Контролът, който Обединеното кралство се твърди, че си е върнало, ще бъде илюзорен в свят на съперничещи си суперсили
Снимка: Bloomberg
„Най-после сме сами.” Баща ми ми каза, че e чул тези думи от възрастен джентълмен, седнал до него в лондонското метро през юни 1940 г. веднага след падането на Франция. Същото уединение окуражава Brexit. Тогава това беше илюзия – не Великобритания сама, а съюзът с по-големи сили спечели втората световна война. Илюзия е и сега. Обединеното кралство няма да бъде само, а ще бъде по-самотно, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Не можем да знаем какво щеше да стане, ако референдумът през 2016 г. имаше обратния резултат. Това е пътят, който не бе избран. Но ние знаем някои последици и може поне да предположим други.
Brexit е решение за отделяне на Обединеното кралство от институциите, управляващи континента, от който то неизбежно е част. Един ефект е сигурен: британците ще загубят правото си да се движат и работят в целия ЕС, както и гражданите на ЕС да живеят и работят във Великобритания. Това е ограничаване на свободата. Това е резултат от настояването, че не трябва да имаме едновременно британска и европейска политическа идентичност. Това е победа на тесногръдието.
Директното влияние на британския политически избор върху този на съседите също ще изчезне. Британските политици ще притискат носове о прозорците на ЕС, тъй като там ще се вземат решения, които ги засягат. Тези решения ще определят развитието на единния пазар и политиките на ЕС в областта на търговията и климата. Без Обединеното кралство ЕС все още ще има 450 млн. души и ще произвежда 18 на сто от световния БВП. Той ще остане и най-важният търговски партньор на Великобритания. Самоизключването на Обединеното кралство ще има значение.
Нещо повече, никога през живота ми британското правителство не е било така решено да нанесе икономически щети на собствения си народ, посочва Уулф. Собственият анализ на правителството, публикуван през ноември 2018 г., заключава, че при ограниченото споразумение за свободна търговия, към което правителството се стреми, брутният вътрешен продукт на човек във Великобритания вероятно ще бъде с около 5 на сто по-малък в дългосрочен план, отколкото би бил иначе. Премахването на нетната имиграция от Европейското икономическо пространство би увеличило загубата с 0,5 процентни пункта. Възможно е Обединеното кралство да загуби близо половината от потенциалното си увеличение на БВП на глава от населението през следващото десетилетие, с мрачни последици за приходите и разходите на правителството.
Това игнорира краткосрочната цена. Саджид Джавид, британският финансов министър, каза на бизнеса да се откаже от призивите за регулаторно сближаване с ЕС, като заяви, че имат три години да се подготвят. Това са глупости. Никой не знаеше (и дори сега не знае) какво споразумение, ако има такова, ще бъде постигнато. Комбинацията от несигурност относно резултата, с минимално време за корекция, е гротескно безотговорна.
Поддръжниците на Brexit ще претендират, че, освободено от „мъртвата хватка“ на европейските регулации, Обединеното кралство ще процъфти. Това вероятно ще се окаже фантазия. Една от причините е, че Великобритания вече има силно дерегулирана икономика, особено на трудовия пазар. Ще се откаже ли Обединеното кралство от действащите разпоредби относно околната среда, продуктовите стандарти, финансовата стабилност и т.н.? Това е много малко вероятно. Освен това големите недостатъци на Великобритания – нейното свръх ниско ниво на инвестиции, слабият растеж на производителността, лошата инфраструктура, голямото регионално неравенство и проблемите в образованието – нямат нищо общо с членството в ЕС. Brexit може да премахне много извинения, но няма да реши нито един от тези проблеми.
Това далеч не е всичко. Ако няма търговско споразумение с ЕС или се сключи такова, което се окаже разрушително, непременно ще започне търсене на виновника. В рамките на Обединеното кралство защитниците на оставането в ЕС ще обвиняват застъпниците на напускането и обратното. По-важното е, че правителството може да обвини ЕС за неприятния резултат, както и обратното. Подобен раздор може да заживее свой живот, раздалечавайки Великобритания и ЕС още повече. Възможно е дори да си представим гневна и разрушителна Великобритания, която се стреми да се коалира със САЩ на Доналд Тръмп срещу ЕС. Последствията биха били пагубни.
Напускането на Обединеното кралство, да не говорим за кошмара от продължителната враждебност, също може да формира бъдещия ЕС. Великобритания изигра основна роля в насърчаването на единния пазар и либералната търговска политика на ЕС. Излизането й вероятно ще отслаби влиянието на по-либералните икономически северни страни спрямо останалите. Тогава ЕС вероятно ще се обърне повече към себе си, отколкото би било иначе. Вероятно е също така Brexit да засили солидарността в един по-затруднен ЕС. И двата резултата ще повлияят много на Обединеното кралство.
На Великобритания също може да й е трудно да упражнява своето влияние върху свят, влизащ в епоха на съперничество между големите сили. В сравнение със САЩ, Китай или бъдещия ЕС тя е икономическо джудже, макар и голямо. В такъв свят разчитането на международните институции вероятно ще се окаже безполезно. Обединеното кралство постоянно ще бъде изправяно пред избор коя страна да избере в борбите, може би заради технологии или стандарти, които се случват далеч от неговата камбанария. Всичко това ще бъде много неудобно. Не на последно място Великобритания често ще го удря на молба в отношенията с по-мощните от нея сили. Ще трябва да бъде гъвкава и смирена. Това може да проработи. Но контролът, който се твърди, че си е върнала, ще бъде илюзорен.
Великобритания навлиза в нов свят. Тя принуждава своите граждани да се откажат от правата си в Европа. Стои встрани от европейския проект за структурирано и мирно сътрудничество. Тя избира да бъде независим остров в съседство с това, което изглежда ще остане интегриран европейски гигант. Решава да върви по своя път в свят, доминиран от съперничещи си суперсили. Това се прави с обещанието за по-голям контрол над собствената й съдба. Не на последно място тя действа срещу желанията на мнозинството от младите хора в кралството.
Ще бъде ли трайна тази раздяла? Никой не може да знае. Но е много вероятно да продължи дълго време. Според мен това е огромна грешка. Но реалността ни застигна. Трябва да живеем с последиците.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
investor.bg
