Кръгла маса на конгреса „Етика и защита на професионалните права”
Синдромът на Салиери и ролята на психотерапията в превенцията на патологическата агресия към съвременните обекти на завистта
Капитан I ранг о.р. професор, доктор на психологическите науки, инженер Илия Петров Пеев
„Светът стои на прага на ядрена война заради Америка. За спасяване на цялата планета е необходимо само капка благоразумие.”
Професор Джефри Дейвид Сакс (Jeffrey David Sachs), преподавател в Колумбийския университет и Харвардския университет, специален съветник на Генералния секретар на ООН, „Доктор хонорис кауза” на Икономическия университет във Варна
Резюме:
Синдромът на Салиери е понятие в психологията, предполагащо възникване на чувство на завист на почвата на професионална ревност, дискредитация на чуждия успех и патологическа агресия към обектите на завистта.
Докладът разглежда произхода, същността, причините и съдържанието на Синдрома на Салиери и неговото съвременно проявление и значение.
В доклада е разкрита ролята на психотерапията за превенцията на патологическата агресия към съвремнните обекти на завистта.
Ключови думи:
Синдром на Салиери, чувство на завист, професионална ревност, обект на завистта, патологическа агресия, психотерапия, превенция.
Въведение:
Вторият междуконтинентален екстериториален конгрес „Психотерапия без граници: Децата. Семейството. Обществото. Бъдещето.” от 31 октомври до 4 ноември 2024 г. поставя пред себе си целта още по-задълбочено навлизане в областта на глобалното психическо здраве и световната психотерапия.
Ранната смърт на В. А. Моцарт поражда многочислени слухове. Композиторът Волфганг Амадеус Моцарт умира във Виена на 5 декември 1791 година на възраст 35 години след непродължително заболяване. В масовото съзнание се разпространява и вкоренява митът за причастността към смъртта на Моцарт на композитора Антонио Салиери. Маестро Салиери лъжливо е обвинен в отравянето на маестро Моцарт. След смъртта на Моцарт кратка анонимна дописка в малък виенски вестник обвинява Салиери, че е виновен за неговата кончина.
Завистта и агресията са присъщи на хората още от най-дълбока древност. Нека да си спомним убийството на Авел от Каин, когато първият син на Адам и Ева, земеделецът Каин убива своя по-малък брат Авел, животновъд, за това, че даровете на Авел към Бог са приети с по-голямо благоразположение за разлика на поднесените дарове от Каин. Това води до поява на завист у Каин, който впоследствие убива брат си Авел, извършвайки първото братоубийство според Библията. Мотивите за извършеното братоубийство от страна на Каин са завист, ревнивост и гняв.
Легендата за Антонио Салиери, отровил от завист Моцарт, е дала названието на един от видовете агресия – Синдромът на Салиери, свързан с „черната завист”.
През 1997 година в Милано се е състоял необичаен съдебен процес с 200-годишна давност, който официално признава Антонио Салиери за невинен за смъртта на своя колега Волфганг Амадеус Моцарт.
Салиери е невинен, той е станал жертва на слухове! Човечеството е в дълг пред Антонио Салиери – блестящ композитор, учител на гении и много добър като човек. Антонио Салери е една от най-известните личности на европейската музикална култура от XVIII-XIX век, оказали влияние върху историята на операта в Австрия, Италия и Франция.
- I. Същност и съвременно проявление на Синдрома на Салиери в човешките взаимоотношения
В литературата са описани случаи на Синдрома на Салиери главно на индивидуално ниво – индивид против индивида.
Всъщност проявлението на Синдрома на Салиери е значително по-широко, но досега не е изучено и не е изследвано.
Нашият авторски принос в съвременната наука се явява именно разкриването на многостранното проявление на Синдрома на Салиери в човешките взаимоотношения на различни нива:
Считаме за наш авторски научен принос в настоящия доклад, че посочваме цялостното поле на проявление на Синдрома на Салиери в човешките взаимоотношения на различни нива, а именно:
1) Индивид срещу група.
2) Група срещу индивид.
3) Група срещу група.
4) Институт, партия, институция, групировка (коалиция на тези структури) против института, партията, институцията, групировката (коалиция на тези структури).
5) Държава срещу държава.
6) Коалиция от държави срещу държава (Колективния Запад срещу Русия).
7) Държава срещу Коалиция от държави.
