Скокът на цените след излизането на Великобритания от ЕС, високите разходи за живот и провалът на правителството принуждават все повече родители да напуснат работа и да се грижат сами за децата си. Запитани какво е мнението им за детските ясли и градини, майките и бащите са категорични, че те не функционират правилно.
Защо се налага увеличаване на таксите в детските ясли и градини във Великобритания?
След Брекзит броят на служителите в яслите и детските градини намалява значително. Пандемията още повече усложнява ситуацията. В същото време експерти предупреждават за тежка зима в икономически план. Съкращаването на инвестициите и енергийната криза принуждават детските заведения да преизчислят таксите си и да ги направят твърде високи за повечето семейства, с единствената цел да покрият непрекъснато увеличаващите се разходи.
Недостиг на персонал
Луси Паша Робинсън сама се убеждава колко тромава е системата, когато опитва да намери място в ясла за своята дъщеря. Чакането може да продължи 18 месеца, понякога дори по-дълго. Местата, които предлагат детските заведения, са много по-малко от децата и причината е в недостига на персонал. Все повече служители напускат заради ниското заплащане и стреса. Само за година, между 2021 г. и 2022 г. броят на детските заведения в Англия спада с 4000. 86% от яслите, детските градини и забавачниците смятат, че държавните средства, които се отпускат за три- и четиригодишните, не покриват всички разходи. Собственик на ясла споделя: „Самият аз не получавам заплата от ноември 2021 г. Наложи ми се да си намеря втора работа, за да мога да живея нормално, не охолно.“
3/4 от работещите на половин работен ден са жени
Проблемите с детските заведения се отразяват и на живота на работещите майки. Оказва се, че много от тях работят, за да плащат таксите. Луси Робинсън често си задава въпроса дали стресът, на който е подложена, си струва. Близо 3/4 от служителите на непълен работен ден в страната са жени, като 57% от тях признават, че нямат друг избор.
Приятелка на Луси получава съобщение от ръководството на яслата, че само след седмица тя затваря врати заради недостиг на персонал. Жената е принудена в рамките на седем дни да намери ново детско заведение. Друга нейна позната споделя, че градината, в която ходи детето й, започва да събира допълнителни 10 паунда дневно за обяд и занимания, като доводът е скокът в цената на тока.
5% повече жени са принудени да напуснат работа само през 2021 г.
За съжаление, прогнозите на експертите не са никак обнадеждаващи. Разходите на домакинствата ще продължат да растат с настъпването на зимата. През 2021 г. делът на жените, които са били принудени да не работят, за да се грижат за децата си, се е увеличил с 5%, като най-засегнати са майките между 25 и 34 години. Подобна тенденция се наблюдава за първи път от три десетилетия насам. Накратко, твърде голям е броят на жените, които не могат да си позволят да работят. Очаква се той да продължи да се увеличава в резултат на високите цени и енергийната криза.
Флоренция също е изправена пред труден избор. Двамата със съпруга й работят, затова наемат детегледачка за двегодишната им дъщеря, която е със СОП. Майката обаче признава, че разходите им са все по-големи и скоро ще се наложи тя да се грижи за детето, което означава да напусне работа.
Лаура е на 39 години и има две деца. Сбогува се с работата си в престижен университет в Лондон, защото се оказва, че заплатата й едва стига да плати таксата в детската градина.
„Попаднах в омагьосан кръг“
Лорън, също на 39, остава безработна по време на пандемията. Тя разказва: „Попаднах в омагьосан кръг. Не мога да плащам таксите в забавачницата, докато не си намеря работа, но и не мога да отделя достатъчно време, за да търся работа, докато децата ми не тръгнат на градина. Съпругът ми работи, но парите никога не ни стигат за целия месец. Сега е още по-трудно, тъй като всичко поскъпна.“ Лорън признава, че се чувства изгубена и обезличена, тъй като единствената роля, която изпълнява, е тази на майка и съпруга.
Вероятно много други жени споделят съдбата на Лаура и Лорън. Тъжното е, че те ще стават все повече. Джоели Бриърли, основател на благотворителната организация в защита на бременните жени и майките „Pregnant Then Screwed“, пояснява: „Не мисля, че прогнозите за бъдещето на семействата с деца във Великобритания са твърде песимистични. Те са по-скоро реалистични. Става въпрос за жени, които наистина искат да работят, но нямат възможността да го направят. Те са жертва на недалновидността на правителствата през последните няколко десетилетия. Малко от нашите политици разбират, че, инвестирайки в детските ясли и градини, в грижата за децата, всъщност създават условия за развитие на икономиката. Ако родителите могат да поверят на някого грижите за отрочето си, те биха започнали работа.“
Предстоят масови протести във Великобритания
В края на октомври над 10 000 домакинства ще се включат в масовите протести срещу политическото безхаберие. Време е семействата да се изправят срещу системата и да настояват за промени. По данни на „Centre for Progressive Policy“ държавните инвестиции в грижа за децата биха увеличили годишния доход на работещите майки във Великобритания с 10 милиарда паунда, което означава допълнителен ръст от 3% на производителността.
Към момента обаче всичко това изглежда непостижимо, смята Мари-Ан Стивънсън от неправителствената организация „Women’s Budget Group“, която проследява ефектите от провежданата държавна политика върху живота на мъжете и жените. Тя добавя: „Ако младите майки не могат да си позволят да плащат таксите в яслата и градината, вариантите са три: разчитат на помощта на баби и дядовци, които също ще трябва да напуснат работа, работят на половин работен ден или въобще не работят.“
Предложението на правителството да съкрати част от персонала в детските заведения, за да се намалят таксите, е напълно безсмислено, твърдят както директорите, така и самите родители. Директор на детска ясла заявява категорично, че няма начин да намали таксата, ако иска тя да продължи да функционира.
Полово неравенство
Друг, не по-малко сериозен проблем, пред който ще се изправят британците, е разликата в заплащането на труда на мъжете и жените. В дългосрочен план ще продължи да расте броят на крайно бедните жени пенсионери, които не са успели да си осигурят спокойни старини, докато са били в трудоспособна възраст.
Загубата на работа е загуба и на идентичност
Когато човек работи, той не само печели средства, за да осигурява прехраната на семейството си. Той има идентичност, чувства се полезен. Присъствието на трудовия пазар му създава чувство за принадлежност и повишава самооценката му.
Да бъде само майка не е достатъчно за жената. Това не означава, че майчинството не е съпроводено с трудности и несгоди. Жената обаче има нужда от реализация извън дома. Доскоро беше немислимо за една домакиня да признае, че желае нещо повече от чистене, отглеждане на деца, готвене и т.н. Време е обществото да приеме, че майката също е човек, който се нуждае от социален и професионален живот. Ако не го направи, всички положени усилия за постигане на полово равенство ще се окажат напразни, а милиони жени ще бъдат принудени да се откажат от амбициите си за развитие.
Източник: UK childcare is collapsing – and forcing mothers back into the home: https://www.theguardian.com/commentisfree/2022/oct/11/uk-childcare-collapse-mothers-home-costs-brexit
lifestyle.framar.bg
