Подобно на самия Brexit, загубата на контрол във Великобритания не беше моментно състояние, а процес
Снимка: Ройтерс
Споразумението за излизане от Европейския съюз бе отхвърлено трети път в британската Камара на общините. Това е не само огромен шамар в лицето на премиера Тереза Мей, която изглежда, че се доближава до политическата си гибел, но е и предупредителен сигнал за самия блок. Сега той се подготвя за „No Deal“ – хаотичен Brexit – на 12 април. Вече е планирана и специална среща на високо равнище в Брюксел.
Но как въобще се стигна до всичко това? По следите на този въпрос се отправя The Atlantic.
„Подобно на самия Brexit, загубата на контрол във Великобритания не беше моментно състояние, а процес. Тя започна преди две години, когато Мей започна поредица от преговори с блока, по време на които нейното правителство, без план или без управляващо мнозинство, за да подкрепи един от плановете, се оказа в най-добрия случай неподготвено, а в най-лошия случай – несигурно за това, което искаше“, пише изданието.
Мей влезе в преговорите с ЕС без план и след това загуби управляващото мнозинство, припомня още Atlantic. Това обаче е само половината от историята.
Мей също така срещна ожесточена съпротива от страна на европейците срещу нейното искане да преговаря за договора за развод едновременно със споразумението за свободна търговия и партньорство. И Брюксел даде различни алтернативи на това искане.
Британците не контролираха преговорите – от графика, който диктува как ще се проведе самият процес (ЕС изключи възможността за започването на преговори, докато Лондон официално не задейства член 50, процедурата за излизане от блока), до последователността на самия диалог, която също беше определена от блока. А онова, което Лондон все пак контролираше, често се пропиляваше. Решението на Мей за превантивно позоваване на член 50 сега се разглежда като стратегическа грешка. Неспособността ѝ да преследва стратегия за Brexit, която би могла да обедини колегите ѝ в Уестминстър и нейните съюзници в Демократичната юнионистка партия на Северна Ирландия, която подкрепя правителството на консерваторите в парламента, е друга нейна грешка.
Хаосът бе засилен през миналата седмица, когато британският парламент, в опит да сложи край на безизходицата в преговорите за Brexit, взе историческото решение да поеме правомощията на правителството за определяне на политическия дневен ред, така че да може да проведе серия от незадължителни гласувания за алтернативи на Brexit. Планът в крайна сметка се провали в сряда, след като осем различни варианта – включително поддържане на тесни икономически отношения с ЕС, втори референдум и отмяна на член 50 – не успяха да получат подкрепата на мнозинството.
След като загуби контрол над партията и кабинета си, като загуби и авторитет пред парламента, Мей имаше една последна карта: собственото ѝ лидерство. В сряда вечерта премиерът обеща на колегите си от консервативната партия, че ще сдаде премиерския пост в замяна на това противниците ѝ да се съгласят да я подкрепят. „Знам, че има желание за нов подход – и за ново лидерство – във втората фаза на преговорите за Brexit”, каза Мей пред консерваторите в Парламента. „Аз няма да преча на това”.
Но в анализа си Atlantic е абсолютно прав за резултата от всичко това – Великобритания загуби контрола. Каква ирония, като се има предвид, че привържениците на Brexit защитаваха процеса именно с обещанието да си възвърнат контрола!
По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева
investor.bg
