Привържениците на излизането от ЕС не предложиха алтернатива, според анализ
Снимка: архив Ройтерс
Остават само две седмици и Великобритания ще си върне свободата. Brexit се превърна в история за необратимо разделение, разтърсващи политически битки и разкъсани връзки със стари съюзници. Съюзът на Великобритания и Северна Ирландия е поставен в опасност. Наградата обаче, която ще направи всичко това да си струва, вече е налице, пише FT в свой анализ.
Всички знаем как се нарича тази награда. Премиерът на Великобритания Борис Джонсън и неговите колеги привърженици на излизането от ЕС рядко говорят за друго. Страната, обещава премиерът, трябва да си върне „суверенитета“.
Разликата между търговска сделка и никаква сделка е само една – както беше казал и Джонсън веднъж, „майната му на бизнеса“. Brexit, по негови думи, е за връщане на контрола, връщане на Обединеното кралство към самоуправление, възвръщане на пълното командване на границите, парите и законите.
В един тесен смисъл истински вярващите в Brexit са прави. Разликата дали ще има сделка, или не е между сериозните и по-сериозни смущения. Така или иначе Обединеното кралство ще се нуждае от 50 000 или повече нови митнически агенти, за да се справи с бюрокрацията. Обсъжданата сделка е първото търговско споразумение в историята, съзнателно издигнало протекционистки бариери.
Гражданите на Обединеното кралство ще загубят правото си да пътуват и работят безпрепятствено в целия ЕС. Работниците в сферата на услугите ще загубят автоматично признаване на своите умения и квалификация. Независимите експерти, омаловажавани от министри като Майкъл Гоув, са почти единодушни в прогнозите си за по-бавен икономически растеж и по-нисък жизнен стандарт.
В замяна британските граждани ще могат да се поглезят с носталгията си по паспортите в синьо, за да се различават от европейците – награда, която изглежда малко вероятно да компенсира пътуващите за това, че оттук нататък са изпратени в бавните ленти на летищата в ЕС. Привържениците на Brexit ни казват, че суверенитетът също така изключва схемата за обмен на студенти „Еразъм“, ролята на Великобритания в сателитния проект „Галилео“ и пълен достъп до разузнавателната информация на ЕС за терористични и престъпни мрежи.
Сега изглежда справедливо да попитаме как е този суверенитет на вкус и дали отделената от Брюксел Британия ще бъде поставена на пиедестал в Уестминстър? Дали везните на правосъдието ще бъдат прехвърлени от Европейския съд в Люксембург към Върховния съд на Обединеното кралство? И как, някои британски избиратели може да са склонни да попитат, ще се подобрят просперитетът и сигурността от всичко това?
Може би сте си помислили, че министър-председател, толкова привързан към идеята за суверенитет, ще е планирал зрелищна демонстрация на това, което означава за Обединеното кралство да си върне контрола върху границите, парите и законите. В края на краищата натрупването на товарни камиони след Brexit, които чакат да преминат Ламанша, няма да изглежда много като акт на освобождение.
Вместо това предстои фаталното объркване на привържениците на излизането от ЕС между суверенитета и властта. Неограниченият суверенитет звучи примамливо, но в свят, в който сигурността и икономическото благосъстояние на всяка държава са неразривно свързани с тези на другите, това се оказва, че не дава реална власт.
Джонсън иска да спре мигрантите, пресичащи Ламанша, за да търсят убежище във Великобритания. Реалността след 1 януари обаче ще го удари право в лицето, защото спирането на лодките ще зависи, както винаги, от активното сътрудничество с френските власти. Толкова за суверенитета.
По време на дебата преди референдума през 2016 г. привържениците на излизането от ЕС бяха питани непрекъснато кога ЕС е взел големи решения против изразената воля на Уестминстър. Те така и не представиха доказателства, че ЕС потъпква свободите на нацията. Освен мрънкането за прекалено ентусиазираното регулиране на бизнеса (голяма част от него се търси от британската индустрия), друг отговор нямаше.
Същите тези привърженици на Brexit сега няма какво да предложат. Търговските сделки, обещани с трети страни, до голяма степен ще възпроизведат онези, на които Великобритания се радваше като част от ЕС.
Настояването на Джонсън за правото да се отклонява от нормите на ЕС в области като околната среда, безопасност и заетост е без сериозен смисъл. Предприятията, които искат да търгуват, ще продължат да спазват правилата, определени в Брюксел. Британските лодки може да уловят повече риба в „суверенни” води на Обединеното кралство, но ще трябва да намерят желаещи купувачи от другата страна на Ламанша.
Brexit е национална трагедия, изградена върху химера. Обединеното кралство ще открие, че е разменило истинската сила да оформи съдбата си за илюзия, пропита с носталгия.
По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Елена Илиева
investor.bg