8) Коалиция от държави срещу коалиция от държави.
9) Дълбоката държава срещу целия свят! За съжаление ООН все повече се проявява като „световното правителство на глобалистите“.
Алберт Айнщайн пише на Зигмунд Фройд ‘1931/1932 г.: Сякаш онази сфера от човешката дейност, която е от решаващо значение за съдбата на народите, е в ръцете на напълно безотговорни управници. Айнщайн инициира публична дискусия с Фройд върху причините и възможните начини за премахване на войната. Официалното писмо на Айнщайн е с дата 30 юли 1932 г.
Системата на лидерство на едрия транснационален капитал съществува отдавна, но с реализацията на доктрината „Третият път“ на Бил Клинтън, тя получи своето нова название–„deep state“ („дълбоката държава“).
Някои определят „дълбоката държава“ като „царството на тайната власт, упражнявана от специалните служби“, а други определят дълбоката държава като координирана неофициална мрежа, която държи административни, политически, финансово-икономически и медийни ресурси.
Каквито и да са определенията за дълбоката държава, тя е способна да насочва държавните дела според своите интереси, независимо от легитимираната чрез демократични избори политическа власт.
Както се вижда, това не е чак толкова демократично и справедливо, затова с цел скриване агресията на дълбоката държава против цялото човечество, колективният запад нарича всички разобличителни действия срещу нея конспиративни теории.
Характеристика на Синдрома на Салиери: Това е дискредитация на чуждия успех и патологическа агресия към обекта на завист. Синдромът на Салиери, това е завист към чуждия успех и гениалността, което води до агресия. Синдромът на Салиери нагледно и убедително показва как у агресивния и завистлив човек, вместо да се развива и самоусъвършенства, вместо да подобрява своите способности, възниква желание да попречи на конкурента, да му навреди, да го отстрани от пътя, да го убие.
По този повод се изкушавам отново да цитирам едно писмо на Алберт Айнщайн до Зигмунд Фройд ‘1931/1932 г.: Вие показахте по категоричен начин колко неразривно в човешката психика са свързани агресивните и разрушителни инстинкти с тези на любовта и жаждата за живот.
При Синдрома на Салиери завистта и агресията сякаш се явяват заместители на онова, което липсва у агресорите и завистниците, което е дефицит у тях. Завистта и агресията е така вкоренена в човешката природа, че не пощадява дори такива висши духовни социални области като образование, наука, медицина, изкуство.
Имам собствен горчив опит със Синдрома на Салиери. Върху себе си изпитах черната завист и патологическата агресия на двама колеги от моята катедра (с единия от тях работехме в една стая), на които съм помагал чистосърдечно и безвъзмездно, особено при подготовката на кандидатските им дисертации.
При подготовката и защитата на втората ми дисертация за присъждане на научната степен „Доктор на науките”, т.н. голям докторат, тези двама презрени и трижди проклети академични злодея от моята катедра – въплощение на подлост и жестокост, олицетворение на световното зло, организираха неописуема многомесечна провокативна дейност с цел да попречат на моя успех. Слава Богу, подготовката и защитата на дисертацията ми преминаха блестящо! Резултатите от моите научни изследвания на 100% се внедриха в армията и продължават да се прилагат у нас и в чужбина. Дисертационният труд, публикуван като монография още преди защитата, продължава да се търси още от читателите!
Когато докладвах пред Академичния съвет резултатите от защитата на дисертацията, аз казах, че двамата академични злодея от моята катедра извършиха това злостно напакостяване срещу мене, мотивирани от черна завист, подлост и коварство, понеже и двамата нямат личности качества и интелектуални способности да подготвят и защитят голям докторат и никога няма да станат доктори на науките. Времето потвърди моята прогноза пред Академичния съвет – така е и до днес.
Синдромът на Салиери се съпътства от сплетни, клюки и всевъзможни измислици, които унижават човешкото достойнство на обекта на завистта:
Ето само един пример:
Във Виена широко се разпространявала сплетнята, че на премиерата на „Дон Жуан” в Прага, когато всички се наслаждават на дивната музика, изведнъж някой изсвирва в залата. Това е бил Антонио Салиери, който, задъхвайки се от завист, изскача от залата и напуска театъра. Слухът толкова завладял масите, че никой не се вълнува от обстоятелството, че Антонио Салиери не само, че не е бил на премиерата на „Дон Жуан”, но въобще не е бил в Прага.
