Нека вменим отговорност на нашите политици като гласуваме за тях. Гласувайте на база личен избор, а не следвайки други съображения.
Само посредством упражнявайки правото си на глас ние вменяваме отговорност на нашите избраници. Ниската избирателна активност води до безотговорно поведение на политиците, защото знаят, че са избрани от една малка част от обществото. На всичкото отгоре взимането на властта става по силата на някакъв късмет, задкулисна договорка, коалиция или нездравословна конюнктура. Това прави управляващите да се чувстват подкрепени от още по-малка част от нашето общество.
На политиците им липсва доверието на хората, за да бъдат съвестни. Парламентаризмът, бъдейки най-демократичната форма на управление, се експлоатира по примитивен начин у нас и дава възможност на политиците да оправдават себе си зад колективна безотговорност. Само чрез гласуване ще откъснем управниците от тяхното безхаберното отношение.
Политиците разочароват хората по много причини, но защо им позволяваме?! Ако всеки гласува с душа и сърце за този или тези, които най-много харесва, то няма как хората да бъдат разочаровани. Избирателят, по своята същност, има склонност да издига на пиедестал този, който харесва и без значение какво прави този човек, неговите действия ще бъдат винаги оправдани.
Проблемът е, че хората гласуват по други съображения и въздействия или изобщо не отиват до урните. Най-бруталното е купеният вот, последван от вменени идеологии и правенето масово на някакви „прагматични“ избори. Например, ще гласувам за тези, защото имат шанс да се коалират с някой си, тези имат достъп до пари от не знам къде си, избирам онези само и само някой друг да не е на власт и т.н. Това е нездрава основа за избор, което задължително води до разочарование. Политиците от своя страна не се чувстват достатъчно съзнателно избрани и подхождат подобаващо към своите избиратели. Никой не иска да бъде второстепенно желание или избор от липса на други опции или други фактори.
Всеки има право и е длъжен да гласува, както и да запази своя избор в абсолютна тайна. Нека не забравяме, че това е едно от едно от най -интимните и лични неща. Да разрие за кого гласува човек е все едно да каже на жена си каква заплата получава. Има достатъчно голям избор в момента. Толкова много партии и коалиции участват, че имащият право да гласува трябва наистина да няма никакво въображение, че да не може да си избере фаворит.
Липсата на заинтересованост и отношение към правото си на избор овластява тези, които ще вземат властта да проявяват същото отношение към народа. Само чрез активност ще създадем и издигнем отговорни лидери, които са крайно необходими днес. Гласувайте за тези, които харесвате като това бъде единствения критерий за този личен и таен избор.
Николай Ников. Роден е през 1977г.
Учил е „Международен бизнес“ в лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд (American International University) и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в Сити Юнивърсити (City University Business School) в Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград.
След динамична кариера в лондонското сити се завръща в България и до 2012 г. е развивал кариера в сферата на финансите. Също така е бил главен координатор в направление „Управление на мултинационални застрахователни програми“ към AIG, Европа (Великобритания), Лондон.
В момента разработва теории и преподава: Стопанска история и Основи на управлението; Мениджмънт; Международни отношения; Международен бизнес; Икономика на човешките ресурси; Вътрешна бизнес/корпоративна организация и комуникация и Икономически и бизнес науки. Също така, развива бизнес в областта на индустриалното предприемачество.
