Британският вътрешен министър Притил Пател се ръкува с руандийския външен министър Винсент Бирутааре на 14 април при подписване на споразумението в столицата Кигали
Великобритания започва да изпраща мигранти без право да останат, като ги информира още тази седмица, че ще бъдат изпратени в Руанда съгласно нов миграционен план.
Това обявиха властите в Лондон няколко седмици след като за пръв път бе обявено споразумението с Руанда за релокация на мигранти (мярка, насочена предимно срещу несемейните мъже). Първите полети се очакват „в идните месеци“.
„Това е само първата стъпка от процеса и знаем, че ще отнеме време, тъй като някои ще опитат да го спрат или да отложат отстраняването си“, се казва в изявление на вътрешния министър Прити Пател.
Не е просто „пиар трик“
Думите ѝ са знак, че правителството на премиера Борис Джонсън все пак смята да приложи схемата, която той оповести в средата на месеца. Джонсън е под натиск след дългогодишни притеснения заради „безконтролната миграция“ – отчасти довела до Брекзит с референдума през 2016 г. – действително да втвърди политиката и да изпълни поетото обещание Обединеното кралство да „си върне контрола“ върху границите си.
Програмата бе обявена като „партньорство за миграцията и икономическото развитие“. В Руанда ще бъдат обработени и заявките за убежище на онези, които са подали такива (но ако бъдат одобрени, те ще могат да останат в Руанда, а не във Великобритания; ако не, е възможно да кандидатстват по други канали). Дати за полетите им още няма. Такъв подход ще се прилага за хора, пристигнали незаконно в страната от януари насам.
И опозицията, и активисти критикуваха плана. Правозащитни организации го обявиха за „пиар трик“, с който просто трябва да се обезсърчат всички желаещи да стигнат до Обединеното кралство и да се спечели подкрепа от критичния към миграцията електорат. Според някои от тях има риск за правата на мигранти от различни групи (като ЛГБТ) в Руанда, под въпрос е и капацитетът на страната да осигури превод за идващите от някои държави – Албания, Виетнам, Иран, Ирак, Сирия. Пател, чиито родители емигрират във Великобритания преди половин век, е обвинявана от някои групи в „расизъм“ и „нехуманни“ политики.
Лондон вижда светлина в тунела за мигрантите в Руанда
След като миналата година зачестиха преминаванията на Ламанша с лодки от френското крайбрежие, Лондон обаче е решен да покаже твърдост, особено след като се очертава нов рекорд през настоящата: най-малко 7739 са пристигналите по този път за малко над четири месеца, три пъти повече от същия период на 2021-ва.
Тази решимост се оспорва в съда от различни правозащитници. И от тях, и от журналисти има и много въпроси: как ще се решава кой да бъде изпратен; кой ще бъде депортиран приоритетно и кога; има ли квота (за Джонсън последният отговор е „десетки хиляди“, но не се дават подробности); осъзнава ли кабинетът рисковете за част от мигрантите.
Пател определя партньорството с Руанда като „водещо в света“ и спомагащо да се действа в полза на хората, които стигат с „опасни, ненужни и незаконни пътувания“. Министърът вижда и предимство: там можело молбите им да се разгледат, там имали и шанс да пресътворят живота си и да помогнат да се разбие порочният модел на каналджиите.
Великобритания не е сама
Това няма да е първият път, когато търсещи убежище се „пренасочват“ или направо задържат в други държави, а и Европейският съюз разглежда като сходен буфер срещу миграцията от Африка партньорствата със северноафриканските държави – нещо, което не се прилага за бежанците от Украйна. Впрочем министърът за бежанците уверява, че в Руанда няма да се озове нито един украинец, докато News 18 отбелязва в заглавие „Домове за украинците, задържане в Руанда за останалите“.
Обединеното кралство обаче не се оказа единствената изкушена европейска държава: в Евросъюза, от който Великобритания си тръгна, планът се хареса поне на една.
Дания обмисля този план сериозно. Имиграционният министър Матиас Тесфайе заяви в края на април, че Копенхаген е в диалог с Руанда, за да се потърси „подход, по-достоен от криминалната мрежа от трафиканти на хора, които характеризират миграцията през Средиземно море днес“.
Под ръководството на Тесфайе, син на етиопски бежанец, Дания затегна имиграционната политика, включително към сирийци, които според активисти може да бъдат преследвани, ако се върнат в родината си. Миналата година Копенхаген прие закон, позволяващ бежанците в Дания да се прехвърлят в центрове за настаняване в „партньорски държави“. Досега той не е бил използван – намирането на „партньорска държава“ предстоеше.
Етиопия и Тунис са други страни, с които се води диалог, а Руанда се споменаваше редом с тях още миналата година. Страната може да си го позволи: тя се ползва с някои изключения в европейската миграционна политика. Затова не е изключено Дания да изпрати хора и в Руанда, която критикува заради състоянието на човешките права на среща на ООН месеци преди да обяви този план.
dnevnik.bg
