Силвия Хюи , Асошиейтед прес
Не става въпрос само за икономиката. Докато заради страховете от инфлация и рецесия в главите на избирателите се въртят тежки мисли, в политическите кампании от Великобритания и Австралия до САЩ, а и още по-далече, изниква още един въпрос: „заплахата от Китай“.
Двамата финалисти, които се борят за поста на следващия премиер на Великобритания, Лиз Тръс и Риши Сунак, в телевизионен дебат миналия месец влязоха в сблъсък по въпроса кой ще бъде най-твърд към Китай.
Това е рязък завой от съсредоточения върху бизнеса „синофилски“ подход на отиващия си министър-председател Борис Джонсън и е част от втвърдяването на антикитайската реторика в много западни страни и други демокрации, като Япония, проявяващо се в предизборните кампании.
В продължение на години държавите се стремяха да балансират между насърчаването на търговията и инвестициите с втората по големина икономика в света и опасенията от разширяването на военната мощ, шпионажа и неспазването на човешките права от в Китай.
Махалото се люшва към второто, опасенията, както се вижда от противопоставянето на САЩ, Европа, Япония и Австралия на заплашителните китайски военни учения. Те последваха посещението на председателката на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван миналата седмица, както и нарастващите предупреждения на западните разузнавателни служби за шпиониране и намеса от страна на Пекин.
Делегация от американски законодатели пристигна в неделя в Тайван, за да обсъди, наред с други теми, намаляването на напрежението в Тайванския проток и инвестициите в полупроводници.
Тази промяна превърна Китай в мишена за търсещите гласове политици, на фона на проучвания на общественото мнение, които показват, че нагласите в много демократични страни се обръщат срещу Китай. Някои кандидати обвиняват Китай за икономическите проблеми у дома, освен че според тях Пекин представлява заплаха за сигурността на своите съседи и за целия свят.
Китай заемаше важно място на изборите в Австралия през май, на които консерваторите, които в крайна сметка загубиха, се опитаха да представят опозицията като нежелаеща да се противопостави на Пекин.
Засилващият позициите си съперник на Америка на световната сцена се очаква да присъства и на изборите за Конгреса на САЩ тази есен, особено в индустриалните щати от Средния Запад, дълго след като бившият президент Доналд Тръмп зае остра антикитайска позиция.
Мнозина в Европа също променят баланса на подхода си към Китай, въпреки че темата не беше основна на изборите във Франция тази година и в Германия през 2021 г.
Андреас Фулда, политолог от Университета в Нотингам, специалист по Китай, заяви, че британските политици са „по-наясно по отношение Китай“, отколкото европейските им съседи.
„Обединеното кралство обръща голямо внимание на случващото се в Австралия и в много отношения дебатът тук е доста по-напред от този в континентална Европа“, каза той.
Тръс, британската министърка на външните работи и лидер в надпреварата за лидерския пост в Консервативната партия, говори за разширяване на това, което тя нарича „мрежа на свободата“, за да могат демокрациите да се противопоставят по-ефективно на Китай и Русия. Тя казва, че ще предприеме мерки срещу китайски технологични компании, като например собственика на платформата за кратки видеоклипове TиkTok.
В ролята си на британски дипломат номер едно Тръс остро критикува военните действия на Китай след посещението на Пелоси в Тайван, обвинявайки Пекин в „агресивна и широкообхватна ескалация“, която „застрашава мира и стабилността в региона“.
Сунак, бивш ръководител на британското финансово министерство, обеща да закрие частично финансираните от Китай институти „Конфуций“, които насърчават китайската култура и език в британските университети, да оглави международен алианс срещу китайските киберзаплахи и да помогне на британските компании и университети да противодействат на китайския шпионаж.
„Имах усещането за дежавю, след като току-що се преместих от Австралия“, каза Бен Бланд, директор на Азиатско-тихоокеанската програма в лондонския мозъчен тръст „Чатъм хаус“, който преди това е работил в института „Лоуи“ в Сидни. „Има подобна атмосфера, а някои политици се опитват да използват заплахата от Китай като вътрешнополитически инструмент“.
Бланд описва драматична промяна в начина, по който политиците говорят за Китай както във Великобритания, така и в Австралия, като от фокус върху търговията и бизнес връзките преди пет години се преминава към разглеждане на Китай „през призмата на заплаха за националната сигурност и икономическата конкурентоспособност“.
На изборите в Австралия консерваторите прекъснаха традицията на двупартийно единодушие по критични въпроси на националната сигурност, за да обвинят левоцентристката Лейбъристка партия, че е склонна да уталожи отношенията с Пекин.
