Сега изглежда се освобождава натрупаното по време на пандемията търсенe
Снимка: Bloomberg
През миналата седмица хиляди хора се струпаха на плажа Bournemouth – популярно място в южната част на Обединеното кралство. Те се печаха на слънце близо един до друг, правеха си пикник, плуваха, пиеха, играеха и оставиха много тонове боклук след себе си. Местните власти, паникьосани от потенциалното разпространение на Covid-19, заявиха, че са „абсолютно ужасени от безотговорните действия на толкова много хора” и незабавно издадоха 558 глоби за неправилно паркиране, пише за Financial Times Мерин Самърсет Уеб, главен редактор на MoneyWeek.
Има обаче друг начин да се погледне на това, както и на претъпканите плажове в САЩ. И двете може би по-малко вещаят бъдещо бедствие, отколкото са знак за натрупалото се търсене, което при нормален живот би направило V-образното икономическо възстановяване вероятно в развития свят.
В повечето случаи понятието „натрупано търсене“ няма смисъл. Или хората имат желание и пари, за да купят нещо, или нямат. Ако имат и двете, има търсене. Ако имат желание, но не и парите, това не е натрупано търсене, а пожелателно мислене.
Днес нещата са доста различни. Месеци наред голяма част от населението на света бе под карантина, което направи нормалната икономическа дейност логистично невъзможна. Хората не избягваха покупките, защото не ги искат. Нито пък, в повечето случаи, защото не могат да си ги позволят.
Повечето рецесии са причинени от нещо, което по един или друг начин намалява реалните разполагаеми доходи, било то чрез повишаване на лихвите, инфлацията или данъците, или поради неблагоприятен цикличен дисбаланс, който води до финансова криза. Тази рецесия не беше такава. В по-голямата част от Запада заместването на доходите по време на блокажите бе щедро: близо 70 на сто от американците са получили повече доходи от държавата по време на кризата, отколкото когато работеха (средният процент на заместване е 134 на сто, според проучване на Чикагския университет). Това породи истинско натрупано търсене, като последните данни показват, че то сега се освобождава.
Продажбите на автомобили в САЩ бяха 70 на сто от нивата им преди Covid-19 към средата на май, след като се сринаха през март. Френските потребителски разходи през май бяха само със 7 на сто под обичайните. В Обединеното кралство дългоочакваното разхлабване на карантината през миналата седмица доведе до бум на резервациите в ресторанти и хотели. В Германия повечето данни от юни показват, че „икономическата и социалната активност започна значително да се повишава“, според ING. „Оптимизмът се завърна.“ Времето, прекарано в градския транспорт, се увеличава. Замърсяването на въздуха в Европа се върна близо до нивата преди Covid-19, тъй като шофьорите поеха на път: пътуванията с моторни превозни средства във Великобритания се повишиха до 77 на сто от нивата преди Covid-19 през миналата седмица. Данните на Apple за мобилността подкрепят усещането, че отново сме в движение.
Изкушаващо е, предвид днешната склонност към черногледство, да приемем, че това е само временно прекъсване, което ще отшуми, когато търговското напрежение и безработицата се увеличават, и настъпят нови блокажи на фона на втора вълна на вируса. Но това не е предопределено.
Първо, фискалната и паричната подкрепа бяха изумителни. Намираме се в нова ера на държавна подкрепа в традиционни капиталистически икономики. Morgan Stanley отбелязва, че централните банки на Г-4 (САЩ, Япония, Европа и Великобритания) като цяло ще разширят балансите си с 28 на сто от брутния вътрешен брутен продукт през този цикъл. По време на финансовата криза през 2008 г. увеличението беше със 7 на сто. Фискалните дефицити също нарастват: в Г-4 и в Китай, според банката, те ще достигнат 17 на сто от БВП през 2020 г.
Ключовият момент е къде отиват парите. През 2008 г. те се насочиха предино към финансовия сектор. Днес кешът тече към нефинансови предприятия и домакинства. В голяма част от Европа това ще продължи известно време: много правителства удължиха икономическите стимули до края на годината.
Икономиките се рестартират със сравнително здрави финансови системи. Няма причина да се очакват загуби, свързани със задлъжнялост или лоши кредити, подобни на тези от 2008 г. (особено като се има предвид държавната подкрепа). Добрите фирми използваха кризата, за да се подобрят. Блокажът може дори да предизвика вълната от дигитализация и повишаване на производителността, която всички ние чакаме.
И накрая, нова национална карантина е малко вероятна. Да, случаите на Covid-19 в САЩ се увеличават, но в световен мащаб повечето лидери са категорични, че не възнамеряват нови блокажи. А и защо биха го направили, след като това струва до 3 на сто от БВП на месец, както UBS твърди?
„Няма да затваряме страната отново“, заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп миналата седмица. „Няма да ни се налага да правим това.“ Вероятно е прав. По-добре да се защитят уязвимите, а всички останали да бъдат свободни. Това е избор, който населението прави така или иначе: средната възраст на новозаразените в САЩ е „значително по-малка от тази при в първоначалното огнище в североизточната част”, посочват от Gavekal Research.
Има много модели, които предвиждат нерадостно бъдеще. МВФ току-що свали още 1,9 процентни пункта от прогнозите си за БВП през 2020 г. Но ако има нещо, което научихме през последните месеци, то е, че моделите не са сигурни, а само предположения за редица възможни резултати. Освен това тези резултати могат да бъдат осуетени моментално, ако, да речем, хората изведнъж решат, че не ги е страх да се социализират отново.
Morgan Stanley, кoято поддържа положителен действащ модел, смята, че икономическата продукция в световен мащаб ще се върне на нивата отпреди Covid-19 до края на годината. Борнемът ни казва, че има голям шанс това да се сбъдне.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
investor.bg
