Автор: Галена Върбева
Още Платон е написал, че знанието е „ истинската обоснована вяра“.
Все по- рядко откриваме хора, с които да обменяме факти и идеи извън сивото злободневие, времето, „корона – та“, заемите, цените и кой за кого ще гласува тия дни. Ако случайно се завърже разговор за политика, Олигаргия, бюджет и заплати, всеки е много компетентен да изразява мнение – плитко, несъстоятелно, но все пак мнение.
Истината е че ако човек задълбочи темата с някои несъмнено знаещи и обиграни говорители, ( което е все по- рядко по нашите ширини!), той скоро ще се натъкне на някои сходни черти.
Сякаш знанието ги кара да разбират, тълкуват и дори прогнозират бъдещето, пропити от вътрешна и, според тях, осъзната омраза. И за да не ги описваме с дълги думи като интелигентни, рационални и информирани, нека ги наречем просто „ знаещи“. Знаещите българи…
Първо: знаещият българин преразпределя света на силни и слаби.
Той ненавижда англо-саксонската и американската нации, въпреки че не отрича качествата им в умствено, политическо, икономическо и военно – стратегическо отношение. Вини ги за много исторически възходи и падения, както и за антибългарските им политики в минало и сегашно време. За знаещия, Великобритания подкупва и източва най- големите мозъци на света, за да работят за нея, а Америка е „Големият брат“, продал чрез посредници и подставени лица оръжие за милиарди на джихадистите от „Ислямска държава“. Един професор от моето обкръжение всеки път ми припомня колко сме ощетени от западната върхушка – че ЕС отпускал фондове за нашите магистралите, но не за да ни облагородят инфраструктурно, а за да търгуват с Турция. Че е убил енергетиката ни като е ликвидирал голяма част от АЕЦ „ Козлодуй“ и че едва ли не, ЕС насърчавала България от сериозно произвеждаща социалистическа страна да се превърне в колонизиран терен за търговия с вносни стоки.
В същото време подкрепя и идеализира Русия (Бай Иван) и съветския режим, руската военна машина, Путин, териториалното и числено превъзходство на източната ни съседка. Особено у по- възрастните представители на знаещите, тези възгледи са често споделяни.
Второ: знаещият изпитва расизъм!
Големите познавачи на историята рядко пропускат темата за „ лошия човешки материал“. Било към цветнокожите, ромите, евреите или хората с обратна сексуална принадлежност, за които все по- често се говори и пише. Знаещият не е демократически настроен и при по- задълбочено слушане, човек няма как да не чуе спонтанните му изблици по повод „интеграцията“, бежанския въпрос, ислямизацията и др.
Неотдавна станах неволен участник в разговор, в който, доказано знаещ българин, се изказа негативно и ( меко казано!) с омраза за евреите и цялата им история от библейския Израел та чак до наши дни…
Трето: знаещият българин има негативно отношение към сънародниците си.
Според Марко Семов отговорът на популисткия и поизтъркан въпрос: „Кога ще се оправим?“ е „Когато грижата за доброто на съседа стане и наша грижа“. Но не трябва да разбираме съседа твърде буквално – като човека в съседния апартамент. Съседът е и човекът от съседния апартамент, и всички още 50 души във входа, всичките 500 души на улицата ни, и останалите 50 000 в нашия град…
Прост народ ли сме, лош народ ли? Положителният отговор няма да е верен. Даже няма да е верен и приблизително. Едно знам със сигурност: че сме народ, който познава теглото и с тегло не може да бъде уплашен. Бедността, болестите, безработицата, несигурността са били и са си българска съдба. И вместо радост, когато другият – бил той съсед, приятел или познат – малко се поизправи и понапредне, в егото на нашия човек се обажда завистта: “Защо той, а не аз?!”
Тук е мястото да спомена и другата ни народностна черта – хитруването – я да измамим шефа си, я да се измами по висша инстанция, я да се „прескочи“ закона. И точно защото българинът понякога се опитва да бъде „хитрец“ и ако може „ да изпързаля другите“, се страхува да не би самият той да е измамен от друг.
Знаещият българин несъмнено е родолюбец. Но в разговорите с него, човек остава с впечатлението, че определя българите като нация с робска психика, съставена от вечно недоволни хейтъри. Като стадо, водено от първия „ударен барабан“. И уж недоволстват, изразявайки цветущо претенциите си в социалните мрежи, а на практика не правят нещо, с което да променят нещата! Че обществото би реагирало само ако положението опре до бурни граждански неподчинения или прояви с широк обществен резонанс ( както последните драми с ваксините, случаите с битата лекарка и учителка или наскоро предизвикалите възмущение парламентарни избори ) а в останалото време просто си „съществува“. Според знаещия, хората ще загубят идентичността си ако не спрат да подражават на отклонение, превърнало се в норма.
