Мярката всъщност ограничава достъпа на кредиторите до капитал, в дългосрочен план срива доверието и трябва да бъде премахната, според анализатор
Снимка: архив Ройтерс
Когато Великобритания налага колониално управление на Индия, британските лидери са решили, че ще намалят популацията на смъртоносните кобри в Делхи, като предоставят парични стимули за всяка убита змия. Жителите на Делхи са реагирали разумно – започнали да отглеждат кобри, за да получават награди. Когато правителството отменило системата за възнаграждение, всички пуснали вече безполезните влечуги на свобода, с което драстично увеличили популацията на кобри в региона.
Тази история идва на ум при разглеждането на решението на европейските банкови регулатори от тази година банките да отменят плащанията на дивиденти. То също произвежда обратен ефект от замисленото, пише Саймън Самюелс, банков консултант във Veritas Partners, в анализ за FT.
През март се очакваше около 70 европейски банки да изплатят на акционерите дивидент от около 60 млрд. евро през 2020 г. Спирането на тези плащания ще запази капитала и ще подготви банките за справянето с финансовите вреди, които пандемията нанася, смята регулаторът.
Инвеститорите, разбира се, не останаха доволни от това решение. От края на март пазарната капитализация на 66 от най-големите банки в Европа изтри 250 млрд. евро, или почти 25%. Това е преди всичко защото дивидентите са една от основните причини за вложения в банкови акции.
Не е изненадващо, че банките искат да възобновят плащанията. „Обмисляме това“, коментира Хосе Антонио Алварес, главен изпълнителен директор на Santander. Шведските регулатори наскоро също съобщиха, че вероятно банките ще започнат пак да изплащат дивидент през следващата година.
Тези неволни последици са като ефекта на кобрата. Банките се нуждаят от капитал, за да кредитират своите клиенти. Те могат да генерират капитал вътрешно, от печалбите си, и външно, като събират повече пари от акционерите. Отмяната на дивидентите им генерира 60 млрд. евро, но произтичащият от това спад на цените на акциите силно повлиява способността на всички заемодатели да набират нов капитал. Това означава, че общият достъп на банките до нов капитал е по-лош, отколкото преди интервенцията на регулаторите.
Не цялата загуба на стойност от 250 млрд. евро се дължи на забраната на дивидентите, но те дават основния тласък и щетите ще са дългосрочни. Цените на банковите акции няма да се възстановят лесно след отмяната на забраната. Вместо това инвеститорите ще предприемат по-предпазливи стъпки, за да вземат предвид рисковете от подобни бъдещи регулаторни интервенции.
В дългосрочен план пълната забрана изглежда подкрепя най-лошите опасения на инвеститорите за непрозрачността и сложността на банките, а регулаторите или не искат, или не могат да направят разлика между силните и слабите кредитори.
Мярката подкопава и стойността на редовните стрес тестове, провеждани от регулаторите като средство за подготовка на банките за мащабни шокове. В страни като Великобритания например предпазните мерки, предвидени от структурата „пръстеновидна ограда“, позволяват на банките да фалират безопасно без да разчитат на данъкоплатците или да създават по-широк системен риск. Или поне така трябва да бъде. Когато обаче кризата е неизбежна, тези мерки изглежда не са достатъчно добри.
Забраната върна банките към нездравословна връзка „родител-дете“ с регулаторите и отмени усилията за създаване на по-зряла и достоверна система. Забраната на дивидентите не е успешна мярка. Тя ограничи вместо да увеличи достъпа до капитал на банките и ще тежи на репутацията на финансовите институции дълго време.
Това повдига въпроси и за регулаторния капацитет на органите и нездравословно подкопава връзката им с банките. Длъжностните лица вероятно по невнимание изостриха ситуацията и сега трябва да отменят неработещата мярка.
По статията работи: Миглена Иванова
investor.bg
