ЕК развенчава едни от най-честите митове
Снимка: Pixabay
Европейската комисия в България започва кампанията #ЗаЕврото накратко, с която ще предоставя на гражданите практическа информация за процеса на присъединяване на страната към еврозоната и достъпни отговори на най-често задаваните въпроси за еврото.
Кампанията, която е с подкрепата на Министерството на финансите и Българската народна банка, включва поредица от информационни видеоклипове по 10 различни теми, които ще се разпространяват през следващите седмици. Всеки анимиран видеоматериал е посветен на конкретен аспект от прехода към единната европейска валута – процесът на замяна на лева с евро, отражението върху всекидневието на хората, ползите за икономиката и бизнеса. Разглеждат се и някои от често срещаните митове и страхове, свързани с общата европейска валута.
Целта на инициативата на Европейската комисия „#ЗаЕврото накратко: отговорите, които търсим“ е да предостави достъпна информация за процеса на въвеждане на еврото в България и как той ще се отрази на ежедневието на българските граждани. Кампанията, която започва през септември 2023 г., ще представи десет видеоклипове по ключови теми, свързани с новите пари. Сред тях: процесът на замяната на лева с еврото; отражението върху всекидневието на хората; и реалните факти зад най-често срещаните митове за еврото.
Факти и данни за еврозоната
Еврозоната е паричен съюз на държавите членки на Европейския съюз, приели еврото като своя официална валута. Формалният ѝ старт е 1 януари 1999 г., когато е създадено самото евро. В началото то е паралелна и само виртуална валута на 11 държави, а през 2002 г. се превръща в истинска валута с банкноти и монети, които заменят марките, франковете, лирите, гулдените и останалите национални валути. От тогава ЕС премина през няколко разширявания и днес в еврозоната влизат 20 от 27-те държави членки с общо население 347 млн. души. Символичният праг от 350 млн. души ще бъде преминат след като към еврозоната се присъедини България.
Страната ни е в процедура по присъединяване и се стреми да стане част от еврозоната през 2025 г.
Всъщност влиянието на еврото и неговата употреба далеч надскачат границите на еврозоната. Еврото е втората по значимост валута в световната търговия и финансови потоци след американския долар. Ползва се широко и в държавите членки на ЕС, които са извън еврозоната, а също и в други страни, в които значителен дял от сделките с имоти, заемите и др. се котират в евро. Множество валути по света, включително и българският лев, са „вързани за“ или „прикрепени към“ еврото.
Приемането на единната европейска валута е ангажимент, който всяка държава поема при влизането си в ЕС. Единствено Дания има специално договорено изключение да запази валутата си, като датската крона все пак остава тясно свързана с еврото и е част от валутния механизъм ERM II. Въвеждането на единната европейска валута може да стане едва когато съответната държава е готова и отговаря на определени икономически критерии. Краен срок за приемането на еврото не е предвиден.
Ползи от присъединяването
От самото създаване на еврото българският лев е „вързан“, т.е. прикрепен към него чрез валутен борд при курс 1.95583 лева за едно евро. За 25 години курсът никога не е променян и не е бил под съществен натиск, което до голяма степен ще улесни прехода към единната валута. Благодарение на дългите години с фиксиран курс, редица ползи от еврото в България вече са налице – например валутната и финансовата стабилност.
Приемането на еврото ще донесе и други предимства за България. То ще улесни международната търговия, инвестициите и туризма като премахне нуждата от обмяна на валута и съответно разходите за комисиони. С въвеждането на еврото се очаква таксите за банкови преводи също да поевтинеят, а лихвите по заемите за хората, фирмите и правителството да са дългосрочно и устойчиво по-ниски. Прогнозата е в резултат на всичко това чуждестранните инвеститори да започнат да приемат България като по-привлекателна дестинация, което да доведе до приток на капитали. Водещи рейтингови агенции като S&P, Moody’s и Fitch са дали индикация в оценките си за България, че присъединяването към еврозоната ще доведе до покачване на рейтинга на страната.
Дългите години на фискална дисциплина, силното доверие във валутния борд и ангажиментът за поддържането му доведоха до изключително нисък валутен риск за България в момента. Приемането на еврото елиминира напълно валутния риск и дори дава възможност на България да ползва спасителните механизми на еврозоната в случай на нужда. Не на последно място присъединяването към еврозоната би подобрило функционирането на институциите и администрацията, а също и цялостната репутация на държавата.
Присъединяване на България към еврозоната: какво предстои?
Понастоящем целта, която българското правителство и БНБ са поставили, е еврото да бъде прието „възможно най-скоро, но не по-късно от 1 януари 2025 г.“ Предишната целева дата – януари 2024 г. – бе отложена. Макар да няма нормативно изискване, досега всички държави са влизали в еврозоната от началото на календарната година поради практически съображения като улесняване на осчетоводяването, данъчното облагане и т.н.
Преди да приеме еврото България трябва да е направила необходимите законови промени за лесен преход към единната валута. Необходим е специален закон за приемането на еврото, в който да са разписани всички правила за превалутиране, изписване на цените в двете валути, срокове, в които левът и еврото паралелно ще са официална валута и т.н. Налагат се също множество промени в други закони, които да утвърдят еврото като национална валута, да регламентират правомощията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ), както и да осигурят безпроблемното преминаване на банковата и платежната система към еврото. Работата по всички тези промени е в ход: част от проектите са вече готови и се консултират с ЕЦБ.
Другата важна стъпка е оценката за готовността на България за еврото. Тя се прави чрез т. нар. конвергентни доклади на ЕЦБ и Европейската комисия (ЕК). Такъв доклад се изготвя най-малко веднъж на две години, а според графика следващият ще бъде през юни 2024 г. Чрез конвергентните доклади двете институции преценяват доколко всички страни членки, които не ползват еврото, покриват конкретните икономически изисквания (т.нар. Маастрихтски критерии), както и доколко законодателството им е приведено в съответствие с това на еврозоната. Ако дотогава българският парламент е приел нужните закони, основното предизвикателство за страната се очертава да бъде отговорът на изискването за инфлация. След евентуално положително становище от ЕК и ЕЦБ, пътят към еврото би бил практически открит, като формално се минава и през препоръка от ЕК и решение на правителствата на държавите членки в Съвета на ЕС.
По публикацията работи: Камелия Цветанова
dnes.bg
