Безусловното плащане в кеш за всички може да подкрепи работниците по време на кризата
Снимка: Getty
Коронавирусната криза е бедствие за много работници. В Обединеното кралство, например, често се забравя, че просперитетът не се гради върхи шепа уважавани бизнес титани и компании с големи имена, много от които сега видимо лобират пред правителството за финансова подкрепа, пише за Financial Times Дейниъл Саскинд.
Просперитетът зависи и от близо 5-те милиона самонаети и 6-те милиона малки предприятия, които имат сравнително скрит икономически живот извън обществения поглед и с малко влияние върху политиката. Пандемията прави драматично напомняне за техния принос. Именно те са най-застрашени днес.
Традиционните инструменти обаче не могат да ги достигнат. Промените в лихвените проценти не помагат на самонаетите работници, които са изправени пред стопяващи се доходи и липса на платен болничен.
Пакетите за финансова помощ не спасяват огромния брой ресторанти, театри, кафенета, кръчми и магазини, които ще продължат да наблюдават краха на бизнеса си през идните дни. Големите инвестиции в инфраструктура не подкрепят тези малки предприятия – 99 на сто от всички компании във Великобритания – чиито джобове не са достатъчно дълбоки, за да преживеят срива през следващите месеци.
В такъв случай е дошло времето за нещо съвсем различно – Универсалният базов доход (УБД). Плащане в брой за всички, без условия, може да подкрепи тези хора и техните семейства. Отпускането на 1000 британски лири на месец за всеки в Обединеното кралство ще предизвика пряк и моментален изблик на финансово облекчение за милионите, които са неспособни да свържат двата края в ситуацията.
Дейниъл Саскинд посочва, че подхожда към понятието УБД със скептицизъм. През последните години популярността на тази схема нарасна. Мнозина го смятат за необходим отговор на заплахата от автоматизация, начин за подпомагане на изместените от нея работници, които могат да се окажат без работа и доходи в бъдеще, подчертава Саскинд.
„В моята работа, занимаваща се с въздействието на технологиите върху пазара на труда, съм склонен да го разглеждам като несъвършен отговор на предизвикателство, пред което все още не сме изправени. Засега проблемът не е, че няма достатъчно работни места, а че хората нямат необходимите умения за работата, която трябва да се свърши“, посочва той в анализа си.
Появата на коронавируса промени отношението ми, казва още Дейниъл Саскинд. Роботите може още да не са превзели всички работни места, но пандемията рязко снижава търсенето, на което разчитат съществуващите. Андрю Янг, кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия, който изгради кампанията си върху обещанието за УБД, го каза добре в Twitter: „Трябваше да говоря за пандемията, а не за автоматизацията.“
УБД може да бъде осъществим. Например, раздаването на 1000 паунда на човек би струвало на правителството около 66 милиарда лири на месец – само част от спасителната сума в размер на близо 500 милиарда британски лири, от която се нуждаеше Обединеното кралство, за да остане над водата по време на финансовата криза през 2008 г. А и това би било само временна мярка.
Правителството казва, че Великобритания ще стане свидетел на половината от всички случаи на коронавирус в период от 3 до 4 седмици преди и след пика на заразата; 95 на сто от случаите – в период от 9 до 10 седмици. Все още можем да се надяваме, че това ще бъде краткосрочна криза, която изисква само временни, макар и извънредни мерки, казва Дейниъл Саскинд.
УБД е политически осъществим и то не само в Обединеното кралство. Той се очертава като едно от онези редки политически предложения, което кара политическият спектър да се обърне назад към себе си, като хора от противоположните му краища постигат споразумение.
Джейсън Фърмън, председател на Икономическия съвет при президента на САЩ Барак Обама, отбелязва: „Конгресът трябва да ви изпрати 1000 долара – и още 500 долара за всяко ваше дете, възможно най-скоро“. А Стивън Манучин, министърът на финансите на САЩ, сега „обмисля да изпрати незабавно чекове на американците“.
Въпреки че УБД като този може да звучи малко примитивно, неговата сила е в простотата му. Няма нужда от сложно тестване и мониторинг, няма нужда от тромава бюрокрация. Във Великобритания всеки да получи по 1000 лири – толкова е просто. В резултат можем да се справим с положението бързо. Ако пикът на кризата настъпи след седмици, това е полза, която не трябва да се подценява.
През 1942 г., на фона на опустошенията от Втората световна война, Уилиъм Бевъридж публикува “Социално осигуряване и съюзническа служба”, трансформирайки живота на обикновените хора във време на голяма криза, като довежда до създаването на Националната здравна служба и разширяването на Националното осигуряване в Обединеното кралство.
„Революционният момент в световната история“, пише той в началните страници, „е време за революции, а не за кърпене“.
Сегашната криза е друга. Точно като Бевъридж ние трябва да отговорим на нея с въображение и разкрепостеност. Побутването на съществуващите мерки не е достатъчно. Трябва да сме далеч по-смели.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
investor.bg
