Човешкият капитал е ключов фактор, който може да осигури устойчивост в икономически, емоционален, социален и кариерен смисъл по време на пандемията
Снимка: Bloomberg
Миналата седмица си бъбрих с приятеля ми от детинство Тони (сега автор и предприемач), живеещ в Лондон, който каза, че е разтревожен от това как Covid-19 създава три опасни категории сред неговите познати. Някои са станали крайно „отегчени“, след като бяха на практика затворени в продължение на шест дълги месеца в домашна обстановка. Други се сблъскват с „прегаряне“, защото са се трeпали безумно в нонстоп дигитални платформи, в някои случаи съчетано с грижи за децата, пише Джилиън Тет за Financial Times.
След това идва още по-сериозна група – хората в „срив“, предизвикан от депресията и безпокойството, които може да предизвикат загубата на работа, финансовите затруднения, изолацията, стресът в личните отношения и страхът, че не се вижда краят на пандемията.
„Има и четвърти кръг“, посочих оптимистично: за някои карантината заради коронавируса беше „благодат”. Те използваха този странен период, за да заздравят връзките със семействата си, да се насладят на красиви места или да вкусят от свободата да вършат работата си без дълго пътуване до офиса или аклиматизиране след дълъг полет. Тони се съгласи, че се е оказал в този лагер. Аз също, до известна степен.
Жестоката реалност на Covid-19 е, че той не просто разкри съществуващите неравенства, но и че ги изостря, увеличавайки богатството на едни и нещастието на други. Има много начини да се очертае причината защо хората имат толкова различни преживявания. Но подозирам, че една концепция, която заслужава много повече дебати, се върти около въпроса за капитала и това кой го притежава.
Това е тема, която избухна в публичното пространство с пълна сила през 2013 г., когато френският икономист Тома Пикети публикува бестселърът „Капиталът през двадесет и първи век”. Книгата го превърна в академична звезда и вече е екранизирана.
Пикети определя капитала като „общата сума на нечовешките активи, които могат да се притежават и разменят на даден пазар“ и твърди, че „когато възвръщаемостта му надвишава ръста на БВП и доходите… капитализмът автоматично генерира произволни и неустойчиви неравенства”.
В много отношения точно това се случи през последните месеци: всеки, който държи активи като акции, видя как те поскъпват поради супер разхлабената монетарна политика на централните банки. Нетното състояние на хората без активи обаче вероятно се е свило, защото рецесията удари заплатите и работните места.
Но както твърди един по-ранен френски мислител, Пиер Бурдийо през 70-те години, „капиталът“ не трябва да се разглежда само през обектива на икономиката. Бурдийо, например, е бил очарован от особеностите на културния капитал – като вкусове, умения и квалификация (от скъпо образование, да речем), всичките те символи на социалната власт, които издигат носителя им с времето.
Има „политически капитал“, или фактът, че някои хора натрупват връзки с властови канали, както и „социален“ при тези, които трупат полезни контакти и/или силна база от приятели и семейство. Има още и „кариерен капитал“.
На практика тези различни форми на капитал обикновено се усилват взаимно с течение на времето. И точно както Covid-19 вероятно увеличава силата на икономическия капитал, той може би възнаграждава и тези, които притежават от другите видове. Хората със силен социален капитал, да речем, са по-издръжливи при карантина, тъй като харесват хората, с които са затворени или имат такива близки приятелски и семейни отношения, че тези връзки могат да бъдат поддържани (и дори укрепвани) виртуално. Хората без този социален капитал може би са страдали.
По същия начин, някои от тези с кариерен капитал може би са открили, че той се е увеличил по време на карантината, тъй като техните компании са се нуждаели от тях повече от преди. Хората, които едва навлизат в работната сила, без кариерен или интелектуален капитал, са в коренно различно положение.
Това важи и за емоционалния капитал: данни на Фондацията за психично здраве на Обединеното кралство показват, че всеки, който е бил заварен от Covid-19 със съществуващи проблеми, се е справил драстично по-зле, от гледна точка на психичното здраве, от останалите.
В многозначителен доклад, който подробно описва дълбоките различия в настроенията сред различните части на британското население през последните месеци, фондацията цитира поговорката: „Всички сме в бурята, но в различни лодки.”
В доклада се казва: „Има разнообразни хорски преживявания в зависимост от техния социален и/или икономически контекст в обществото… Разликите във въздействието върху психичното здраве ще се запазят и вероятно ще се увеличат.” Или казано по друг начин, ключовият момент относно капитала е, че той може да осигури устойчивост в икономически, емоционален, социален и кариерен смисъл. Ако го притежавате, значи сте влезли в пандемията със значително предимство спрямо тези, които го нямат.
Няма лесен начин да се поправи тази трагична несправедливост. Книгата на Пикети (и новият филм) дават ясно да се разбере това. Но всички трябва да сме разтревожени. От тясна икономическа перспектива нарастващото неравенство във връзка с физическото и психичното ни здраве по време на Covid-19 вероятно ще снижи производителността, както изтъкват икономисти като Никълъс Блуум от Станфордския университет.
От политическа гледна точка това е рецепта за разяждащи проблеми, а от морална просто е недопустимо. Така че всеки, който има късмета да има капитал днес – от какъвто и да е вид – трябва да отчита колко е благословен, да не забравя тези, които нямат, и да се запита как би могъл да сподели своя, поне малко.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Десислава Попова
INVESTOR.BG
