на Качински – „Право и справедливост“ (ПиС), която съзира в лицето на ЕС някакъв нов вид Съветски съюз, който искал да отнеме трудно извоювания суверенитет на Полша. Става дума и за съседните на Полша страни, които изглежда все още не са успели да осъществят прехода от диктатура към правова държава. Популистките правителства в Полша, Чехия, Словакия и най вече в Унгария отказват да признават принципи на европейското право, не искат да изпълняват взетите с мнозинство решения на ЕС за бежанците и не се придържат към правилата на Общността, които самите те са подписали.

Ще оставим ли националистите да правят, каквото поискат?

Може би трябва да напомним на хора като Качински и Орбан, че техните страни дадоха голям принос, за да се преодолее разделението на Европа, когато през 2004 година се присъединиха към ЕС. Решаващият въпрос, по който през 2018 година ЕС трябва да вземе решение гласи: Ще успеят ли страните-членки да принудят четирите непокорни страни от Вишеградската четворка да възстановят върховенството на закона? Или европейците ще изберат по-лесния път и ще оставят инициативата в ръцете на новите националисти? Последното би означавало да се минира нормалното функциониране на ЕС. Съюзът в сегашната си форма би бил осъден на разпадане.

Тъй като в много от страните-членки в момента има дяснопопулистки партии, близки до ПиС и Фидес, които влизат в националните правителства, става ясно, че ще е трудно да се намери общ подход. Най-пресният пример е от Австрия, където националистическата „Партия на свободата“ е коалиционен партньор на канцлера Курц. Следващата плочка от политическото домино на Европа може да падне още през март 2018 година в Италия. Никой не знае до какви последици ще доведе очакваното добро представяне на популисткото движение „5 звезди“. На държави като Германия, Франция, Холандия, Белгия, Дания или Италия, които са нетни платци в Общността, а и желаят да запазят единството в ЕС, няма да им остана нищо друго, освен да заплашат Полша и останалите ренегати с финансови наказания.

ЕС може да изключи Полша от вътрешния пазар

Най-удивителното в националната олелия, която вдигат Полша и Унгария е, че с удоволствие приемат парите от Брюксел, а в същото време не спират да хулят Общността. Подобно раздвоение е повече от опасно. Досега заплахите от страна на Брюксел не дадоха никакви плодове. Ситуацията обаче може да се промени през 2018 година, когато започнат преговорите за финансовите плащания, които ЕС извършва от 2021 година нататък. Полша, която много добре печелеше от структурните фондове и аграрните субсидии, със сигурност няма да иска да изпусне тези пари. Но с наказателна процедура по член 7, която ще ѝ виси като воденичен камък на шията, страната няма да разполага със силни карти.

Още преди 2021 година ЕС може да изключи Полша от вътрешния европейски пазар, тъй като и той е свързан с върховенството на закона. Такава мярка ще засегне много чувствително полската икономика и ще затрудни значително свободното придвижване на полските работници. Остава надеждата, че след две години полските избиратели вече ще знаят как да се отърват от национал-консервативното правителство. В противен случай съществува опасността Полша да бъде принудена да напусне ЕС, или, което е още по-лошо, под натиска на десните популисти ЕС постепенно да деградира от общност на ценности до обикновен митнически съюз.

По публикацията работи: Боряна Павлова

dnes.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!