Устойчиво нарастващата българска мигрантска общност в тази страна прави интереса ни към нея здравословен
Снимка: Luke MacGregor/Bloomberg
Защо е важна за нас английската икономика? Не само защото Обединеното кралство (ОК) си тръгна от ЕС, но и защото тя е една от най-важните глобални икономики, свързани с възможности за износ и инвестиции, а устойчиво нарастващата българска мигрантска общност в тази страна прави интереса ни към нея здравословен във връзка със състоянието на българския трудов пазар и мигрантските трансфери и техния принос към платежния баланс. От политико-икономическа гледна точка ефектите от напускането на ЕС са важен тест за евроскептицизма, който храни доста политически амбиции, включително и в България при предстоящите избори.
И така – заслужаваше ли си Brexit от икономическа гледна точка? Този въпрос си задаваме от 2016 г. и ще продължаваме да си задаваме. Английската икономика започна да понася загуби от решението за излизане от ЕС още преди фактическото напускане на ЕС. След референдума от 2016 г. растежът на реалния БВП от 2.6% намаля на 1,7% през 2017 и до 1,3 през последните две години преди кризата с Covid. Пандемията засегна много силно Обединеното кралство, а БВП достигна рекордно понижение от 20,8% през второто тримесечие и 8,9% през трето на 2020 г. Публичният дълг към БВП от 84% през първото тримесечие на 2020 се изстреля до 102%, което е исторически рекорд за покачване на дълга за такъв кратък период от време. Едва ли икономическата криза на ОК може да се препише изцяло на излизането от ЕС. Истината обаче, е че сериозните структурни проблеми на английската икономика нямат нищо общо с членството в ЕС – извод много подходящ и за България в предизборните месеци на растящ икономически популизъм и национализъм.
Brexit се оказа, че не е „връщане към свободната търговия“, както твърди английският премиер, а нови ограничения в нея. Защо е важен Brexit за България? Той е не само урок за евроскептици, но и за икономисти. Темата с Brexit е неглижирана в българските икономически среди. При нарастващия евроскептицизъм в България опитът с Brexit показва, че дори и мощна икономика като английската понася значителни загуби от излизането от ЕС, въпреки широко прокламираната сделка и запазването на някои предимства на Единния пазар. Опитите да се компенсира отделянето от европейската икономика с търговско-икономически споразумения с Китай, САЩ и други страни, се оказаха неуспешни, а наскоро постигнатото споразумение с Турция едва ли ще допринесе за икономическия растеж на английската икономика.
Главният губещ от Brexit – износът
Българският износ за ОК нараства през последните години преди излизането на страната от ЕС и достига около 700 млн.евро през 2019 г. Вносът отбелязва тенденция на стабилизиране на по-ниски обеми и по този начин България реализира положителен търговски баланс с Обединеното кралство.
Brexit сблъска българските износители с реалността още в първите дни на януари. Процедурите по износа за ОК вече следват правилата за износ за 3-ти страни, което включва при храните и необходимостта от сертификат за безопасност на храните, издаден от БАБХ. Огромните опашки и забавянето на вноса в ОК поради новите митнически правила се отразява особено на българския внос на бързооборотни стоки в тази страна.
Неблагоприятно ще се отрази Brexit и върху българския износ на стоки, които съдържат повече от 45% производство от трети страни, тъй като за тях няма да важи отпадането на митата и квотите.
Суровините и частите съставляват повече от 80% от българския внос в ОК, вкл. зърно, метали, стъкло, масла и други.
В условията на криза и бавно възстановяване търсенето на такива стоки намалява. От друга страна, това са обемни и тежки стоки, чиито достъп до английския пазар зависи до голяма степен от цената на транспортните услуги, които значително и трайно поскъпват преди Brexit и още повече след него. Brexit и дълбоката рецесия в ОК ще оказват негативно влияние върху българския износ и вероятно той ще загуби значителна част.
Върху търговския баланс влияние ще оказва слабата английска лира и се очакват прeдимства за износа от ОК, което може да влоши търговския баланс на България с тази страна.
Транспортът в примката на Brexit: Сертификати, лицензи, документи и несигурност
Транспортът ще е един от най-засегнатите от Brexit сектори на българската икономика. След пакета „Мобилност“, това ще е втори шок за българските превозвачи. В областта на транспорта споразумението за излизане на ОК от ЕС предвижда непрекъсната и устойчива въздушна, пътна, железопътна и морска свързаност, но достъпът до пазара на транспортни услуги е по-ограничен от този в Единният пазар. Включват се разпоредби, които въпреки прокламираната защита на конкуренцията, ще дадат по-малко достъп на българските превозвачи.
