На снимката: Костадин Костадинов
Против НАТО и ЕС, против Ковид мерките: с тези искания националистите от „Възраждане“ влязоха в парламента.
Защо толкова българи ги харесват – дори и в чужбина?
Влизането на „Възраждане“ в 47-то Народно събрание (НС), както и фактът, че лидерът ѝ Костадин Костадинов стана четвърти в кандидат-президентската надпревара, са знак за опасни процеси в недрата на партийната система.
Въпреки острите конфликти, в които влязоха формациите в 45-ото и особено 46-ото НС, нито една от тях не е срещу членството на България в НАТО и ЕС. При „Възраждане“ е точно обратното – партията настоява за излизане от Пакта, както и за предоговаряне на параметрите на членството на страната в ЕС; а ако последното не се увенчае с успех, според г-н Костадинов е нужен референдум за напускане. „Или ще отхвърлим американския васалитет, или България ще загине“, казва той. Не е изненада, че „Възраждане“ е и срещу влизането на страната в еврозоната.
Дори в „квартала на богатите“ харесват „Възраждане“?
Първата причина за успеха на формацията е в неспособността на предишните два парламента да сформират редовно правителство. Векторите на промяната, за която настояха избирателите на 14 ноември, са твърде различни.
Единият път, представен от новата „Продължаваме промяната“ (ПП), е проевропейски – той е за изпълнението на ангажиментите към НАТО, за реформи на базата на достиженията на „западната цивилизация“ (по-стриктно прилагане на принципи като върховенството на правото и разделението на властите, в името на изкореняването ендемичната корупция, на повишаването на благосъстоянието на обществото като цяло). Другият път, въплъщаван от „Възраждане“, е евразийска магистрала – той е израз на зле прикрити симпатии към Русия на Владимир Путин и нейната ценностна система, предрешени като „български патриотизъм“. На този фон е куриоз, че „Възраждане“ отново, както на изборите по-рано тази година, се представи сравнително добре в чужбина и получава 6.2% процента от вота там, което е повече от този за БСП. За „Възраждане“, например, са отишли около 14% от гласовете в „квартала на богатите“ – „Ориндж каунти“, Калифорния, САЩ, както и 13% от гласовете на българите в Австралия. Едно от възможните обяснения е, че този „патриотичен вот“ в чужбина е реакция на части от българската диаспора на анти-имигрантски настроения; възможно е и съвсем друго – в САЩ, например, да има припокриване с антиваксърската, консервативна реторика на Тръмп. Нужни са още данни, за да се изведат причинно-следствени връзки (трябва да знаем, напр. каква е степента на интеграция на подкрепилите „Възраждане“ в чужбина, какъв е доходът им там и т.н.).
Авторитарните нагласи работят за партии като „Възраждане“
През 2021 повече българи вярват в предимствата на демокрацията (в сравнение с 2018) и смятат, че тя е най-добрата форма на управление (56% днес срещу 45% преди три години, данни на „Алфа Рисърч“). И все пак: през 2021 година 28% от хората в България не са убедени в превъзходството ѝ. Изследване от 2020 на PEW Research Center, проведено в 19 държави, от които 16 членки на НАТО, показва, че българите предпочитат връзките с Русия пред тези със САЩ; българите са и „шампиони по харесването на Путин“ – цели 62% имат доверие в руския президент. Потенциалът на т.нар. „националистическа ниша“ в България е приблизително 15% от избирателите. Разочарованието от ИТН, които през лятото обраха вота в този сегмент за сметка на формации като ВМРО, сега намира отдушник в лицето „Възраждане“. 65% от далите гласа си за „Възраждане“ са на възраст между 31 и 60 години, а всеки пети е под 30 години. 46% са висшисти, а 48% са със средно образование („Галъп“). Около половината от избирателите на партията са новопривлечени – около 16% от онези, които на 14 ноември са гласували за „Възраждане“, на изборите през юли са подкрепили ИТН.
НЕ на Ковид мерките?Музика в ушите на мнозина
Още една възможна причина за резултата на „Възраждане“ се крие в критичната риторика към здравните мерки, предприети за справянето с Ковид кризата. От формацията са за незабавно премахване на зеления сертификат и всички ограничения. Посланията на „Възраждане“ са музика за ушите на мнозина в най-слабо ваксинираната държава в ЕС, в която 52% смятат, че вирусите са правителствена разработка за контролиране на свободата им, а всеки трети не се интересува от научни новини („Евробарометър“). За успеха на Костадинов роля изигра и дефицита на отговорно политическо лидерство – противоречивата политика на кабинета „Борисов“ 3 , както и на служебните правителства спрямо пандемията.
Ако и този път партиите на промяната не успеят…
Не на последно място, кампанията на „Възраждане“, в която имаше ясно формулирани послания, които г-н Костадинов защити в телевизионните студиа на големите медии, явно е достигнала до много хора и е допринесла за относителния успех на формацията. Най-вероятно „Възраждане“ ще бъдат в изолация в 47-то НС. Но ако партиите на промяната за трети път тази година не родят нищо смислено, акциите на този политически проект, както и на други подобни на него, могат не само да продължат да се покачват, а рязко да тръгнат нагоре. Коментарът е на „Дойче Веле“. Заглавието е на редакцията.
