Вратички в паспортния режим в България, Румъния и Унгария могат косвено да разширят границите на Европейския съюз (ЕС).
Благодарение на тях близо 5 милиона жители от най-бедните страни в Европа мога да получат правото да живеят и работят в ЕС, съобщи агенция Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Румъния и България издават паспорти на етнически свързани с тях групи или малцинства извън границите им. Унгария планира да стори същото от януари 2011 г. От тези мерки най-облагодетелствани са граждани на страни като Молдова, Македония, Сърбия, Украйна и Турция, т.е. общо около 4,7 милиона души.
Около 1,5 милиона македонци и 300 000 български турци могат да получат паспорти за достъп до ЕС от България. Жители на Молдова активно подават молби за гражданство в Румъния като 120 000 от тях вече имат румънски паспорти, а още 800 000 са подали молби.
Застаряване на населението
Застаряването на населението в ЕС е проблем, който европейските политици осъзнават. Те признават необходимостта от попълване на работната сила отвън. Повечето от страните-членки на ЕС дори одобриха т. нар. „синя карта“ – визова програма за висококвалифицирани специалисти от трети страни, които да попълват свободните работни места и да правят вноски в пенсионните фондове.
Много политици обаче се опасяват, че вратичките в паспортния режим ще привлекат ниско квалифицирани чужденци, които ще обременяват пенсионната система, вместо да я поддържат, отбелязва Асошиейтед прес.
Протекционистки мерки
Германският външен министър Гидо Вестервеле тази седмица съобщи, че страната се нуждае от квалифицирани работници от чужбина, които да помогнат за икономическото възстановяване. Въпреки това Германия продължава да провежда строга политика, която сериозно ограничава възможностите за работа на граждани от най-новите членки на ЕС.
Българи и румънци трябва да получат специално разрешение, за да получат място в десет от еврочленките. Тези ограничения трябва да отпаднат през 2013 г., но голяма част от западноевропейските държави все още не са склонни да отворят напълно трудовите си пазари за по-бедните членки. Същите, които сега „раздуват“ собственото си население, раздавайки паспорти, подчертава Асошиейтед прес.
Западноевропейски практики
Трите по-бедни държави-членки обаче не са единствените, които предоставят европейски паспорти на неевропейски граждани.
През януари 2009 г. Испания прие закон, даващ право дори на внуците на испанците, емигрирали след Гражданската война, да получат паспорти от Мадрид. Благодарение на това близо 100 хиляди латиноамериканци са получили испанско гражданство.
По примера на Испания, и Португалия дава паспорти на децата и внуците на емигранти, повечето от които са в 200-милионната Бразилия. Над 2,6 милиона души от италиански произход, повечето от които също живеят в Латинска Америка, вече също притежават италиански паспорти.
Потомците на емигранти, живеещи в богати държави като САЩ, рядко проявяват желание да се върнат към корените си, но за хората от бедните страни европейското гражданство предлага огромни възможности, заключава Асошиейтед прес.
