Шенген ще стане като бариера на жп прелез – границите ще могат често да се вдигат и връщат, предизвиквайки сериозни задръствания и проблеми за пътниците, ако днес Европейската комисия откликне на искането на Франция и Италия за възстановяване на паспортните проверки.
Двете страни, подкрепени и от други членки на Шенген, настояват за реформи в зоната за свободно движение, които да им позволят повече гъвкавост при извънреден имигрантски наплив.
От началото на годината над 25 000 пришълци, главно тунизийци, пристигнаха на италианския остров Лампедуза. За да си реши проблема, правителството на Силвио Берлускони, издаде нареждане пришълците да се снабдят с шенгенски визи, купи им билети и ги качи на влакове за Франция, която е крайната им цел.
Това пък вбеси Париж и той едностранно възстанови граничните проверки и заплаши да затвори границата с Италия. Френският президент Никола Саркози заяви, че ако Шенген иска да оцелее, трябва сериозно да се промени.
За откликне на кризата, Еврокомисията ще огласи по-късно днес указания за по-добро прилагане на безвизовото споразумение. Комисарят за вътрешните работи Сесилия Малмстрьом трябва да обяви мерки, които според очакванията ще засилят влиянието на Брюксел върху прилагането на Шенген – който досега се движеше от страните членки.
По-специално мерките предвиждат промени в издаването на визи, в действията при извънредни обстоятелства, както и по отношение на бежанците. Указанията няма да се отнасят до приема на нови членки в Шенген.
Най-интригуващата част от документа е свързана с условията, при които ще се извършват паспортни проверки по вътрешните шенгенски граници. Те не съществуват в момента, освен ако страните докажат, че съществува опасност за обществения ред.
Тази мярка може да е само временна и да действа на ограничен участък от границата. На практика обаче разполагането на граничари може да стане едностранно и без да се иска съгласие от Брюксел, ако това се налага от извънредни обстоятелства.
Парламентът е доста критичен към италиано-френското искане.
„Изобщо възможно ли е възстановяване на граничните проверки?”, възкликна учудено по време на изслушване в правосъдната комисия холандският либерал Ян Мулдер.
Граничните съоръжения са демонтирани в Западна Европа преди повече от 20 г. Според него връщането на паспортния контрол ще предизвика нечувани задръствания по холандско-германската граница, които донесат огромни загуби на бизнеса и главоболие на пътниците.
Социалистът Клод Моралес пък обвини правителствата, че макар да твърдят, че са претоварени от прииждащите от Африка хора, продължават да блокират приемането на обща политика за бежанците. Християн-демократът Карлуш Коельо настоя новият механизъм да е по-прозрачен и по-взискателен към страните, които вече са в Шенген, а не само към кандидатите.
Връщането на проверките по вътрешните граници е крайна мярка, но тя е изпълнима, заяви представител на Еврокомисията пред депутатите. Той поясни, че насоките, които ще бъдат огласени по-късно, целят да се замени възможността за едностранни действия с „общностен подход”, при който решенията ще се вземат колективно, а Брюксел ще получи правото да вдига или пуска бариерата вместо страните членки.
Такава промяна ще позволи решенията за ограничаване на свободата на движение да се атакуват пред европейския съд. Сега те не могат да се оспорват.
След като в петък президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу допусна, че връщането на паспортните проверки по вътрешните шенгенски граници е напълно вероятно, пред ден стана известно, че Брюксел е поискал обяснения от Рим и Париж за действията им покрай кризата с тунизийските имигранти.
Рим трябва да поясни на колко хора са издадени шенгенски визи, позволяващи законен престой в 25-те шенгенски държави, как е установена тяхната самоличност и националност и как ще се процедира с тях, след като 6-месечните разрешителни за престой изтекат.
Париж трябва да изясни въпроса за честотата и за местата, където Франция е върнала едностранно граничния контрол.