Други измерения на Синдрома на Салиери: Всепоглъщаща ненавист един към друг, пошли отвратителни сплетни, всевъзможно напакостяване на конкурента, нелепи измислици, унищожителни клевети, несправедливи и лъжливи обвинения, гнусни слухове, завист, мъст, откровена вражда, убийства.
Всички тези характерни черти на Синдрома на Салиери ние ги виждаме да се проявяват в пълен обем във всичките изброени по-горе 9 направления.
- II. Ролята на психотерапията за превенция на патологическата агресия към съвременните обекти на завист
Синдромът на Салиери е душевно състояние, при което човек изпитва завист и чувства, че собствените достижения и талант са несравними с достиженията и таланта на другия човек, с неговия свърестествен блясък и личностна значимост, което води към болезнен комплекс за непълноценност и малоценност и поражда патологична агресия.
Ролята на психотерапията за превенцията на патологичната агресивност към съвременните обекти на завист се заключава в това, че психотерапевтът помага да се изяснят корените на завистта и Синдрома на Салиери, развивайки здрави стратегии за справяне (Coping Strategies – от английското „cope” – справям се) и преодоляване на тези негативни емоции. Поведенческите и психологическите копинг-стратегии за справяне могат да се допълнят с вярата, надеждата и любовта.
Има много оптимистични перспективи, макар и нелесни, за справяне със Синдрома на Салиери. Ние можем да намерим изход от Синдрома на Салиери, ако разберем влиянието, което той оказва на нашите сърца, души и култура.
Нужно е също да преразгледаме отношението към посттравматичните стресови разстройства (ПТСР) и да имаме един по-широк възглед зя психологическото и духовното въздействие на невидимите рани на Сндрома на Салиери върху хората, които са го преживели.
В съвременното общество наблюдаваме три парадокса (Георги Бърдаров – Масата от хора не желаят да бъдат свободни):
1) Парадоксът на нашата действителност е, че имаме толкова много информация за света, а не познаваме самите нас. Ние имаме свят без граници, но сами си слагаме граници и ограничения – така е устроен човекът. Човечеството е изключително късопаметно.
Всеки един от нас преминава свой собствен път със собствени прегради. Затова, вместо да се сравняваме с някого, е по-важно да поддържаме и вдъхновяваме другите хора, признавайки техните успехи и достижения!
Това е изключително важно за превенцията на Синдрома на Салиери!
2) Масово хората, за огромно съжаление, не желаят да бъдат свободни. Масата (тълпата) желае някой да ѝ казва какво да прави, как да живее и ако може да получава дневната си дажба удоволствие, храна, алкохол. Тълпата не иска да мисли за нищо останало в живота.
3) Ние постоянно чакаме някой да ни оправи, някой да дойде отвън и да реши проблемите ни, да мисли за нас и нашето бъдеще. Нашето бъдеще е в нашите ръце и то зависи изцяло от нас. Оплакваме от политиците и политическата класа, а те зависят от самият народ. Истинският суверен (от френски: souverain – „висш“, „върховен“) е народът! Това не го разбираме като общество – все някой за нещо ни е виновен.
Всички тези особености и парадокси в човешкото поведение силно затрудняват превенцията на агресията в съвременното общество, съответно затрудняват и превенцията на Синдрома на Салиери.
Според нас положителна роля върху психотерапията за превенция на Синдрома на Салиери и превенцията на агресията, може да окаже Срещата на върха за бъдещето (The Summit of the Future), която се състоя на 22 и 23 септември 2024 година в Ню Йорк в Щаб-квартирата на ООН в предверието на общополитическата дискусия на 79-та сесия на Генералната Асамблея на Световната организация.
Повече от 130 държавни глави обсъждаха как да осигурят „по-доро бъдеще за човека на планетата” и приеха три важни документа:
Първо, това е основният документ на Срещата на върха на ООН за бъдещето – Пакт за бъдещето (Pact for the Future).
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш определи Пакта за бъдещето като знаково споразумение, което е „стъпка напред към по-ефективен, приобщаващ и мрежов мултилатерализъм”.
Второ, Глобален цифров договор (Global Digital Compact) – Глобален пакт в областта на цифровите технологии.
Трето, Декларация за бъдещите поколения (Declaration on Future Generations).
