Коронавирусната пандемия накара мнозина да се завърнат в страни от Източна Европа като България, която е сред най-бързо топящите се в света
Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg
Когато Нико Алексиев напуснал София, за да замине за Франция през 2011 г., той не очаквал, че някога отново ще живее в България, пише Wall Street Journal.
Но след началото на пандемията Алексиев бил съкратен и подобно на десетки хиляди други чуждестранни служители в Западна Европа се върнал в родината си през юни 2020 г. Сега, след повече от година в България, той има работа в София и няма намерение да се връща в чужбина.
След десетилетия на масова миграция от страни от бившия Източен блок към по-доходоносни възможности на Запад движението на хора в Европа показва признаци на обръщане на посоката.
В Естония хората, които са се завърнали в страната, надминават броя на емигрантите от 2017 г. насам. Нетната миграция към Полша е на зелено от 2016 г. И тенденцията се ускорява по време на пандемията. Литва, която изгуби една четвърт от гражданите си от 1990 г., регистрира лек ръст на населението си миналата година, след като COVID-19 спря вълните от емигранти, които от дълго време водеха до изтичане на млади хора.
Но никъде преобръщането на тенденцията не е по-рязко, отколкото в България.
Преди пандемията България се очакваше да бъде на второ място сред най-бързо топящите се страни в света след Литва, по прогнози на ООН. Населението ѝ намаля от близо 9 млн. души в края на 80-те години на миналия век до около 7 млн. днес.
Миналата година обаче нетната миграция към страната беше положителна за първи път от над десет години. Броят на завърналите се в България беше с около 30 хил. души повече от този на напусналите през 2020 г., като голямото мнозинство от тях бяха български граждани.
Сега въпросът е дали завърналите се ще останат. Отговорът ще има големи последици и от двете страни на Стария континент. Западноевропейските страни са изправени пред рекорден недостиг на работна ръка, като много работни места, които обикновено се заемат от чуждестранни служители, остават свободни. А в страни като България завръщането на мигрантите ще подкрепи силно икономиките, които от едно поколение насам изпитват недостиг на квалифицирани служители и млади хора.
„Вълната от хора, които напускат Централна и Източна Европа и се насочват на запад, секна“, казва Огнян Георгиев от Европейския съвет за външна политика.
Миналата година той провел изследване, което установило, че десетки хиляди българи, живеещи в чужбина от дълго време, са се завърнали в родината по време на пандемията.
„Бих казал, че това е значителен процент от тях“, отбелязва Георгиев, имайки предвид завърналите се в родината. „Това наистина е тласък за икономиката, не само за България, но и за страни като Румъния и Полша. Има осъзнаване, че човек може да има добро качество на живот и в Източна Европа“, допълва той.
Когато 29-годишният Алексиев се завърнал в София миналата година, мислел, че това ще е временно. Но бързо решил да не се връща отново в чужбина.
Макар че печели почти наполовина по-малко спрямо доходите си като служител на летището в Ница, Франция, той казва, че парите в България му стигат за много повече неща. Живее в центъра на града до добре поддържан зелен парк. Излиза на ресторанти по-често, отколкото можел да си позволи във Франция, и все пак успява да пести.
Офисът му в аутсорсинговата компания Telus International, където управлява екип от френскоговорещи служители, има частна фитнес зала с 360-градусови гледки към града. Много от приятелите му от училище със засилено изучаване на френски език, което обичайно изпраща много завършващи в чужбина, също са се върнали в родината.
„София ме изненада“, казва Алексиев. „Тя дава много добри възможности, дори по-добри, отколкото в някои западни градове от гледна точка на качество на живот“, допълва той.
Като цяло обаче качеството на живот в България изостава от това в повечето страни в Европа. Тя е най-бедната страна членка на ЕС, а недоверието в държавните институции е огромно. Под 30% от гражданите са ваксинирани срещу COVID-19, най-ниския процент в блока. Изследване на Трансперънси интернешънъл установи, че една пета от местните жители са признали, че са платили подкуп, за да получат достъп до здравни грижи през миналата година, втория по големина дял в ЕС след съседна Румъния.
През април след месеци на протести срещу корупцията премиерът не успя да спечели достатъчно места, за да сформира правителство и подаде оставка. На власт дойде служебно правителство до сформирането на нов редовен кабинет по-рано този месец след избори през ноември и месеци на политически сътресения.
Магдалена Костова, специалист по демография в Националния статистически институт, казва, че била скептична, че много от завърналите се ще останат за дълго време. Икономическите възможности, образование и достъп до основни услуги остават далеч по-добри в други части на Европа, отбелязва тя.
„През последните години има подобрение на условията за живот, но те са предимно в София. Не е така в останалата част на страната“, казва Костова.
В Северозападна България, най-обезлюдения регион в страната, села се превръщат в призрачни градове. С надеждата да насърчи насочването на бизнеси в областта ЕС финансира нови пътища, мостове и жп линии. Но дори в създадените заводи много от работните места са автоматизирани. Редици от крайградски къщи, построени с изпращани в родината пари от емигранти, са тъмни.
Ивайло Иванов, който работил в чужбина като сладкар на круизни кораби, бил част от масовото изтичане на хора от Враца, която е изгубила почти 40% от населението си през последните две десетилетия. От 2005 г. насам той обикновено прекарва само няколко месеца у дома всяка година.
Но след като круизната индустрия беше блокирана през пролетта на 2020 г., Иванов трябвало да се върне във Враца. Намерил си работа като куриер, но заплатата му била под една четвърт от това, което заработвал на корабите. Започнал да трупа дългове.
През март отново напуснал страната и сега работи в хотел в Германия. Казва, че искал да остане в България, където двамата със съпругата му имат жилище и може да прекарва време с двамата си сина, но от икономическа гледна точка нямал друг избор.
„Заплатите в България са катастрофални. Собствениците на всички успешни бизнеси третират хората като роби“, отбелязва Иванов.
През последно време Западна Европа се нуждае отчаяно от служители от Изтока, тъй като най-големите икономики на Стария континент изпитват недостиг на работници. Германия има над един милион свободни работни места след рязък спад на нетната имиграция и властите твърдят, че искат да привличат около 400 хил. квалифицирани служители от чужбина всяка година. Белгия, Нидерландия, Австрия и Великобритания отбелязаха рекорд на свободните работни места тази година.
В Литва, една от малкото източноевропейски страни, които публикуват месечна статистика за миграцията, броят на емигрантите е започнал да нараства през август. Но появата на варианта омикрон засега блокира пътуванията в чужбина.
Атанас Пеканов, който беше вицепремиер по управлението на европейските средства в служебното правителство на България, казва, че пандемията е дала на страната добра възможност. Колкото повече остават хората в България, толкова по-вероятно е да останат за постоянно, смята той. „Те свикват все повече с факта, че са тук“, казва Пеканов.
Той счита топящото се население на България за „основното предизвикателство в дългосрочен план“, а изтичането на млади хора според него е „доста депресиращо“.
Самият Пеканов се завърнал в Българя по време на пандемията. След като предишният премиер подаде оставка през април, Пеканов се завърнал от Австрия, където работел по докторантурата си, за да стане част от служебното правителство.
Той казва, че хората, които са останали в чужбина, трябва да се върнат в България. Но допълва, че сега, когато новото правителство пое управлението на страната, вероятно ще се върне във Виена.
По статията работи: Божидарка Чобалигова
investor.bg
