Останали без значимо представителство в Брюксел сега, рискът за източните страни е, че може още повече да се дистанцират от западноевропейските
Снимка: Архив Ройтерс
Източноевропейските страни останаха с празни ръце при разпределението на ключовите постове в ЕС, след като изразходваха целия си политически капитал, за да успеят да блокират номинацията на холандския социалист Франс Тимерманс за председател на изпълнителния орган – Европейската комисия, пише в свой анализ Ройтерс, цитиран от БТА.
Като заместник-председател на досегашния състав на комисията Тимерманс дразнеше националистическите правителства на Полша и Унгария, ставайки изразител на критиките на ЕС срещу тяхната политика относно върховенството на закона и демократичните свободи. Сега той вероятно ще остане заместник-председател на следващата комисия, чийто мандат започва на 1 ноември.
Но сега никакъв представител от бившия комунистически Изток няма да оглавява нито една от ключовите институции на ЕС през следващите пет години в резултат на маратонските преговори, които демонстрираха растящите разделения в блока.
Германската консерваторка Урсула фон дер Лайен бе номинирана да оглави Еврокомисията, французойката Кристин Лагард ще бъде начело на Европейската централна банка, белгиецът Шарл Мишел ще смени поляка Доналд Туск като председател на срещите на върха на ЕС, а испанският социалист Жозеп Борел ще стане първи дипломат на блока.
На преминалата в разпри и пазарлъци тридневна среща на върха, приключила във вторник, източноевропейците не само пропиляха шанса си да укрепят институиционалното си влияние. Те също така огорчиха по-богатите западноевропейски страни, които и без това вече са все по-недоволни от отказа им да сътрудничат по миграцията, климатичните промени и други проблеми.
„В-4 (Вишеградската четворка) се заинатиха и успяха да блокират Тимерманс заради готовността му да отстоява върховенството на закона в ЕС, – каза неназован служител от ЕС, визирайки четворката, състояща се от Полша, Унгария, Чехия и Словакия. – Те действаха обструкционистично, постигнаха своето и сега се чувстват окрилени, въпреки че ангажиментът им към европейските ценности е под въпрос.“
Върховенство на закона
Според друг дипломат, Фон дер Лайен – съюзник на германската канцлерка Ангела Меркел, е малко вероятно да бъде по-сговорчива относно демократичните стандарти. Номинацията й трябва да бъде утвърдена от Европейския парламент.
„Те успяха да блокират Тимерманс, но не им остана нищо друго, освен да подкрепят Фон дер Лайен, а тя няма причина да бъде мека по въпроса за върховенството на закона“, каза дипломатът.
Няколко източноевропейци, сред които словакът Марош Шевчович и българката Кристалина Георгиева, настоящ шеф на Световната банка, бяха набелязани за една от топ позициите в ЕС, но правителствата от региона не успяха да се обединят около нито един кандидат. В сряда петият и последният от незаетите постове отиде при италианеца Давид Сасоли.
Вишеградската четворка все повече се разминава с ЕС, отказвайки да помогне за приемането на бежанците, достигащи Европа, или за постигането на по-амбициозни цели по климата, с аргумента за икономическата си неподготвеност.
Унгарският премиер Виктор Орбан, който обяви блокирането на Тимерманс за „важен успех“, е прицел на обвинения за флиртуване с авторитаризма.
Орбан и управляващата в Полша партия „Право и справедливост“ затягат контрола върху техните съдилища и съдии, медиите и научните работници, както и върху неправителствените организации.
Въпреки тревогата в Западна Европа и сред правозащитните групи, че техните действия нарушават демократичните принципи, те запазват популярност у дома благодарение на щедрите си програми за социални разходи и твърдата си линия спрямо мигрантите.
Останали без значимо представителство в Брюксел сега, рискът за източните страни е, че може още повече да се дистанцират от западноевропейските, които са главните платци в бюджета на ЕС и които са все по-недоволни, че субсидират правителства, които после ги атакуват и подкопават либералните ценности.
Източноевропейците обаче изглеждат общо взето доволни от изненадващата номинация на Фон дер Лайен. Тя си спечели похвали в Полша и другаде като германски министър на отбраната заради острите си критики срещу руската анексия на украинския Крим през 2014 г. и заради подкрепата й за по-силно присъствие на НАТО в региона.
„Имах възможност да говоря с г-жа Фон дер Лайен и мисля, че тя е добър избор“, каза полският премиер Матеуш Моравецки.
/БТА/
По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Магдалена Иванова
investor.bg
