Засега криптовалутите изглеждат надценени, новите платформи за плащане са полезни, а Libra е обезпокоителна
Снимка: gettyimages
Какво е бъдещето на парите в цифровата епоха? Това беше темата на събитие в Института за международна икономика Питърсън по-рано миналия месец. Този семинар беше интелектуалният връх по време на моето пребиваване на годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон. Първият отговор на този голям въпрос е: „Сложно е.“ Вторият е: „Наистина е важно“ – особено след проекта на Facebook за дигиталната валута Libra, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Тази нова идея принуди регулаторите да се замислят здраво – и с право. Парите са твърде важни, за да бъдат оставени само на частния сектор. Подобно на законите, те са основополагащо обществено благо. Държавата винаги е имала контрол над парите и трябва да продължава да го прави. Леъл Брейнърд, членка на борда на Федералния резерв на САЩ, даде да се разбере, в отлична реч на събитието, че държавният контрол ще продължи. Но Фед не е единственият регулатор, който мисли за тези нови играчи в монетарната система.
Как трябва да го направят? В панела, който аз модерирах, Хюн Сонг Шин от Банката за международни разплащания направи разлика между „архитектурата“ на паричната система и „технологията“, която я поддържа. Днешната монетарна система предлага пример. По-голямата част от парите, които използваме, са страничен продукт на кредитирането от частни институции (банки). Съответно парите ни представляват най-вече прехвърлимите задължения на банките към притежателите на сметки. Преди век сметките са били на хартия. Сега те са в електронни регистри. Но архитектурата не се е променила.
И така, това, което сега виждаме, промяна в архитектурата ли е или просто в технологията? За да отговорите на този въпрос, е полезно да си припомните трите функции на парите: разчетна единица, съхранение на стойност и средство за плащане. Днес разчетната единица се създава от държавата, но системите за съхранение на стойност и разплащания се осигуряват най-вече от банки. В този контекст помислете за три форми на дигитални пари: криптовалути; изградени системи за цифрови плащания, като Alipay на Alibaba; и Libra на Facebook.
Криптовалутите предлагат нови разчетни единици, съхранение на стойности и средства за разплащане. По този начин те предлагат и нова архитектура за създаване и използване на парите. Но това е лоша архитектура. Както Брейнърд каза в речта си: „Ранните версии на криптовалутите проявиха изключителна нестабилност, ограничен капацитет, непредвидими трансакционни разходи, лимитирано или никакво управление и ограничена прозрачност.“ Те са анархистична фантазия.
Новите платежни системи обаче са както реални, така и големи. Според Брейнърд, „в Китай потребителите и бизнесът участват в две мобилни мрежи, Alipay и WeChat Pay, които по някои сметки миналата година са обработили мобилни разплащания за повече от 37 трлн. долара“. Най-малкото тези системи прехвърлят плащанията на дребно към нови играчи. Но, както твърди важно изследване на Маркус Брунермайер и Харолд Джеймс (и двамата от Принстънския университет) и Жан-Пиер Ландау (от Science Po), цифровите платежни системи потенциално създават конкурентни екосистеми, като плащанията са свързани с мрежи за данни, с банкиране и управление на активи като подчинени функции.
Въпреки това, докато тези системи променят начина, по който се извършват плащанията на дребно, тяхното влияние върху паричната система трябва да бъде съразмерно. Тези доставчици използват банкови депозити или такива на централните банки като съхранение на стойност. Освен това платежните баланси на Alipay и WeChat възлизат само на около 2 на сто от банковите депозити в Китай. Преди всичко плащанията на едро надхвърлят многократно тези на дребно. Предвид колебанията в рамките на деня и мащаба, пазарите на едро зависят от ежедневния кредит от централната банка. Те не могат да оперират на база „предварителен кеш“.
Libra обаче обещава нова глобална платежна система, поддържана от „стейбълкоин“, подкрепен по непрозрачен начин от активи, деноминирани в национални валути. Това повдига множество въпроси: пране на пари; финансиране на престъпността и тероризма; защита на потребителите; ефектът върху паричната политика и стабилността; въздействие върху банковата система; и ефективността на глобалното регулиране. „Движете се бързо и разбивайте нещата“ е последното мото, от което се нуждае светът във финансите. Освен това Facebook не се оказа достоен за доверие, меко казано.
Какви трябва да бъдат правителствата, централните банки и регулаторите? Да се надяваме бдителни. Но те също трябва да разпознаят новите възможности за по-бързи и по-евтини плащания, особено трансграничните, и за по-голяма всеобхватност на финансите. Засега обаче криптовалутите изглеждат надценени, новите платформи за плащане са полезни, а Libra е обезпокоителна.
И все пак в този нов дигитален свят централните банки също трябва да се запитат дали и как да създадат свои цифрови пари. Това не трябва да бъде просто замяна на все по-остарелите хартиени пари (вече 1000-годишна технология), но и да се конкурира с депозитите в търговските банки. Точно както интернет се оказа повече източник на засилен държавен контрол, отколкото на по-голяма свобода, както се надяваха либертарианците преди две десетилетия, така и революцията в дигиталните пари може да позволи на централните банки да заменят пасивите си към частните банки със свои. По този начин сеньоражът от създаването на пари, на който сега се радват частните банки, ще бъде прехвърлен обратно към данъкоплатците. Фед не възнамерява да следва този път. Но Швеция мисли да направи това, както заяви Стефан Ингвес, управител на Riksbank, на семинара в Института Питърсън. Други могат да последват примера.
Някои от новите идеи може да се окажат далеч по-малко революционни, отколкото мнозина се надяваха. Някои могат да бъдат направо отхвърлени. Но други изглеждат много по-ценни, особено тези за цифрови валути на централните банки. Това би могло да трансформира днешните парични системи, което може да се окаже наистина добро нещо. Нека дигиталните технологии подхранват експериментите, предпазливо.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
INVESTOR.BG