Вносът на стоките в ОК влиза в дебрите на множество сертификати и документи. От Справочника за превозвачите, публикуван от английското правителство, става ясно, че за превоз на различни видове стоки вече ще се изискват различни сертификати от различни институции, което допълнително ще затрудни износа на стоки към ОК. На превозвачите с Лиценз на Общността автоматично ще бъде издаден „Лиценз на Обединеното кралство за Общността“, който да използват от 1 януари 2021 г. „Притежаването на лиценз от Обединеното кралство за Общността не гарантира непременно правото на превозвачите да извършвате транспортна дейност към, от и в рамките на ЕС. Това ще зависи от резултата от преговорите между Обединеното кралство и ЕС“. Неяснотите в регулирането на транспортната дейност ще продължават през 2021 г. ръководство ще бъде актуализирано веднага щом бъдат съгласувани новите правила.
Износът ще се затрудни и от новите регулации за опаковките за многократна употреба – пластмасови или метални кафези, щайги и др.
През април и юли 2021 г. ще има допълнителни промени в движението на стоки от ЕС към Великобритания. От април 2021 г. ще има допълнителни изисквания за продукти от животински произход (например месо, мед, мляко или яйчни продукти) и всички регулирани растения и растителни продукти. Това засяга повече от 60% от вносната lista на българските стоки в ОК. „Тези продукти ще изискват предварително известие и съответната здравна документация. Всички физически проверки на растения или растителни продукти ще продължат да се извършват в точката на местоназначение до юли 2021 г. От юли 2021 г. ще бъдат въведени пълен контрол и проверки на вноса за всички продукти. ENS декларации за безопасност и сигурност ще бъдат необходими за внос от ЕС към Великобритания. Ще се прилага същият модел, използван в момента за търговия с останалата част от света“.
Очевидно износът за ОК ще се затрудни, забави и вероятно ще стане по-малко конкурентноспособен, което от своя страна ще се отрази н на целия българския износ. За да се ограничи този негативен ефект е необходима подкрепа на държавните органи, които да подготвят и съдействат за своеврeменно подготвяне на необходимата документация и съдействие при конкретни случаи, създаване на информационна база за търсенето в ОК и други инструменти за насърчаване на износа.
Brexit: Шанс за английски инвестиции в България?
През последните девет години нетните преки чуждестранни инвестиции в България от ОК показват значителна нестабилност. През 2019 г. достигат максимум от 360 млн. евро, а през 2018 г. са отрицателни на стойност 59 млн. евро. Ако се добавят и инвестициите от британските вирджински острови и други, контролирани от ОК специални юрисдикции, тази сума нараства. Въпреки това може да се твърди, че периодът на оттегляне на инвестиции от ОК във връзка с Brexit изтече и България не успя да се възползва осезаемо от този процес.
Споразумението за оттегляне на ОК от ЕС съдържа редица разпоредби, които гарантират достъпа и равното третиране на инвестициите между страните и даващи гаранции за тяхната защита. При запазване на правната рамка за инвестиции на английски компании в ЕС, икономическите фактори във всяка страна ще оказват влияние върху привлекателността й за английските инвеститори. Несигурността на английската икономика ще стимулира инвестициите към други страни, а активната политика на ОК за инвестиции в трети страни е възможно да ги пренасочи от ЕС към други дестинации. В тази среда едва ли могат да се очакват значителни инвестиционни потоци към България, но ниските данъци и производствени разходи биха могли да стимулират релокация на английски инвестиции към България. В това отношение таргетирана активна политика би могла да подпомогне процеса.
Ще засегне ли Brexit туризма?
Някои анализатори считат, че потокът от английски туристи ще намалее във връзка с излизането на ОК от ЕС. Съгласно споразумението за излизане на ОК от ЕС за британските граждани няма да бъдат въвеждани визи при посещения в ЕС за 90 дни в рамките на 180 дни в годината. България, както и Кипър, Хърватска и Румъния въведоха допълнително облекчение за пътуващите граждани на ОК, че престоят в коя и да е държава членка на ЕС не се включва в 90-те дни.
През последните години се очерта ясна тенденция на нарастване на туристите и собствениците на имоти в България от тази страна. След референдума в ОК през 2016 г. броят на посещенията на граждани на ОК в България е бил 281 хиляди като се увеличава през 2019 г. на 509 хиляди. Текущата икономическа ситуация в тази страна и перспективата за трудно и бавно възстановяване, вкл. на доходите, ще насочат туристическия поток към по-евтини дестинации като България.
Според информация от платформата за закупуване на имоти в чужбина за 2021 (apleaceinthesun.com), България се е изкачила с едно място по-нагоре на 8-мо място в класацията за най-добро място за закупуване на ваканционен имот от англичани.
Все пак новият режим ограничава престоя в страната и това може да има неблагоприятен ефект върху потенциалните инвеститори във ваканционни имоти, ако издаването на съответните визи не е по облекчена процедура.
Eфeĸтът пpeз ĸaнaлa нa външнaтa тъpгoвия щe бъдe нaй-вeчe индиpeĸтeн, тъй ĸaтo дeлът нa Beлиĸoбpитaния oт oбщия cтoĸoв изнoc нa Бългapия e eдвa 2,5%.
