Все по-голям е политическият риск за инвестиция в България
Говоря си с мой приятел – мениджър на голяма западна корпорация у нас – за бизнес климата.
„България все повече затъва. В началото на века повечето инвестиции идваха през гръцките банки и търговски представителства и много българи се сдобиха с гръцки началници. Сега виждаме как все повече индустриални инвеститори идват у нас през Румъния и все повече румънци управляват западните компании у нас или им се отчитаме. А тези, които не минават през Гърция и Румъния, предпочитат Сърбия пред България.“
„Какво казват – питам го – за причините?“
„Общо взето, шест причини:
(1) Няма образовани кадри – нито ги има налични, нито има университети, които да ги създадат.
(2) Няма добро здравеопазване – как да поддържат статуса на работната сила и на чуждия мениджмънт с техните семейства.
(3) Няма качествена инфраструктура – освен закърпената „Тракия“ и „Марица“ всичко останало е в окаяно положение. Чак до границите, през които се губи много време за транспорта.
(4) Тежка и мудна администрация, често корумпирана. Самата корупция започна да става инвестиционен бранд на България.
(5) Няма съдебна система, на която да разчитат за търговски спорове и срещу държавен произвол.
(6) Все по-голям политически риск за инвестиция в България, която уж е в НАТО и ЕС, а постоянно се говори срещу тях или за излизане от тях, срещу еврозоната, а вече и срещу борда – неясната геополитическа ориентация на България буди тревога.“
Спомних си, че в началото на века организирах изследване на чуждестранните инвестиции у нас. Тогава трите основни пречки за тях бяха корупцията, инфраструктурата и данъците. С други думи, за 20 години сме решили единствено проблема с данъците, но сме добавили много по-сериозните проблеми като образованието, здравеопазването, съдебната система и политическия риск. Не че тогава не са били проблем, а не са били такава голяма пречка за онзи период, среда и вид чуждестранни инвеститори.
Цената на пропуснатите реформи, които тотално спряха след влизането в ЕС.
„В края на краищата – казва моят приятел – западните инвеститори търсят правила, а източните – държава, с която да могат да партнират. Ние с правилата винаги сме били проблемни, но поне имахме работеща държава с ясен геополитически курс. Сега и това нямаме. Защо тогава да се инвестира у нас?“
dnevnik.bg
