Истинският въпрос е на какво се основава всеки от тях – свобода или принуда
Снимка: Ройтерс
Дали социализмът е враг на цивилизования ред? Зависи от това за какъв социализъм говорим. Има няколко разновидности. Ако говорим за версията, призоваваща за държавна собственост и контрол върху всички средства за производство, както и пълна национализация на всички индустрии, тогава да, социализмът е дело на дявола. Всичко, което трябва да направим, за да демонстрираме това, е да споменем случаите с фалирали икономики като Венецуела, Източна Германия, маоистки Китай и СССР. Те създадоха тежка бедност и причиниха смъртта на милиони невинни хора, пише за Wall Street Journal Уолтър Блок, професор по икономика в университета Лойола в Ню Орлийнз.
Има втора, също толкова исторически точна дефиниция на социализма. Тя се опира на марксистката мантра: „От всекиму според способностите, на всекиму според потребностите.“ Ако тази цел се постига принудително, тогава, отново, този задължителен егалитаризъм със сигурност е нецивилизован. Това означава кражба от невинните богати.
Но да предположим, че хората са съгласни да живеят според този принцип? Айн Ранд може да не харесва много това, но ако е наистина доброволно, то, вместо да е несъвместимо с цивилизованите принципи, е образец за тях. Тоест богатите се съгласяват да бъдат „експроприирани“ в полза на бедните.
Има ли институции, които процъфтяват така? Ето няколко: манастирите, кибуците, комуните, синдикалните сдружения, кооперативите. Преподавам в йезуитско училище и всички членове на този орден прегръщат философията „от всекиму…, на всекиму…” В действителност кибуците първоначално са били субсидирани от държавата Израел и сега са бледа сянка на себе си, а комуната на Робърт Оуен в Ню Хармъни, Индия, вече не работи. Но и не всеки бизнес трае вечно.
Да вземем тогава средното американско семейство. То също живее според това марксистко учение. Тригодишното момиченце яде, обличано е и получава играчки не в съответствие с възможностите му да печели, а според нуждите си.
Капитализмът също има няколко разновидности. Ако разглеждаме капитализма на свободния пазар или нещо колкото се може по-близо до него, то той – заедно с доброволния социализъм – е основата на цивилизования ред. Всички печелят от максимизирането на печалбата и безпрепятственото предприемачество, стига личните и имуществените права да се спазват. Опитът на места с голяма икономическа свобода, като САЩ, Швейцария, Хонконг, Сингапур – и да, Бърни Сандърс, Скандинавия също – дава достатъчно свидетелства за това твърдение.
Под фасадата на икономическата свобода, обаче, се крие тъмната страна на пазарите: приятелският капитализъм. Uber е мачкан от таксиметровата индустрия в името на защитата на обществото; на младите жени, които сплитат косата си, се противопоставят лицензираните козметици; местните производители копнеят за защитни мита; фермерските щати се опитаха да забранят боядисването на маргарина в жълто; профсъюзите подкрепят закони за минималната работна заплата, за да изхвърлят от пазара неквалифицираните си конкуренти.
Както Адам Смит мъдро е казал, при този тип капитализъм „хората от една и съща професия рядко се срещат, дори за веселие и разтуха, но когато го направят, разговорът завършва с конспирация срещу обществеността, често във вид на повишаване на цените“.
Не, не всички версии на социализма са враг на човечеството и порядъчността, нито пък всички видове капитализъм са техен приятел. Всичко зависи от това коя разновидност обсъждаме.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
investor.bg