Както веднага се вижда, всичкотова е в пълна хармония с дневния ред на Втория междуконтинентален екстериториален конгрес „Психотерапия без граници: Децата. Семейството. Обществото. Бъдещето.” от 31 октомври до 4 ноември 2024 г.
Пред психотерапията се открива триада от нови хоризонти за превенция на патологическата агресия към съвременните обекти на завистта, респективно превенция на Синдрома на Салиери:
1) На индивидулно ниво психотерапията следва да постави акцент върху формирането и развитието на личността, да помага на хората да се развиват и самоусъвършенстват (самоактуализация на личността), да подобряват своите способности и личностни качества. Наред с това психотерапията трябва да помогне на хората да уважават чуждия успех и да му се радват!
2) На групово ниво най-важното е психотерапията да изгражда нови взаимоотношения между хората на основата на взаимното уважение, взаимопомощта и сътрудничеството.
Психолозите и психотерапевтите от цял свят могат да ползват огромния опит в това отношение на Петербургската школа по психотерапия и психология на отношенията. На психолозитеи психотерапевтите е известно, че Петербургската школа по психотерапия и психология на отношенията е създадена за съхраняване и развитие на наследството на В. М. Бехтерев, А. Ф. Лазурски, В. Н. Мясищев, Б. Д. Карвасарски.
Школата обединява специалисти по Патогенетическа психотерапия, Личностно-ориентирана (реконструктивна) психотерапия, Динамическа позитивна психотерапия. В рамките на работата на Школата ежегодно се провежда международна конференция „Четения, посветени на паметта на А. Ф. Лазурски”. През 2024 година успешно се проведоха XV Лазурски четения, посветени на150-годишнината от рождението на Александър Фьодорович Лазурски (12.4.1874 – 12.3.1917), забележителен руски психолог, автор на първата в света теория на личността и характерология, научната концепция „отношение”.
Авторът на настоящия доклад представи своята тема „Развитие на многополярността и ролята на Динамическата позитивна психотерапия за създаване на мирни хармонични човешки отношения, залагане принципите на дружба, уважение и доверие между цивилизациите и общо създаване на бъдещето”.
Позитивното виждане на природата на човека се явява един от системообразуващите признаци на Петербургската школа по психотерапия, на базата на която е разработена Динамическата позитивна психотерапия.
Позитивната динамическа психотерапия – това е психодинамически метод с екзистенциално-хуманистично виждане на природата на човека, обогатен с транскултуралния подход иповеденчески тнехники.
Позитивната динамическа психотерапия се разработва от 2023 година, за това време е натрупан позитивен опит по приложението й. Методът има три форми на приложение (индивидуална, семейна, групова) и развива наследството на Петербурската школа по психотерапия на В. М. Бехтерев и се базира на психологията на отношенията на А. Ф. Лазурски и В. Н. Мясищев.
Автор на метода Позитивна динамическа психотерапия е професор Владимир Юрьевич Слабинский. Позитивна динамическа психотерапия се появи в резултат на обобщаване на неговия опит по психотерапия на пострадалите от катастрофи с различен генезис и в резултат на търсенето на факторите и методите на антиизгарянето на специалистите.
Професор Владимир Юрьевич Слабинский е Завеждащ катедрата „Позитивна динамическа психотерапия”, кандидат на медицинските науки, Ректор на АНО ДПО „Петербургска Школа по Психотерапия и Психология на Отношенията”, Президент на Международната асоциация „Позитивна динамическа психотерапия”, Вице-президент на Саморегулиращата се организация Национална асоциация „Съюз на психотерапевтите и психолозите”, сертифициран психотерапевт от Европейската Асоциация на Психотерапевтите, Председател на Комитета по етика и защита на професионалните права на Общоруската професионална психотерапевтическа лига (ОППЛ).
3) Третото ниво – това е новото предизвикателство пред психотерапията през XXI век, това е обществено ниво, масово ниво, общочовешко ниво, цивилизационно ниво. Трябва отново да се обърнем към масово-психологическите теории – теорията на тълпата (престъпната тълпа) и социалната психология на Густав Льо Бон, Зигмунд Фройд, Жан Габриел Тард, Вилхелм Максимилиан Вундт, Счипио Сигеле, Иван Хаджийски, Антон Страшимиров, Найден Шейтанов, Спиридон Казанджиев, Константин Кирков, Борис Дрангов, Петър Дървингов, Тодор Панов, Марко Семов. Нужно е да попълним техните теоретически възгледи с нови съвременни психотерапетически методи за превенция на агресията на Земята и Синдрома на Салиери.
