Резултатите са подкрепени от силни постъпления от данъка върху доходите
Снимка: Архив Ройтерс
Великобритания неочаквано отбелязва първия си бюджетен излишък за юли от 2002 г. насам, подкрепен от силни постъпления от данъка върху доходите, сочат официални данни, публикувани във вторник и цитирани от Ройтерс.
Излишъкът за юли възлиза на 184 млн. паунда и 308 млн. паунда на годишна база, съобщава Националната статистическа служба въз основа на данни, които изключват контролираните от държавата банки.
Данните са подкрепени от ръст от 10,6% на годишна база на постъпленията от данъка върху доходите през юли – месец, в който често се отчита скок на тези приходи.
От историческа гледна точка юли е силен месец и за постъпленията от корпоративния данък, макар че тази година те отчитат лек спад на годишна база. Това отразява новата методология, въведена през текущата финансова година, която изглажда приходите от корпоративния данък през годината.
Данните показват и цената на по-високата инфлация върху публичните финанси. Лихвените плащания по дълга възлизат на 4,9 млрд. паунда през юли, което е с 18% повече спрямо същия период на миналата година.
Британското правителство е изразходвало 21,6 млрд. паунда за лихви по дълговете през първите четири месеца на финансовата 2017/18 г., което е с 23,1% повече за същия период на 2016/17 г.
Великобритания изпитва трудности с коригирането на публичните си финанси, откакто бюджетният дефицит нарасна до около 10% от брутния вътрешен продукт през 2010 г. след глобалната финансова криза.
Оттогава насам дупката в хазната намалява стабилно, като стигна до 2,3% от БВП през финансовата 2017/17 г., която приключи през март – най-ниското ниво от глобалната финансова криза.
Очаква се обаче дефицитът отново да нарасне до 2,9% от БВП тази година, тъй като финансовият министър Филип Хамънд ще има по-малко еднократни фактора на помощ в сравнение с миналата година.
Хамънд не се е ангажирал да балансира бюджета по-рано от средата на следващото десетилетие, което му дава известна гъвкавост да забави сегашния темп на намаляване на дефицита, ако това е нужно, за да се подкрепи икономиката, докато страната излиза от Европейския съюз.
По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Миглена Иванова
investor.bg
