90% от създадените работни места през последните години са временни, а една четвърт от тях са за срок под една седмица
Снимка: Angel Navarrete/Bloomberg
Омагьосаният кръг, в който се намира пазарът на труда в Испания, се превърна в една от най-хроничните икономически дилеми в Европа. Проблемът не беше разрешен от бума на икономиката й след кризата, пише Bloomberg.
За Ракел Гарсия това означава, че силният туристически сезон в испанската провинция Кадис е единственият й шанс всяка година да намери работа на пълен работен ден. „Когато дойде лятото, настъпва бум“, казва 34-годишната жена.
След това обаче пазарът рухва и хиляди хора чакат сезонът отново да настъпи. В края на август Гарсия загубила работата си на пълен работен ден като сервитьорка, която имала от четири месеца, така че двамата със сина й трябва да живеят от помощите при безработица, които тя получава всеки месец. Безработицата в южната провинция е 25% и е сред най-високите в развития свят.
Ситуацията остава критична въпреки годините на силен икономически растеж в Испания и няколко последователни понижения на лихвените проценти, които подкрепят по-широката европейска икономика. Мярката доведе до стабилен спад на цялостната безработица в еврозоната, която достигна най-ниското си ниво от 2008 г. насам.
Положението в Испания до голяма степен се дължи на дълбоко вкоренените вътрешни проблеми. Страната има най-високия процент на несигурни временни трудови договори в ЕС, най-високия процент на отпаднали деца от училище и един от най-високите проценти на нискоквалифицирани служители. Тя има и един от най-ниските проценти на мобилност, което означава, че испанците често остават в градове с малко възможности за работа.
Има признаци, че тези структурни проблеми се задълбочават. Ръстът на работните места започва да стагнира, а икономисти твърдят, че процентът на безработицата вероятно няма да намалее много под 12% през идните години.
„Трудовият пазар е дисфункционален. Трябва да върнем структурната безработица на разумни равнища“, казва Марсел Хансен, преподавател в Автономния университет в Мадрид.
Няколко последователни правителства не успяват да преодолеят свръхзависимостта от временни договори. Единственият голям опит през последно време за подобряване на трудовото законодателство беше предприет през 2012 г.
Новото ляво правителство в Испания отново насочи вниманието към проблема с планове за отмяна на някои от промените. Икономисти предупреждават, че ще бъде по-добре да се подобрят вместо да се неутрализират предходните реформи, което може да е вредно в момент на забавяне на икономическия растеж.
Испанската система дава възможност за лесно и евтино съкращаване на служител на временен договор. Около 90% от създадените работни места през последните години са временни, като една четвърт от тях са за срок под една седмица.
Пазарът не насърчава компаниите да инвестират в обучения, което прави по-трудно придобиването на умения, от които служителите се нуждаят, за да избягат от капана на спорадичната безработица.
Някои никога не успяват.
През целия си зрял живот 49-годишната Росарио Родригес работи на краткосрочни договори, за последен път като помощник в кухня и перално помещение в старчески дом. Тя обаче все още не обмисля да напусне родния си град Кадис.
„Когато мисля за бъдещето, то е много мрачно“, казва тя, излизайки от бюро по труда в центъра на Кадис. „В градове, където има повече възможности, наемът е много по-висок“, допълва тя.
В Кадис проблемите датират отпреди кризата през 2008 г. Някога силната корабостроителна индустрия в провинцията закрива работни места от десетилетия, а производството на прочутото шери в Кадис става все по-механизирано и изисква по-малко ръчен труд.
Някои ръководители на компании в града и на други места в Испания казват, че безработицата е по-ниска, отколкото сочат данните, защото хората работят в сенчестата икономика.
Това може да е възможност за бягство за някои, но икономисти твърдят, че тя не е широкоразпространена. Тези хора пак може да намират трудно работа и да не печелят много.
За мнозина проблемът е, че са обременени с ипотечни кредити, които затрудняват напускането им. Жилищната собственост в Испания е най-високата сред големите страни в ЕС, а наемният пазар изпитва недостиг на апартаменти. В същото време дългият, сложен и скъп бюрократичен процес не позволява на безработните да мислят за установяване в нов град.
„Няма голям наемен пазар, който да улеснява подобно местене, а това е важен фактор за мобилността“, коментира Мигел Кардосо, икономист в испанската банка BBVA.
Освен това за някои областни администрации може да е трудно да пренесат придобивки от една област в друга и това също затруднява преместването.
Дори за хората, които решат да поемат финансовия риск, може да е трудно да изберат най-добрите налични възможности. Испания има управляван от правителството сайт за безработни, но икономисти твърдят, че той не се ъпдейтва често и не включва много от наличните позиции.
Държавните бюра по труда не са толкова широко използвани в сравнение с други страни членки на ЕС. Някои представителства като тези в индустриализираната Страна на баските, постигат успех в обучението на безработни служители за търсени професии.
Но офисите в по-слабо индустриализирания юг, където безработицата е най-голяма, изпитват затруднения.
Гарсия, която е била уволнена през август миналата година, неотдавна е намерила работа в ресторант веднъж седмично, но заплатата едва й стига, за да плати сметките си.
„Кадис е богат, защото има океан и планини, а храната е изключително вкусна. Но в същото време е толкова беден“, казва тя.
По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Аспарух Илиев
investor.bg