Гамбитът се оказа неуспешен. Лейбъристите, чиято победа сложи край на деветгодишното консервативно управление, отрекоха да променят политиката си спрямо Китай и нарекоха военните учения на Китай около Тайван „непропорционални и дестабилизиращи“.
„Това не е нещо, за което призовава единствено Австралия“, заяви австралийската външна министърка Пени Уонг, като добави, че целият регион е загрижен.
Проучване на института „Лоуи“, публикувано през юни, показа, че австралийците са все по-загрижени за най-големия търговски партньор на страната си. Три четвърти от анкетираните заявиха, че е поне донякъде вероятно Китай да се превърне във военна заплаха за Австралия през следващите 20 години, което е с 30 процента повече от 2018 г.
Проучване на изследователския център „Пю“ от същия месец установи, че негативните възгледи за Китай бележат исторически връх или са близо до него в много от 19-те изследвани държави в Северна Америка, Европа и Азия.
Отношенията между Лондон и Пекин се влошиха, след като през 2015 г. президентът Си Цзинпин направи държавна визита. Правителството на Обединеното кралство се надяваше, че тази вицита ще гарантира сделките, които ще предоставят на Великобритания огромен резерв от инвестиции, а на Китай – по-голям достъп до европейските пазари.
Джонсън, който пое властта през 2019 г., винаги е подчертавал, че не е „инстиктивен синофоб“ – но под натиска на САЩ правителството му изключи китайските фирми от британската 5G комуникационна мрежа. Великобритания също така прие хиляди хора от Хонконг, тъй като Пекин поиска свободите в бившата британска колония.
Ръководителят на британското разузнаване MИ6 Ричард Мур заяви миналия месец, че Китай е изместил тероризма като основен приоритет на службата и британските шпиони се опитват да вникнат в заплахите, които нарастващата настъпателност на Пекин си може да породи. „Това изглежда е много важен момент след 11 септември“, каза Мур.
САЩ също пренасочват разузнавателни ресурси за работа по отношение на Китай. Експертите по Китай обаче твърдят, че голяма част от реториката на западните политици е просто политическо парадиране.
Стив Цзан, директор на китайския институт в Училището за източни и африкански изследвания при Лондонския университет, заяви, че нито един от кандидатите за следващ министър-председател на Великобритания не е изразил последователна политика по отношение на Китай. Победителят трябва да бъде обявен на 5 септември след гласуване в Консервативната партия.
„Индикациите са, че думите на (Сунак) за политиката спрямо Китай не се основават на някаква стратегия“, каза Цзан. „Тръс също не е формулирала подходяща стратегия за Китай, въпреки че е настоящ външен министър“.
Китай отвърна на нарастващата враждебност. „Бих искал ясно да заявя на някои британски политици, че отправянето на безотговорни забележки за Китай, включително раздухването на така наречената „китайска заплаха“, не може да реши собствените проблеми“, заяви говорителят на външното министерство Чжао Лицзян след дебата Сунак – Тръс.
В САЩ и двете основни политически партии се обявиха срещу Китай по време на предизборната кампания, особено в Средния Запад, където китайският внос е обвиняван за загубата на работни места в производството.
Тази пролет републиканският кандидат на Пенсилвания за Сената на САЩ Мехмет Оз пусна хиляди телевизионни реклами, в които се споменаваше Китай. В Охайо претендентът на демократите за Сената Тим Райън заяви в реклама: „Става дума за нас срещу Китай“.
Проучванията на общественото мнение показват, че нито Китай, нито външната политика като цяло са водещ въпрос за повечето американски избиратели. Политическите стратези обаче смятат, че Китай вероятно ще остане оказващ влияние политически въпрос на изборите за Конгрес на САЩ през ноември, тъй като кандидатите се опитват да свържат Китай с икономическите предизвикателства пред Америка.
В Азия темата е по-нюансирана. Японските гласоподаватели подкрепят по-силна това да има силна армия след руската инвазия в Украйна и засилването на напрежението около Тайван.
На президентския вот в Южна Корея през март кандидатите се разминаваха по отношение на това как да се справят и действат при засилващото се съперничество между двама важни партньори – Китай и САЩ.
Южнокорейският президент Юн Сук-йол, който спечели с малко, обеща да изгради по-силен съюз със САЩ, докато неговият либерален опонент настояваше за балансиране. Но откакто встъпи в длъжност през май, Юн избягва да разочарова или безпокои Китай – важен експортен пазар.
Той не се срещна с Пелоси, когато тя пристигна в Южна Корея от Тайван, въпреки че разговаря с нея по телефона, а правителството му се въздържа да критикува китайските военни действия около самоуправляващия се остров.
БТА
e-vestnik.bg