Зaбaвянeтo нa външнaтa тъpгoвия щe зaпoчнe дa ce мaтepиaлизиpa в пocлeднитe мeceци нa тaзи гoдинa, ĸoгaтo пpизнaцитe зa зaбaвянe нa бpитaнcĸaтa иĸoнoмиĸa щe ce ycилят, ĸaтo щe ce зacилвa в xoдa нa cлeдвaщaтa гoдинa, ĸoгaтo нaшият ocнoвeн cцeнapий пpeдвиждa pacтeжът в нaшия ocнoвeн външнoтъpгoвcĸи пapтньop – eвpoзoнaтa – дa ce зaбaви дo oĸoлo 1% пpи пpoгнoзиpaн pъcт oт 1,6% пpeди Brexit.
Ще се връщат ли българските мигранти от ОК?
Миграцията на българи към ОК след референдума през 2016 г. продължи да нараства. Броят на родените в България отчетени в населението на ОК е 85 хил през 2016, 84 хил. през 2017 г, сслед което нараства на 103 хил. през 2018 г.
Данните отразяват в значителна степен предприетите от българите в тази страни стъпки за уреждане на престоя си за целите на оставането и след излизането на ОК от ЕС. След рекордния брой от 122 хил през 2019 г. през 2020 се очаква значителен спад на емигриралите поради пандемията. Годишно около 6 хил.български студенти се обучават в ОК, които са потенциален източник за дългосрочна миграция в тази страна.
Споразумението за Brexit в областта на движението на хора ще има непосредствен ефект по-скоро върху краткосрочната миграция, която ще намaлее и ще стане по-кратка по време. Отпадането на трансфера на обезщетенията при безработица, който се прилага в ЕС, допълнително ще ограничи мотивацията за краткосрочна миграция. Дългосрочната миграция ще бъде ограничена заради въвеждането на визов режим. Опитът обаче от периода, в който ОК се възползва от отлагателната клаза за либерализиране на свободното движение на хора от България и Румъния показва, че въпреки визите и до 2014, когато отпаднаха ограниченията, миграцията растеше дори с темпове по-високи от периода след въвеждането на свободното движение. Миграцията към ОК се движи основно от икономически фактори и по-скоро финансово-икономическата ситуация в страната ще оказва влияние, а не регулациите във връзка с Brexit. Курсът на британската лира спрямо българския лев ще оказва съществено влияние доколкото при слаба лира стимулът за работа в ОК намалява съществено.
Един от макроикономическите ефекти на емиграцията е трансферът на мигрантски спестявания към страната по произход. Данните показват силна връзка между броя на мигриралите и обема на мигрантските трансфери. Нарастването на миграцията към ОК през последните години е свързано с нарастване на паричните трансфери. През 2007 г. те са били само 45,8 млн. евро, а през 2019 г. – 101,9 млн евро.
Някои анализатори са склонни да преувеличават ролята на мигрантските трансфери за икономиката. Що се отнася до тези от ОК, при БВП от 61,4 млрд. евро, дори и да се спрат тези мигрантски трансфери, това няма да се отрази на иконномиката и платежния баланс.
Анализът на разнопосочните ефекти от излизането на ОК от ЕС върху българската икономика показва, че ще са налице негативни ефекти, но и възможности, които с добра политика биха могли да редуцират загубите от Brexit. Обща числова оценка за очаквания спад е несеиозно да се прави поради съвпадането на пандемичните фактори с тези от Брекзит както и от неяснотите от прилагането на Споразумението. Това обаче не означава, че не трябва да се прави оценка особено в условията на криза когато всяка дори и малка загуба на БВП трябва да се предотвратява. В настоящия анализ ксе откроиха основните рискови области и необходимостта по скоро от политика и конкретни мерки, отколкото от компенсации или под някаква форма публични разходи. Отлагането на договарянето по редица фундаментално важни въпроси прави ефектите по-неясни и налага по-нататъшен анализ.
Всъщност при големите загуби за световната и националните икономики от пандемията, загубите от Brexit изглеждат по-малки отколкото са.
За България преките икономически ефекти от излизането на ОК са най-вече върху износа на стоки и транспортните услуги, но неблагоприятни ефекти се очакват и в други сектори. Те обаче биха могли да се редуцират и да се намерят нови възможности за търговия, инвестиции и туризъм, при една активна политика в тези сектори, подкрепа на бизнеса да се възползва от възможностите и намали загубите.
Изводът от Brexit както и от политиката на America First в международните икономически отношения е първо, че и от двете икономиката не спечели и второ, че въпреки това икономиката след Brexit и America First няма да е същата, а още по-малко – икономическата политика. Повече национален интерeс и национални политики в глобалната икономика, а глобалният икономически дневен ред ще се чертае след, а не преди оценка на ефектите върху националните икономически условия.
Проф. д-р Даниела Бобева е преподавател по финанси във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Бивш министър на търговията и бивш вицепремиер. Член е на Научния състав на Института за икономически изследвания към БАН, тя работи в банковия и финансов сектор повече от 20 години. Била е вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие. продължение на 11 години заема позицията директор на Европейската и международна дирекция в БНБ.
По статията работиха: автор Даниела Бобева, редактор Бойчо Попов
Investor.bg
