Автор: news.bg
Източник: iStock
Страх, срам, смущение: тези естествени спирачки вече не важат. Правителството откри, че може да премине при всеки скандал. Нито един министър не трябва да подава оставка. Никой няма да се извинение. Никой няма да се обяснява, пише Джордж Монбиот за „Гардиън“.
Общественото възмущение нараства заради милиардите лири договори за коронавирус, издадени от правителството без конкурси и изглежда решено единствено да се възлагат повече от тях. Няма значение, че консултантската компания Deloitte, чийто персонал циркулира в и извън правителството, бе силно критикувана за катастрофалната система, която създаде за осигуряване на защитно оборудване на NHS. Сега им е предоставен огромен нов договор за тестване на населението за Covid-19.
Няма значение, че някои от тези договори са стрували на данъкоплатците 800 британски лири за всеки доставен защитен гащеризон. Няма значение, че изглежда, че са били сключени най-малко два многомилионни договора със „спящи“ компании. Възлагането на договори на странни компании, без реклама, прозрачност или конкуренция, сега изглежда се приема за норма. Няколко от фирмите, които са се възползвали от тази щедрост, са тясно свързани с висши фигури в правителството.
Всяка седмица Борис Джонсън заприличва все повече на Джордж I, при чието правителство огромните богатства се трупаха от политически фаворити, чрез монополни договори за военни поръчки. Всяка преструвка за фискална справедливост или демократична отчетност е изоставена. С още четири години и подкрепата на медиите на милиардерите, на кого му пука?
Начинът, по който правителството борави с публичните средства ми изглежда като отворена покана за корупция. Макар че е трудно да се покаже, коя отделна сделка е корумпирана, рамката, под която се разпределят тези пари, приканва към това възприятие.
Когато свързвате думите корупция и Обединено кралство, хората са склонни да реагират с шок и гняв. Вярваме, че корупцията се случва в чужбина. Всъщност, ако проверите класацията, публикувана от Transparency International или Базелския институт, Великобритания изглежда като една от най-чистите страни в света. Но това е заради тесните критерии, които използват.
Както изтъква Джейсън Хикел в книгата си „Разделението“, кражбите от служители в по-бедните държави възлизат между 20 и 40 млрд. долара годишно. Това са много пари и това вреди на благосъстоянието и демокрацията в тези страни. Но тази цифра е по-малка от незаконните парични потоци от бедни и средни държави, организирани от мултинационални компании и банки. Американската изследователска група Global Financial Integrity изчислява, че 1,1 трлн. годишно изтичат незаконно от по-бедните страни, откраднати от тях чрез укриване на данъци и трансфер на пари в рамките на корпорации. Тази практика струва на Африка на юг от Сахара около 6% от нейния БВП.
Грабителите разчитат на режими на секретност, за да обработят и скрият откраднатите си пари. Индексът на корпоративните данъчни убежища, публикуван от Tax Justice Network показва, че трите държави, които са направили най-много за улесняване на тази кражба, са Британските Вирджински острови, Бермудските острови и Каймановите острови. Всички те са британски територии. Джърси, под британска зависимост, е на седмо място в списъка. Тези места са на практика сателити на Лондонското Сити. Но тъй като те са в чужбина, Ситито може да се възползва от „гнусни дейности … като същевременно позволява на британското правителство да поддържа дистанция при възникване на скандали“. Удивителното освобождаване от Лондонското Сити от законите за свобода на информация на Обединеното кралство създава допълнителен пръстен от тайни.
Великобритания също изглежда и като световната столица за пране на пари. В опустошителна статия Оливър Булоу разкри колко лесно може да скриете откраднатата си плячки и измамни схеми тук, използвайки гигантска вратичка в дружественото право: никой не проверява данните за собствеността, които въвеждате при създаването на вашата компания. Можете буквално да се наречете „Мики Маус“ с регистриран адрес на Марс и да се измъкнете. Булоу откри собственици в сайта на „Къмпани хоус“, нарекли се – Xxx Stalin и Mr Mmmmmm Xxxxxxxxxxx, чийто адрес е подаден като „Mmmmmmm, Mmmmmm, Mmm, MMM“. Едно разследване установи, че 4000 собственици на компании, според предоставените данни, са на възраст под две години.
Чрез даване на фалшиви самоличности, собствениците на компании във Великобритания могат да се включат в промишлената обработка на мръсни пари без страх да бъдат хванати. Дори когато системата за регистрация на компании в Обединеното кралство бе разкрита като инструмент за най-голямата в света схема за пране на пари, скандалът с Danske Bank, правителството затвори очи.
Нова книга на журналиста на Financial Times Том Бургис, „Клептопия“, проследява глобален поток от мръсни пари и убийствата и отвличанията, необходими за поддържането им. Отново и отново той открива, че тези пари, макар и да произхождат от Русия, Африка или Близкия изток, пътуват през Лондон. Убийствата и отвличанията не се случват тук, разбира се: нашите банкери са с чисти дрехи и поддържани нокти. Националната агенция за престъпност изчислява, че прането на пари струва на Обединеното кралство 100 млрд. паунда годишно. Но те правят много повече. С парите идват хора, бягащи от последиците от престъпленията си, приветствани в тази страна чрез правителствената схема за „златна виза“: червен килим за много богатите.
Нищо от това не присъства в официалните определения за корупция. Корупцията е това, което правят малките хора. Но клептократите в други страни са просто клиенти на по-големите крадци в Лондон. Обработката на корупцията на всички останали е в основата на голяма част от богатството на Обединеното кралство. Когато започнете да разбирате това, твърдението на автора на „Гомор“ Роберто Савиано, че Великобритания е най-корумпираната държава на Земята, започва да има смисъл.
Тези дейности са продължение на колониалния грабеж: средство, чрез което огромни богатства се изтласкват от по-бедните страни в ръцете на свръхбогатите. Голямото и неравномерно богатство на Обединеното кралство е построено върху колониален грабеж: откраднатите земи и труд в Ирландия, Америка и Африка, хората, ограбени от робството и откраднатите от Индия 45 трилиона долара.
Точно както се дистанцирахме от британските робски плантации в Карибите, вярвайки някак си, че те нямат нищо общо с нас, сега се дистанцираме от британската организирана престъпност, голяма част от която също се случва в Карибите. Колкото повече научавате, толкова повече осъзнавате, че всъщност става въпрос за това: великата кражба е полюсът, около който се върти британската политика.
„Брекзит“ без сделка, който Борис Джонсън изглежда подкрепя, вероятно ще затвърди позицията на Обединеното кралство като глобален център за организирана престъпност. Когато макар и слабите ограничения на ЕС бъдат премахнати, при правителство, което изглежда напълно незаинтересовано от всякаква отчетност, посланието, което изпращаме до останалия свят, ще бъде още по-ясно, отколкото е днес: елате тук, за да си изперете плячката.
news.bg