Всички те бяха пионери на масовата психология, първи социални мислители, изследващи процесите и закономерностите на обединение на индивидите в големи и малки групи, създадоха свой опит в колективната психология и народопсихологията. В днешното време това знание е особено актуално.
В това отношение огромна помощ ще ни окаже Срещата на върха за бъдещето (The Summit of the Future) 22-23септември 2024 година в Ню Йорк.
Заключение, изводи и препоръки
Завистта е сложно емоционално състояние, което може да доведе до разрушителни последствия. Терминът Синдром на Салиери се използва за описване на състоянието, когато човек изпитва завист и чувства, че собствените достижения и талант са несравними с достиженията и таланта на другия човек, обект на завистта, което води до болезнен комплекс за малоценност и поражда ненавист, омраза, злоба и желание съперникът да бъде отстранен и убит.
За щастие психологията и психотерапията предлагат редица методи за преодоляване на завистта и Синдрома на Салиери.
Синдромът на Салиери е не само актуален както и преди, но неговото значение в съвременното общество нараства непрекъснато.
Медиците, психолозите, педагозите, социалните работници и психотерапевтите трябва не само да изучат задълбочено Синдрома на Салиери, но и да търсят и внедряват нови психотерапетически методи за превенция на агресията и Синдрома на Салиери на индивидуално, групово и масово ниво.
Предлагам учебните програми на медиците, психолозите, педагозите, социалните работници и психотерапевтите в университетите да включат специализирани теми и курсове по превенция на завистта, агресията и Синдрома на Салиери!
Литература:
- Лоренц, Конрад Захариас. Агрессия [Электронный ресурс] / К.З. Лоренц. – Москва: Директ-Медиа, 2008. – 485 с. – ISBN 978-5-9989-0365-6 ; То же [Электронный ресурс].
URL: http://biblioclub.ru/index.php?page=book&id=39191
- Джеффри Арчер. Каин и Авель. 1979. Переводчик: Струков С. Издательство: Захаров, 2008 г., стр. 544. ISBN: 978-5-8159-0762-1.
- Георги Бърдаров: Масата от хора не желаят да бъдат свободни. Интервю Мариян Станков – Мон Дьо. Нова телевизия, 22 септември 2024 г.
- Слабинский Владимир Юрьевич. Семейная позитивная динамическая психотерапия. Практическое руководство. СпБ, 2023, стр. 532.
- Слабинский Владимир Юрьевич. Психотерапия. Учебник для вузов. Стандарт третьего поколения. Рекомендовано в качестве учебника для студентов психологических направлений подготовки/специальностей. Издательство ”Питер”. СПБ, Питер, 2020, стр. 608. ISBN 978-5-4461-1409-2.
- Summit of the Future, 22-23 September 2024, New York.
https://www.un.org/en/summit-of-the-future
Саммит будущего, 22-23 сентября 2024 года, Нью-Йорк
https://www.un.org/ru/summit-of-the-future
Автор: Илия Петров Пеев
Доктор на психологическите науки, професор, капитан I ранг от запаса, инженер, Ръководител на представителството на Международната асоциация „Позитивна динамическа психотерапия”, почетен професор, член на Научния съвет на АНО ДПО „Петербургска школа по психотерапия и психология на отношенията”, почетен доцент в Академията по позитивна психотерапия във Визбаден, Германия (WIAP), лауреат на премиите „Кехлибарен делфин”, Почетен орден на А. Ф. Лазурски с ленти”, Награда „Варна” за наука”, Медал „За борба с корона вируса”, награди от Министъра на отбраната, Началника на отбраната, Командира на ВМС, Командира на ВВС, Началника на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, носител на10 медала за достойна служба в Българската армия и активна научна, педагогическа, психологическа, психотерапевтическа и обществена дейност. Член на редколегиите на списанията „Морска, авиационна и космическа медицина”, „Военнопсихологический журнал”, „Конструктивные педагогические заметки”, „Клио”.
Кореспонденция:
Капитан I ранг от запаса, професор, д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев
E-mail: ippeev@abv.bg
Mobile: + 359 898 359 647 (Viber & WhatsApp)
Home: + 359 52 757 472
г. Варна