Четвърто: знаещият гледа с лошо око на политическата система и европейски ценности.
Политици, политически партии, методики на управление, бюджети, олигархи, данъчно облагане, законодателни практики – всичко свързано с управление бива яростно критикувано като несъстоятелно, неоправдано икономически и дори вредно за народа. Според него, българските колониални управници са само част от европейската и световна политика, зад която се крият други конюнктурни кукловоди. Някои от знаещите често намесват в теориите си и Сорос, Отворено общество, Протестна мрежа и др.
Пето: знаещият и колелото на времето!
Всеки историк ще ти каже, че науката история по естество е мрачна, жестока, кървава, политизирана, манипулирана, тълкувана съобразно идеологията и изобщо една субективна материя.
Проблемът на знаещите българи е че те винаги правят причинно- следствени връзки с историята, когато се касае за даден политически акт в сегашно време. Защо? Защото изхождат от веруюто, че историята се повтаряла. Че светът отново ще започне преразпределението си, че теориите на демокрацията ще отшумят в полза на расизма, комунизма, нацизма, болшевизма империализма и др. и че на власт ще дойдат други диктатури, които всъщност били логичният отговор на ширещата се до безумие толерантност. Че няма да минат и стотина години когато колелото на времето щяло да се завърти отново.
За мен лично един от най- страшните възгледи е номер шести.
Шесто: знаещият подкрепя дадена диктатура, оправдавайки жертви, боеве и войни в името на „голямата цел“.
Било робовладелският строй, било колонизирането на Америка и индианските кланета, било нацисткия режим, наречен Холокоста, било болшевишкия терор, знаещият ще ги нарече просто „ оправдана жестокост“, без която е нямало как да се достигне до крайната цел – промяната, развитието, разширението, геополитическата изгода и много други. Както казахме, знаещият несъмнено е родолюбец и най- вече към българската история, наситена с кланета, би се проявил патриотичен и застъпнически възглед.
Далеч съм от мисълта да давам оценки кое е правилно и кое не у възгледите на знаещия българин. Той далеч не е станал такъв, лежейки на дивана в хола, псувайки политиката и „ премлясквайки“ пуканки.
Той е чел много, пътувал е много, срещал е много типове хора. И макар всички правдиви разсъждения и теории; макар цялото теоретично разбиране за нещата, след разговор с него на човек му става толкова пусто и страшно, че сякаш изгубва вяра в бъдещето.
Колкото и парадоксално да звучи, понякога си казвам: дано знаещият провиди и нещо хубаво в цялата тази чернилка, че да има малко повече мир и светлина в идещите дни… Все пак, в знанието е силата и мъдростта. Знаещите българи са нашите стълбове.
Биографична бележка
Галена Върбева е родена в гр. Ямбол, но живее и работи в гр. Шумен.
Завършила е бакалавърска степен към ШУ „Епископ Константин Преславски“. От малка пише стихове и разкази. Нейни стихове са публикувани в периодичния печат и в много електронни издания („Откровения“, „Стихове“, „Българската книга“, „Буквите“, „Nowhere.com“, списание „ Поезия“, в-к „ Уикенд“, „ България днес“ и др.). Била е репортер за в-к „Делник“ ( гр. Ямбол), а по- късно и за шуменския „Шуменска заря“.
През 2009 г. публикува криминалния роман „ Острие на отмъщението“, а през 2012 г. романът й „ Среднощна сянка“ е сред десетте номинирани за участие в Националния литературен конкурс за криминален роман на издателство „ Бряг“.
През 2015 г. се дипломира като магистър педагог към ШУ „Епископ Константин Преславски“. Същата година е и кандидат- докторант на тема „Теория и история на литературата“.
През годините е участвала в различни поетични и публицистични конкурси, на някои от които е отличавана. През 2016 г. печели втора награда в Националния конкурс за есе на тема „ Европа за мен“. През 2019 г. е отличена с първа награда в конкурса за есе на името на „ Рада Казалийска“ гр. Ямбол. През 2020 г. бе отличена с трета награда в литературния конкурс за кратък разказ „ Restart“ и с първа награда в Националния конкурс за кратък разказ „ Вино от глухарчета“.
В момента съчетава работата си като начален учител с редакцията на последния си роман и търсенето на подходящ издател.
